Стефани Ивайло – звучи почти като Марина Влади, е красив

Стефани Ивайло – звучи съвсем като Марина Влади, е хубав псевдоним на красива актриса. Стефи е записана с това бащино име по кръщелно и даже от време на време избира да я назовават просто Ивайло. Малцина ще разпознаят по улицата в момичето с трагични скули, които постоянно са подготвени да се издигнат още малко в необятна усмивка, сексапилната брачна половинка на психиатъра проф. Бранимир Китов (Китодар Тодоров) от новата българска лента „ Жълт олеандър “. Във кино лентата Стефани е мистериозна и подла, по едно и също време нежна и мощна в сянката на новоизпечения политик Китов, който напира за висок пост в Брюксел като възможен предстоящ ръководител на партията на европейските либерал-консерватори. В действителния живот тя носи тениска на „ Бийтълс “ (това е музиката, която са слушали в Художествената гимназия), а не в алената вечерна рокля с убийствено деколте, с която съблазнява на екрана някогашен италиански министър председател.

Татко Ивайло в действителност не е Ивайло Калоянчев, както мнозина си помислиха при дебюта на Стефани в спектакъла „ Ретросексуално “ на сцената на Сатирата, в който двамата си партнираха. „ В моето семейство няма артисти. Единственият човек, който се занимава с изкуство, е вуйчо ми Петър Митов – той е художник, но за жал като повечето художници в България и той би трябвало да работи нещо странично, с цел да си изкарва парите – работи в склад за алкохол и цигари дружно с майка ми и татко ми. Вуйчо преди време ми подари първите четки, бои, стативи – на него дължа любовта към изкуството “, изяснява Стефани. Нейният домакински наставник й подарява и първите китара и пиано-синтезатор – надареното момиче и до през днешния ден свири за наслаждение. 

Стефи доста късно стартира да се занимава с актьорско майсторство - 

 

като дребна тя е прекомерно срамежлива

 

Престрашава се чак след 12-и клас на Художествената гимназия да се запише в театрална школа, да преодолее напрежението и да нападна НАТФИЗ. Първата година обаче в Академията не я одобряват: проф. Стефан Данаилов взема клас и я скъсва някъде след третия кръг. „ Преживях го извънредно трагично, само че го разбирам. Не бях подготвена – нямах тези значими основи от доста актьорски школи, в които децата овреме се учат да играят, да пеят, да танцуват “, откровена е тя.

Втората година вратите на храма й отваря проф. Боньо Лунгов и Стефани става

 

студентка по куклено актьорско майсторство

 

Вярва, че е блъснала шестица от тотото. „ Куклените класове са толкоз прелестни! Куклите са доста смешни, доста цветни, не се вземат на съществено, за разлика от някои сътрудници, и това е ужасно. Там открих най-важните хора в живота си и най-верните същински другари: Пламен Кънев, който в този момент е в Държавен куклен спектакъл – Видин, и Любо Генчев, който към този момент е в трупата на Столичен куклен спектакъл. Те са най-голямата ми поддръжка “, доверява Стефани. Не пести положителни думи и за своя професор: „ Благодарна съм, че ми даде късмет и ме одобри. Защото аз непрекъснато съм се съмнявала в това дали имам гений, дали ставам, или не… Боньо Лунгов е доста сладостен човек, само че е и много непоколебим, което е значимо, защото ни поема от 18-19-годишни деца. Имаме потребност от ред и дисциплинираност, а той знае по какъв начин се реализира това “, връща лентата младата актриса.

Парадокс или не, в България някои от най-интересните режисьори и най-успешните актьори се оказват ученици на куклената школа. Те с лекост жонглират с всички вероятни изразни средства и сродяват изкуствата: гримаса, тяло, глас, боравене с детайли от материалния свят, изобразяване, музика… Изключение не прави и Стефани, чиято Йоанна Китова – полуупоена от психотропни някогашна пациентка на мъжа си, прелъстителка и обезоръжаваща наивка, живее органично на екрана на „ Жълт олеандър “.

