Децата на емигрантите – невинни „жертви“ на двуезичието
Фредерик Мирчоф-Фреди, е роден през 30-те години на ХХ век в Съединени американски щати. Майка му Цветанка е българка от София, емигрирала в Америка по гледище на татко й, който от преди този момент е бежанец там. Живеят в Калифорния. Като дете Фреди приказва и британски език, само че и български език. Майката упорства детето й да има връзка с родината на родителите си, тъй като и бащата Найден е българин – от Ловеч. Така Фреди приказва и двата езика, само че това не остава без последствия. Понякога той бърка британската дума с българска, или назад. Децата обаче, както знаем, са доста наблюдателни и това не убягва от вниманието на неговите съученици, които стартират да му се подиграват. Той не приказва верен британски съгласно тях. Детето стартира да се травмира и майката Цветанка взема решение да позволи казуса коренно. Тя
не разрешава да се приказва
български език у дома, с цел да може Фреди да слуша единствено британска тирада и да приказва верен британски език.
Подобен е и казусът с дъщерята на Вера Костоф от София. Вера отпътува за Америка с родителите си още като млада дама. Създава семейство с българския бежанец в Съединени американски щати, Атанас. Раждат им се три дъщери – Мери, Рене и Сенди. Последната – Сенди, или Александра, беше брачна половинка на един от най-известните американски писатели Сидни Шелдън, до гибелта му. Историята обаче за двуезичиеито касае друга щерка на Вера – Мери.
В Уилям и Мери, Лос Анжелис. Снимкa: Aрхив на създателя
Като дете Мери постоянно посещавала българската черква в Лос Анджелис. Там някоя си госпожа Видолова правела кексчета с пекан – тип ядка, сходна на ореха, само че малко по-едра, неотдавна известна и в България. На британски език въпросният пекан се произнася „ пийкън “, което обаче на български език има различен смисъл като „ напикан “. Мери също знае български език, с изключение на британски и когато смеси двата езика излиза, че въпросните кексчета, съгласно детето, са „ напикани “.
Така едно езиково неразбирателство при сливането на езиците, се
оказва проблем
за едно дете. Случката е разказана от Вера, на 9 октомври 1971 година, на обичайната вечеринка с български емигранти и посетители от София, в Лос Анджелис, в дома на Мери и брачна половинка й Уилям. Всички много се забавляват, тъй като едно невръстно дете, „ жертва “ на билингвизма, се погнусява от едни сладкиши, единствено тъй като смесва българския с британския език и по този начин се получава една занимателна история. Детето се оплаква на майка си и й споделя да не яде от тези „ пикани “ десерти, а тя от своя страна задава въпрос на госпожа Видолова, за какво храни децата с „ пикани “ кексчета. Когато истината става ясно, всички доста се забавляват, а детето недоумява, какво толкоз смешно има.
Това е единствено един от нюансите на живота на българските емигранти по света. Децата им, постоянно обичайно говорещи и двата езика, изпадат в смешни и неловки обстановки, които са обясними. Днес, когато още повече българи са по света и децата им също приказват два, а от време на време и повече езици, сходни занимателни недоразумения, също се срещат не рядко. Това е чмаст от ориста на емигрантите ни. На тях им си постанова да приказват и двата езика. Така се поддържат фамилните връзки контактите с родината. Тук приказват на български, там, където и да са по света, приказват на тамошния език, а британският е актуалното Есперанто, тъй като съвсем на всички места по света можеш въпреки всичко да се оправиш и на британски език.
Билингвизмът е потребен
той е педагогичен сполучлив прийом, само че от време на време основава и занимателни обстановки, в които попадат хората, на които им се постанова да работят и живеят в чужбина дружно с техните фамилии и изключително с дребни деца.
9 октомври 1971, в Уилям и Мери, Лос Анжелис. Снимкa: Aрхив на създателя
И майката на Фреди – Цветанка, а и майката на Мери – Вера желаят децата им да са американци, само че да не не помнят България, откъдето е родът им и корените им. Това е един от методите те да запазят връзката си с родината, като децата им останат българи най-малко в сърцето си.
