Българите си търсили съпруги от „Стария край“
Става дума за Найден Мирчов и брачната половинка му Цветанка Стойова. Той е от селата сред Ловеч и Троян. Тя пък е от София. За него се приказва, че е „ чуваниче “, заради което е кръстен и „ найден “, т.е. „ открит “. Тя пък е щерка на български бежанец в Съединени американски щати. Найден също живее и работи в Съединени американски щати. Когато доближава до убеждението, че към този момент му е време да се ожени, той стартира да търси подобаваща младоженка. Иска да се ожени освен за българка, а за момиче, което е в България. Историята се развива през далечната 1927 година
Тенденцията нашенците да си търсят дами от „ остарелия край “, т.е. от България и днешна Северна Македония, е нещо прекомерно публикувано в тези години. По този метод
те поддържат жива връзката
с родния край. Ако вземат момиче, което към този момент е в Америка, макар че е българче, някак връзката с рода и Родината като че ли се разхлабва. Момиче от „ остарелия край “ обаче би пристигнало в Америка, носейки със себе си България и българското.
По сходен метод се развива историята и на Найден. Той стартира да разпитва околните си в Америка за уместно момиче за негова жена и по този начин стига до Стойо – също бежанец, който има три дъщери в България. Стойо му предлага да замине за България и да се запознае с най-голямата му щерка – Цветанка. Дава му съпътстващо писмо до брачната половинка си Николица – майката на Цветанка.
Той се взема решение да прекоси Атлантика за следващ път, в този момент към този момент с цел да си докара жена. Вестник „ Народен глас “, вестникът на българската емиграция тогава, също постоянно разгласява
разгласи от ергени
които с тях си търсят съпруги българки.
В София Найден се среща с Цветанка. Майка й Николица не е доста съгласна щерка й да замине за Америка, само че не застава на пътя на любовта и дава благословията си за женитба. Тя се състои на 2-15 юни 1927 година в София. Малко по-късно младото семейство отпътува за Америка. Николица обаче изживява тежко раздялата с щерка си Цветанка. По-късно в годините, когато другата й щерка Виолета също желае да се ожени за български бежанец в Съединени американски щати, Николица не дава благословия и сватбата е осуетена.
Цветанка и Найден на сватбата на щерка им Христина с Норман Хейси, 21 септември 1958 година – два месеца преди гибелта на Найден, 27 ноември! Снимки и репродукции: Архив на създателя
Едва ли е било доста елементарно на Николица и Стойо да разделят децата си
сред два континента
през хиляди километри. Именно поради това отпътува единствено едно от децата им. Семейството по този начин и не се събира в никакъв случай повече.
На 27 август 1927 година Николица получава пощенска картичка от Сиракюз от брачна половинка си и щерка й и шурей й със следното наличие: „ …тъзи картичка е на това место става доста големъ панаиръ всека година пресъ септември месецъ в този момент е пресъ първата седмица на септември ще водиме /Цветанка/ да види какво знамение е там в този момент толкосъ поздрави на всички родственици другари познати и комшии преднамерено на дедо и баба, Рачо, Гошо и Ледето, от Цена, Найденъ и отъ менъ – вашъ незабравимъ С. Ивановъ “.
Цитатът демонстрира, като се изключи че Цветанка и Найден към този момент са в Америка, също и това по какъв начин нашите емигранти в писмата си са поздравявали околните си в България. Те постоянно
изреждат всички, поименно
по този начин засвидетелстват почитание и демонстрират, че не са ги не запомнили. Много е значимо да се подчертае във всяко едно писмо персоналното послание към всеки един и нашенците го вършат, с цел да се почувстват те неразделна част от фамилията си, само че и с цел да се сплотят.
Всъщност би трябвало да отбележим, че Цветанка има желание да замине за Америка още преди да се омъжи за Найден. Още през май 1927 година, близо месец преди сватбата си, тя получава пощенска картичка от Тома Бакрачев – общоприет представител за пътувания през Атлантика. Текстът на картичката гласи: „ Уважаема госпожице, Бихте ли ни посетили при първа възможностъ, с цел да ни уведомите какъ стои въпроса съ Вашето тръгване за Америка? Съ Почитание…./следва щемпел на общоприет представителъ Тома К. Бакрачевъ София-пл. Лъвовъ мостъ/”. Пощенската картичка явно е реклама на известната по това време линия за пътувания през океана: „ Red star line”. На картичката е изобразен параходът „ Lapland “.
Пощенската картичка, която Цветанка получава в София от генералния представител Тома К. Бакрачев във връзка пътуването й за Америка единствено месец преди да се омъжи за Найден. Снимки и репродукции: Архив на създателя
Картичката илюстрира подготовка за тръгване за Америка, която евентуално е била съгласувана авансово с Найден и по всяка възможност е тъкмо по този начин. Може би след това се взема решение сватбата да се състои в София, а по-късно младите да заминат при бащата на булката в Америка.
