Грозни неща могат да се случат между Турция и Гърция, пишат в Русия
Стигна се до сблъскване сред военни кораби от гръцкия и турския флот, вследствие на опълчването на двете страни в региона на Източното Средиземноморие, написа съветското издание „ Известия “, представено от организация „ Фокус ".
Именно този район в последните няколко месеца стана самобитно „ полесражение “ в набиращия мощ спор сред Атина и Анкара поради териториален спор и право за потребление на ресурсите и най-много потребните изкопаеми, намиращи се в дълбочинната част от континенталния шелф. Официалните данни за произшествието не са доста, а главно за случая може да се съди по известията в медиите. Така да вземем за пример гръцкото профилирано електронно издание ArmyVoice написа, че турската фрегата Kemal Reis и гръцкият транспортен съд Limnos са се „ докоснали леко “, евентуално в развой на маневриране. Инцидентът се е случил, допуска се, в противоречив регион, където се намира и турският проучвателен транспортен съд Oruc Reis, както и военни кораби на двете страни.
Според данни на към този момент упоменатото електронно издание, турската фрегата сигурно ще би трябвало да претърпи ремонт. Министерството на защитата в Атина удостовери случая, само че означи, че на него не би трябвало да се придава огромно значение. Според различен гръцки вестник – „ Катимерини “, случаят е станал евентуално по виновност на турския транспортен съд. Гръцката фрегата, която е вземала присъединяване в взаимни гръцко-френски учения в района, не е получила вреди, най-малко съгласно уверенията на изданието. Ако погледнем турските медии, казусът е описван напълно друго. Например, приказва се, че вреди е понесъл гръцкият, а не турския транспортен съд. Президентът Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че всеки следващ опит да се нападне изследователския транспортен съд ще коства „ висока цена “. „ Те получиха първото сходно предизвестие през днешния ден “, сподели още президентът, без да предложи някакви детайлности.
Здравей, оръжие!
Случаят с фрегатата обаче не се лимитира единствено до материалните вреди по двата кораба. Напротив, случаят демонстрира какъв брой е тънка дипломатическата линия сред двете страни и по какъв начин тя елементарно може да се прескочи, при което Гърция и Турция рискуват да попаднат в ужасяваща серпантина на опълчване, в това число и силово, което може да докара до много грозни неща. И точно при един боен сюжет – който най-малко към този момент се лимитира единствено до проява на мощ, ще проличи значимият гръцки съдружник – Франция. Президентът Еманюел Макрон разгласи на 13 август, че републиката е усилила своето военно наличие в Източното Средиземноморие. Знак за това е изпращането на фрегата „ Лафайет “. До този ход се стигна измежду диалог сред Макрон и гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис. Френското наличие не се лимитира единствено с това. Към него спада връщащия се от Ларнака вертолетоносач Tonnere, a в ученията са взели присъединяване и два маневрени изтребителя Рафал, които са трансферирани от база си в Кипър на о. Крит. Засилването на военното френско наличие бе несъмнено като краткотрайно, само че Париж не се ангажира с избрани дати.
В търсене на медиатори
Подобни дейности за момента наподобяват единствено като дрънчене на саби, а не проява на действителна военна мощност, само че според от мащаба на случая, може да се стигне и до по-сериозно последствия. В същото време обаче, такива двустранни спорове, като този сред Анкара и Атина, мъчно могат да се решат без медиатори. Според Юрий Мавашев, шеф на центъра за проучване на съвременна Турция, Анкара ще успее да отбрани ползите си в последна сметка. „ Турция не позволява нито един енергиен план, който може да сложи под подозрение нейната роля на енергиен хъб, “ смята той.
По думите на Томас Гомар, шеф на френския институт за интернационалните връзки, „ стратегическата обстановка в района се утежнява и изостря в миг, в който Съединени американски щати към този момент не желаят да играят ролята на балансьор и поръчител. Според него намесата на френски елементи спомага за стабилизирането на обстановката и демонстрира смяна в салдото на силите и то в интерес на прекомерно амбициозната Турция. Според мнението на Боби Гоен, колумнист в Блумбърг, намесата на Франция ще изиграе роля и за Турция. Според специалиста, немската дипломация е доста по-ефективна, защото немският канцлер Ангела Меркел е съумяла да убеди Ердоган да спре геологическите изследвания през дипломация.