Е, родолюбието не се изчерпва с говоренето на език, заради което двете майки вземат решение, че за децата им е по-важно да са американци, тъй като живеят, учат и ще работят в Съединени американски щати. Така че, изборът им да се приказва единствено на британски, след въпросните два занимателни случая, е по-скоро верен, най-малко от позиция на сегашното и бъдещето на децата им. Те си остават българи в сърцата си, само че на първо място са американци – новите американци, с български души!
не разрешава да се приказва
български език у дома, с цел да може Фреди да слуша единствено британска тирада и да приказва верен британски език.
Подобен е и казусът с дъщерята на Вера Костоф от София. Вера отпътува за Америка с родителите си още като млада дама. Създава семейство с българския бежанец в Съединени американски щати, Атанас. Раждат им се три дъщери – Мери, Рене и Сенди. Последната – Сенди, или Александра, беше брачна половинка на един от най-известните американски писатели Сидни Шелдън, до гибелта му. Историята обаче за двуезичиеито касае друга щерка на Вера – Мери.
В Уилям и Мери, Лос Анжелис. Снимкa: Aрхив на създателя
Като дете Мери постоянно посещавала българската черква в Лос Анджелис. Там някоя си госпожа Видолова правела кексчета с пекан – тип ядка, сходна на ореха, само че малко по-едра, неотдавна известна и в България. На британски език въпросният пекан се произнася „ пийкън “, което обаче на български език има различен смисъл като „ напикан “. Мери също знае български език, с изключение на британски и когато смеси двата езика излиза, че въпросните кексчета, съгласно детето, са „ напикани “.
Така едно езиково неразбирателство при сливането на езиците, се
оказва проблем
за едно дете. Случката е разказана от Вера, на 9 октомври 1971 година, на обичайната вечеринка с български емигранти и посетители от София, в Лос Анджелис, в дома на Мери и брачна половинка й Уилям. Всички много се забавляват, тъй като едно невръстно дете, „ жертва “ на билингвизма, се погнусява от едни сладкиши, единствено тъй като смесва българския с британския език и по този начин се получава една занимателна история. Детето се оплаква на майка си и й споделя да не яде от тези „ пикани “ десерти, а тя от своя страна задава въпрос на госпожа Видолова, за какво храни децата с „ пикани “ кексчета. Когато истината става ясно, всички доста се забавляват, а детето недоумява, какво толкоз смешно има.
Това е единствено един от нюансите на живота на българските емигранти по света. Децата им, постоянно обичайно говорещи и двата езика, изпадат в смешни и неловки обстановки, които са обясними. Днес, когато още повече българи са по света и децата им също приказват два, а от време на време и повече езици, сходни занимателни недоразумения, също се срещат не рядко. Това е чмаст от ориста на емигрантите ни. На тях им си постанова да приказват и двата езика. Така се поддържат фамилните връзки контактите с родината. Тук приказват на български, там, където и да са по света, приказват на тамошния език, а британският е актуалното Есперанто, тъй като съвсем на всички места по света можеш въпреки всичко да се оправиш и на британски език.
Билингвизмът е потребен
той е педагогичен сполучлив прийом, само че от време на време основава и занимателни обстановки, в които попадат хората, на които им се постанова да работят и живеят в чужбина дружно с техните фамилии и изключително с дребни деца.
9 октомври 1971, в Уилям и Мери, Лос Анжелис. Снимкa: Aрхив на създателя
И майката на Фреди – Цветанка, а и майката на Мери – Вера желаят децата им да са американци, само че да не не помнят България, откъдето е родът им и корените им. Това е един от методите те да запазят връзката си с родината, като децата им останат българи най-малко в сърцето си.
Е, родолюбието не се изчерпва с говоренето на език, заради което двете майки вземат решение, че за децата им е по-важно да са американци, тъй като живеят, учат и ще работят в Съединени американски щати. Така че, изборът им да се приказва единствено на британски, след въпросните два занимателни случая, е по-скоро верен, най-малко от позиция на сегашното и бъдещето на децата им. Те си остават българи в сърцата си, само че на първо място са американци – новите американци, с български души!
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