Така са се омъжвали и женили една в действителност голяма част от българските емигранти в Америка в тези години. Те са обичали Родината си и са желали да останат свързани с нея по всички вероятни способи, даже това да постанова едно мъчно, дълготрайно и рисково пътешестване през Атлантика, изключително след злополуката с „ Титаник “ и в годините, когато то е отнемало седмици.
Тенденцията нашенците да си търсят дами от „ остарелия край “, т.е. от България и днешна Северна Македония, е нещо прекомерно публикувано в тези години. По този метод
те поддържат жива връзката
с родния край. Ако вземат момиче, което към този момент е в Америка, макар че е българче, някак връзката с рода и Родината като че ли се разхлабва. Момиче от „ остарелия край “ обаче би пристигнало в Америка, носейки със себе си България и българското.
По сходен метод се развива историята и на Найден. Той стартира да разпитва околните си в Америка за уместно момиче за негова жена и по този начин стига до Стойо – също бежанец, който има три дъщери в България. Стойо му предлага да замине за България и да се запознае с най-голямата му щерка – Цветанка. Дава му съпътстващо писмо до брачната половинка си Николица – майката на Цветанка.
Той се взема решение да прекоси Атлантика за следващ път, в този момент към този момент с цел да си докара жена. Вестник „ Народен глас “, вестникът на българската емиграция тогава, също постоянно разгласява
разгласи от ергени
които с тях си търсят съпруги българки.
В София Найден се среща с Цветанка. Майка й Николица не е доста съгласна щерка й да замине за Америка, само че не застава на пътя на любовта и дава благословията си за женитба. Тя се състои на 2-15 юни 1927 година в София. Малко по-късно младото семейство отпътува за Америка. Николица обаче изживява тежко раздялата с щерка си Цветанка. По-късно в годините, когато другата й щерка Виолета също желае да се ожени за български бежанец в Съединени американски щати, Николица не дава благословия и сватбата е осуетена.
Цветанка и Найден на сватбата на щерка им Христина с Норман Хейси, 21 септември 1958 година – два месеца преди гибелта на Найден, 27 ноември! Снимки и репродукции: Архив на създателя
Едва ли е било доста елементарно на Николица и Стойо да разделят децата си
сред два континента
през хиляди километри. Именно поради това отпътува единствено едно от децата им. Семейството по този начин и не се събира в никакъв случай повече.
На 27 август 1927 година Николица получава пощенска картичка от Сиракюз от брачна половинка си и щерка й и шурей й със следното наличие: „ …тъзи картичка е на това место става доста големъ панаиръ всека година пресъ септември месецъ в този момент е пресъ първата седмица на септември ще водиме /Цветанка/ да види какво знамение е там в този момент толкосъ поздрави на всички родственици другари познати и комшии преднамерено на дедо и баба, Рачо, Гошо и Ледето, от Цена, Найденъ и отъ менъ – вашъ незабравимъ С. Ивановъ “.
Цитатът демонстрира, като се изключи че Цветанка и Найден към този момент са в Америка, също и това по какъв начин нашите емигранти в писмата си са поздравявали околните си в България. Те постоянно
изреждат всички, поименно
по този начин засвидетелстват почитание и демонстрират, че не са ги не запомнили. Много е значимо да се подчертае във всяко едно писмо персоналното послание към всеки един и нашенците го вършат, с цел да се почувстват те неразделна част от фамилията си, само че и с цел да се сплотят.
Всъщност би трябвало да отбележим, че Цветанка има желание да замине за Америка още преди да се омъжи за Найден. Още през май 1927 година, близо месец преди сватбата си, тя получава пощенска картичка от Тома Бакрачев – общоприет представител за пътувания през Атлантика. Текстът на картичката гласи: „ Уважаема госпожице, Бихте ли ни посетили при първа възможностъ, с цел да ни уведомите какъ стои въпроса съ Вашето тръгване за Америка? Съ Почитание…./следва щемпел на общоприет представителъ Тома К. Бакрачевъ София-пл. Лъвовъ мостъ/”. Пощенската картичка явно е реклама на известната по това време линия за пътувания през океана: „ Red star line”. На картичката е изобразен параходът „ Lapland “.
Пощенската картичка, която Цветанка получава в София от генералния представител Тома К. Бакрачев във връзка пътуването й за Америка единствено месец преди да се омъжи за Найден. Снимки и репродукции: Архив на създателя
Картичката илюстрира подготовка за тръгване за Америка, която евентуално е била съгласувана авансово с Найден и по всяка възможност е тъкмо по този начин. Може би след това се взема решение сватбата да се състои в София, а по-късно младите да заминат при бащата на булката в Америка.
Така са се омъжвали и женили една в действителност голяма част от българските емигранти в Америка в тези години. Те са обичали Родината си и са желали да останат свързани с нея по всички вероятни способи, даже това да постанова едно мъчно, дълготрайно и рисково пътешестване през Атлантика, изключително след злополуката с „ Титаник “ и в годините, когато то е отнемало седмици.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