Във кино лентата тя попада по каналния ред: явява се на кастинг, без да познава никого от снимачния екип, нито някой от тях да познава нея. Минава през 3-4 кръга на отсяване и след няколко дълги месеца на безмълвие й оповестяват, че е утвърдена. „ Вече бях отписала кино лентата и останах необикновено щастлива и сюрпризирана, че са позволили такава неточност. Но всеки от време на време прави неточности “, иронизира присъединяване си хубавицата. После гледа лентата на части, с цел да изследва „ дупки “ и пропуски и при идващ случай да ги преодолее. „ Знаех, че

 

като се видя на екран, ще се изнервя свиреп

 

Още на първата си имитация желаех да взривя нещо. Виждам, че имам да свърша още голяма работа. Виждам неща, които е трябвало да направя, а не съм ги направила. Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов са написали нещо гениално и желаех и аз да допринеса с каквото мога, а виждам, че не съм съумяла “, на вятъра се порицава самокритичният Козирог. 

Това е дебютната основна кино роля на Стефани Ивайло. Щом прочита сюжета, тя буквално се влюбва в метода, по който е написан, в възприятието за комизъм, в персонажите, във всеки, от които има огромна доза полуда, както на нея й харесва. 

В „ Жълт олеандър “ Стефани е паралелно с Китодар Тодоров, Мариан Вълев, Леонид Йовчев – все забележителни чешити. „ Много одобрявам Китодар, даже му споделих, че като порасна, желая да стана като него, ха-ха “, неудържимо се разсмива младата актриса. И прецизира: „ С него ми беше мъчно, тъй като е необикновено занимателен. Когато играе съществено, в профил излиза смешно. Имаше трагични подиуми, в които не биваше да се развеселявам, само че

 

някои повторения просто се провалиха

 

тъй като не можех да се сдържа и избухвах в смях, спомня си Стефани. Тя е признателна и на Мариан Вълев. „ Той е страховит, даваше ми препоръки по отношение на нашите общи подиуми, които аз одобрявах, моята неумелост не ми позволяваше сама да доближи до тях “, хрисимо вмята екранната госпожа Китова.

Към Леонид Йовчев има още по-специален сантимент. „ Лео от дребна го одобрявам, знаех го от спектаклите на Ани Васева в „ Сфумато “. Любима ми беше странната „ Пиеса за умиране “, която не знам какъв брой пъти съм гледала. Даже аплайвах в НАТФИЗ с един негов монолог оттова – Монолог на черния човек “, разкрива Стефани. И споделя, че във кино лентата четиримата, дружно с италианеца Лука Габо, който не е професионален артист, са постигнали нещо доста скъпо - „ да се обогатяваме чисто енергийно, да обменяме и да се зареждаме взаимно, до момента в който играем “.

Заради пандемията от ковид филмът вижда премиера от трети опит. Междувременно Стефани Ивайло се включва в екипа на тв сериала „ Татковци “. Там е интелигентната, само че „ задръстена “ Еми – асистентка в адвокатска адвокатска фирма, която се влюбва в шефа си плейбой (Филип Буков). Във втория сезон, чието излизане на екран към момента е с незнайна дата, може да си проличи, че и той не е апатичен към нея, подсказва актрисата. Сега тя 

 

чака утвърждение за още два сериала

 

Във всеки свободен миг отвън светлината на прожекторите Стефани рисува: при опция се качва в планината, измежду дървета и птици, с цел да избяга от хора, измежду които се напряга и главата й гръмва. Но не рисува пейзажи, а най-често – женски фигури, които си доизмисля, придавайки им особеностите на своите вътрешни положения. Обича огромните формати и към този момент е натрупала платна най-малко за една галерия, но не бърза да ги демонстрира. Когато си е вкъщи, хубавицата дели пространство с Тери, Малка, Бренди, адашката Стефани, Лидия, Клариса, Пухи и Ивчо – нейните 8 котани. Повечето са били дребни пухени топки, които инцидентно е откривала самотни някъде по улиците. „ Понякога ги повеждам на вилата да потичат, качвам ги в колата и издувам газта. Някои другари споделят, че наподобявам на магьосница “, звънва смехът на Стефани. Останалите виждат в нея добра фея…