Именно този район в последните няколко месеца стана самобитно „ полесражение “ в набиращия мощ спор сред Атина и Анкара поради териториален спор и право за потребление на ресурсите и най-много потребните изкопаеми, намиращи се в дълбочинната част от континенталния шелф. Официалните данни за произшествието не са доста, а главно за случая може да се съди по известията в медиите. Така да вземем за пример гръцкото профилирано електронно издание ArmyVoice написа, че турската фрегата Kemal Reis и гръцкият транспортен съд Limnos са се „ докоснали леко “, евентуално в развой на маневриране. Инцидентът се е случил, допуска се, в противоречив регион, където се намира и турският проучвателен транспортен съд Oruc Reis, както и военни кораби на двете страни.
Според данни на към този момент упоменатото електронно издание, турската фрегата сигурно ще би трябвало да претърпи ремонт. Министерството на защитата в Атина удостовери случая, само че означи, че на него не би трябвало да се придава огромно значение. Според различен гръцки вестник – „ Катимерини “, случаят е станал евентуално по виновност на турския транспортен съд. Гръцката фрегата, която е вземала присъединяване в взаимни гръцко-френски учения в района, не е получила вреди, най-малко съгласно уверенията на изданието. Ако погледнем турските медии, казусът е описван напълно друго. Например, приказва се, че вреди е понесъл гръцкият, а не турския транспортен съд. Президентът Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че всеки следващ опит да се нападне изследователския транспортен съд ще коства „ висока цена “. „ Те получиха първото сходно предизвестие през днешния ден “, сподели още президентът, без да предложи някакви детайлности.
Здравей, оръжие!
Случаят с фрегатата обаче не се лимитира единствено до материалните вреди по двата кораба. Напротив, случаят демонстрира какъв брой е тънка дипломатическата линия сред двете страни и по какъв начин тя елементарно може да се прескочи, при което Гърция и Турция рискуват да попаднат в ужасяваща серпантина на опълчване, в това число и силово, което може да докара до много грозни неща. И точно при един боен сюжет – който най-малко към този момент се лимитира единствено до проява на мощ, ще проличи значимият гръцки съдружник – Франция. Президентът Еманюел Макрон разгласи на 13 август, че републиката е усилила своето военно наличие в Източното Средиземноморие. Знак за това е изпращането на фрегата „ Лафайет “. До този ход се стигна измежду диалог сред Макрон и гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис. Френското наличие не се лимитира единствено с това. Към него спада връщащия се от Ларнака вертолетоносач Tonnere, a в ученията са взели присъединяване и два маневрени изтребителя Рафал, които са трансферирани от база си в Кипър на о. Крит. Засилването на военното френско наличие бе несъмнено като краткотрайно, само че Париж не се ангажира с избрани дати.
В търсене на медиатори
Подобни дейности за момента наподобяват единствено като дрънчене на саби, а не проява на действителна военна мощност, само че според от мащаба на случая, може да се стигне и до по-сериозно последствия. В същото време обаче, такива двустранни спорове, като този сред Анкара и Атина, мъчно могат да се решат без медиатори. Според Юрий Мавашев, шеф на центъра за проучване на съвременна Турция, Анкара ще успее да отбрани ползите си в последна сметка. „ Турция не позволява нито един енергиен план, който може да сложи под подозрение нейната роля на енергиен хъб, “ смята той.
По думите на Томас Гомар, шеф на френския институт за интернационалните връзки, „ стратегическата обстановка в района се утежнява и изостря в миг, в който Съединени американски щати към този момент не желаят да играят ролята на балансьор и поръчител. Според него намесата на френски елементи спомага за стабилизирането на обстановката и демонстрира смяна в салдото на силите и то в интерес на прекомерно амбициозната Турция. Според мнението на Боби Гоен, колумнист в Блумбърг, намесата на Франция ще изиграе роля и за Турция. Според специалиста, немската дипломация е доста по-ефективна, защото немският канцлер Ангела Меркел е съумяла да убеди Ердоган да спре геологическите изследвания през дипломация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