“Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“, е

“Стига толкова спавание, що е спала Болгария удовлетворени епохи “, е споделил Неофит Рилски в сложното време на душевна съсипия след Първата международна война. Днес, 1-ви ноември, е денят, в който отдаваме респект на всички тези бележити българи, които имат принос за запазването и построяването на нашата култура. В духа на празника взехме решение да поговорим с един от представителите на днешните будители – учителят от Кюстендил Росен Мишовски. Той е един от най-отдадените представители на учителската колегия в града. През дългогодишния си опит от цели 22г., Росен Мишовски е потвърдил своя професионализъм и сполучлив метод към учениците си, които, от своя страна, му се отблагодаряват със страхотни резултати. “Строг само че обективен! “ – по този начин разказват учителя си, който с изключение на придирчив към знанията, е праволинеен и към дисциплината в клас. Срещаме се с господин Мишовски в класната му стая, в начално учебно заведение “Св. Климент Охридски “, където преподава на деца от първи до четвърти клас и поставя основите на техните познания и ги учи “Да учат “. Техният път към образоването стартира ръка за ръка с него, а класовете му постоянно са цялостни с деца, с отличен триумф, постоянно възпитани, задружни и дисциплинирани.

Всяка специалност сама за себе си е забавна и хубава. Специално за учителската специалност, в начално-училищната възраст, преимуществото е, че работим с деца - те към момента не са обременени с някакви житейски проблеми. За тях животът е хубав, прекрасен и по този метод и ние, учителите, се зареждаме с тяхната положителна настройка към живота.
Това е ужасно! Все отново, не е ли по-трудно да се работи с деца?
Както знаете, апропо и ти като моя ученичка, както се работеше елементарно и с теб, и с твоите съученици, по този начин е и до ден сегашен. Когато човек обича специалността си, когато харесва това, което работи и прави, постоянно ще му бъде елементарно, постоянно ще му бъде хубаво да прави това, което той най-вече желае. Разбереш ли какво желаят децата, работата става лесна.
А какво смятате, че е равнището на образованието в България и мислите ли че репутацията на учебното заведение, като институция, остана непокътната през последните години? Запазиха ли децата уважението към учителите си?
Тук стигаме до проблеми, които са познати на цялото общество и пътят за решаването им би трябвало да бъде извървян взаимно с страната. Отново споделям, че в случай че всеки преподавател, самичък за себе си, откри верния път към децата – какво да изисква от тях, какво може да им даде, те какво могат да му дадат, то тогава образованието ще си остане на високо равнище. Н е съм склонен с констатацията, че днешните деца не били умни и не могат да си изпълнят дилемите. Децата са умни, единствено би трябвало да положат малко повече усърдие и самообладание . А самото общество е по този начин устроено, че изисква нещата да се случват доста бързо. Все отново, особено в началната възраст, е нужно да се подходи с повече успокоение и самообладание. За това, съгласно мен, образованието в България към момента е на доста високо равнище. Резултатите, които демонстрират гимназистите на разнообразни олимпиади, и то интернационалните такива, сами по себе си демонстрират, че не може да се твърди, че образованието изостава, или че равнището му е паднало фрапантно. Да, не може всички дечица да бъдат на най-високо равнище, само че считам, че и те и ние, даваме всичко от себе си. За мен, българското обучение съумява да поддържа високо равнище.
През последните години се разяснява, че учителската специалност към този момент не е за предпочитане и че има все по-голям отлив на претенденти за специалността. Какви са Вашите наблюдения?
До колкото знам от хора, които учат в университети, много са искащите, които са записали да учат и начално-училищна педагогика и предучилищна педагогика. Според мен, предпочитание има. От тук нататък, откакто завърши своето висше обучение, дали самият човек ще реши да практикува тази специалност, зависи единствено от него самия.
Тук е моментът и да Ви попитам за равнището на заплатите на учителите. Релевантни ли са те на напъните, които полагате?
През последните години, една от задачите на Министерство на образованието е да увеличи заплатите на учителите и най-много на тези, които ще стартират занапред своята кариера. Трудно е да се реши дали приходите ни са съответни на фона на останалите в страната, само че имам вяра, че увеличението им ще притегли повече младежи към учителската специалност. Основното при избора на специалност при всеки един човек е тя да му носи успокоение и сигурност. Хората желаят да са задоволени от труда си, както духовно и прочувствено, по този начин и материално.

Първият ми способ е с думи и се старая ученикът да ме разбере. Ако не се получи, намирам други способи - нещо в допълнение, което ще би трябвало да напише или да научи, само че постоянно в началото би трябвало да изслушаме мнението на ученика. Това е най-важното! Защото в дадена обстановка, когато се получи някакъв спор, аз постоянно споделям, че и двете страни малко или доста са си отговорни – към този момент доколко кой какъв брой е отговорен – се обяснява в допълнение . Аз не обичам да употребявам понятието “палави и непослушни деца “. За мен е доста по-правилно определението “малко по-емоционални деца “.
А по какъв начин се справяте с тези възпитаници, които имат усложнения в усвояването на материала. Какъв е методът Ви към тях?
Aз имам своя доктрина, с цел да продължава детето в идващите години да се образова и развива. Тя се основава на обстоятелството, че всяко дете е мощно в някоя избрана област. Целта, както споделям е – д а се научим да работим, да бъдем виновни и да изпълняваме това, което са ни сложили като задача. Сега вие, като публицист, вашата цел е да извършите по този начин, че вашата медия, да бъде желана от хората, да бъдете справедливи . Ако сте почтени и си вършите работата – всеки ще избра да се осведоми от вас. Така е и при нас – в случай че си вършим работата както би трябвало – ще бъдем желани като организация и като учебно заведение, в което децата ще идват да се образоват. Но още веднъж споделям, че всяко дете си има тъкмо избрана област, в която е мощно, а нашата цел е най-малко да покажем на това дете, че един може да е сполучлив по математика, различен по български език, трети да усвоява с лекост непознатите езици, четвърти да има гения да рисува, пети да бъде превъзходен състезател и така нататък Ние, учителите, би трябвало да научим децата най-малко да се трудят и да разчитат сами на себе си. Да, най-важното е просто да знаем да работим и да си изпълняваме отговорностите както и задачите, които сме си сложили, тъй като единствено когато го създадем, тогава и страната ни ще търпи развиване.