Който иска да го ценят, нека не ходи често на гости ~ Мъдростта на немските пословици
Стегнато, прагматично и разумно от един порядъчен народ
(Das Backhändl, 1893, by Eduard von Grützner)
Силата пораства в градината на търпението.
Който сее ветрове, жъне стихии.
Упражнението прави майстора.
Весел гост никому не тежи.
Старата обич наслойка не хваща.
Всичко е добре, когато приключва добре.
Друга страна, други традиции.
Каквито гостите, подобен и пирът.
Огънят в сърцето изпраща пушек в главата.
Куче, което не лае първо ще ви ухапе.
Сред слепите едноокият е крал.
Никой не може да избегне ориста си.
Кови желязото, до момента в който е горещо.
Който дойде пръв, яде пръв.
Болестта следва мързела.
Не всеки камък е драгоценен.
Медът не е надалеч от жилото.
Не брой пилетата преди да са се излюпили.
Който хване детето за ръка, той печели сърцето на майката.
Не всичко, което свети, е злато.
Не преминавай по мостовете си, до момента в който не ти се наложи.
По-добре врабче в ръката, в сравнение с гълъб на покрива.
Не хвалете деня преди вечерта.
Не можеш да надскочиш личната си сянка.
Утре, на следващия ден, единствено не през днешния ден – споделят всички мързеливи хора.
Говоренето е сребро, мълчанието – злато.
Не режи клона, на който седиш.
Спящи кучета не трябва да се будят.
Който желае да има, би трябвало да копае.
Който не рискува, не печели.
Прекалено доста готвачи скапват кашата.
Бързай постепенно!
Който желае да го ценят, дано не върви постоянно на посетители.
Картини: Eduard von Grützner, commons.wikimedia.org; заглавна - Gossip in the Monastery, 1887
