Тайната на кореспонденцията със САЩ и света
Преодолявайки десетки премеждия, изкуствено основани от комунистическата власт в България, през 1971 година фамилията на Георги и Елена отпътуват най-накрая при сестрата на Георги, Цветанка, която живее в Съединени американски щати дружно с татко си и своето семейство. Георги обаче има другар, който живее в Сидни, Австралия. Цветан е от Брезник. Той е оскъдно момче, пристигнало в София да търси прехранване. Емигрира още като боец.
Георги носи писма от брачната половинка на Цветан в България и от щерка му, които да пусне до Австралия от Съединени американски щати. Това се постанова, тъй като по това време писмата от България са цензурирани по един или различен метод. Така хората не могат да разчитат на цялост на персоналната си преписка и се принуждават да дават писмата си на други хора, които пътуват в „ естествения “ свят, където хората са свободни и никой не се интересува от обстоятелства в персоналната им преписка с техни близки.
Още преди да замине за Америка, Георги е посетен в дома си и от други българи, които се възползват от това, че той ще пътува,
с цел да му предадат писма
за техните близки в Съединени американски щати и освен в Съединени американски щати. Така хората са сигурни, че ще могат да споделят изцяло искрено своите мисли и прекарвания със своите родственици и близки, без да се тормозят, че в случай че писмата им бъдат цензурирани от тайните служби в България, може да пострадат поради това, че са си разрешили да бъдат откровени в кореспонденцията си.
Георги пуска писмата до Цветан в Австралия. След това обаче взема решение да стартира персонална преписка с него, евентуално след отговор от мъжа. Така двамата стартират да си пишат постоянно. Цветан е любопитен каква е обстановката в България, той пита Георги, а Георги, възползвайки се от това, че е в свободна страна, каквато е Съединени американски щати, стартира да споделя в писма всичко, което интересува новия му другар за България.
Цветан пред къщата си в Сидни, Австралия. Сн.: Фотоархив на създателя
Той свободно споделя за всичко, което смята за значимо, за властта, разрешава си рецензии, оценки и констатации, които другояче в писма от България в никакъв случай не би написал под боязън от политически репресии.
Цветан се интересува и от фамилията си в България. Георги му споделя това, което знае за тях. Споделя и компликациите, които брачната половинка му и щерка му в България търпят поради недостиг, поради това, че са сложени
под изключително наблюдаване
от управляващите, тъй като Цветан се води за отклонил се от военната си работа беглец. Освен това върху него тегне още една дамга и това е злокобното название, с което назовават в тези години хората, които емигрират – „ невъзвращенец ”. Това носи изключително отрицателния смисъл на обстоятелството, че приказваме за човек, който „ няма да се върне “ – невъзвращенец, който е напуснал родината си и по този метод я е предал съгласно комунистическата агитация в страната в тези години.
След месеци престой в Америка Георги и брачната половинка му се прибират в България.
Минават години и Цветан умира. В България обаче комунизмът към момента не е паднал и фамилията му няма по какъв начин да реализира една естествена връзка с управляващите в Сидни, с цел да получи повече информация за гибелта му. Понеже той няма друго семейство в Австралия, общината събира
персоналните му движимости
и взема решение да ги изпрати на околните му в България. Това е жест на почитание към паметта на един умрял човек, който не е локален. Така в България идват персоналните движимости на Цветан, измежду които са и писмата, които той си е разменял с Георги, до момента в който последният е обитавал в Съединени американски щати при своята сестра.
Георги и Елена във Вашингтон – 19 септември 1971 година Сн.: Фотоархив на създателя
Оказва се, че Цветан е запазил тези писма, тъй като това е била най-точната и същинска информация, която е можел да получи от българин, който живее в България, само че по силата на събитията се е оказал оттатък „ Желязната завеса “, въпреки и единствено за няколко месеца.
На Георги не му става изключително прелестно, когато схваща, че писмата му, които са персонална преписка, доближават до България. Притеснява се да не би те по някакъв метод да доближат до тайната политическа полиция в България, която може да му окаже някаква форма на принуждение поради това.
Слава Богу, не се стига до репресии, а през днешния ден сходни секрети кореспонденции може и да ни наподобяват занимателни, само че в миналото, преди години, когато светът беше разграничен на сфери на въздействие, поради едно писмо човек можеше да изгуби даже и живота си.
Георги носи писма от брачната половинка на Цветан в България и от щерка му, които да пусне до Австралия от Съединени американски щати. Това се постанова, тъй като по това време писмата от България са цензурирани по един или различен метод. Така хората не могат да разчитат на цялост на персоналната си преписка и се принуждават да дават писмата си на други хора, които пътуват в „ естествения “ свят, където хората са свободни и никой не се интересува от обстоятелства в персоналната им преписка с техни близки.
Още преди да замине за Америка, Георги е посетен в дома си и от други българи, които се възползват от това, че той ще пътува,
с цел да му предадат писма
за техните близки в Съединени американски щати и освен в Съединени американски щати. Така хората са сигурни, че ще могат да споделят изцяло искрено своите мисли и прекарвания със своите родственици и близки, без да се тормозят, че в случай че писмата им бъдат цензурирани от тайните служби в България, може да пострадат поради това, че са си разрешили да бъдат откровени в кореспонденцията си.
Георги пуска писмата до Цветан в Австралия. След това обаче взема решение да стартира персонална преписка с него, евентуално след отговор от мъжа. Така двамата стартират да си пишат постоянно. Цветан е любопитен каква е обстановката в България, той пита Георги, а Георги, възползвайки се от това, че е в свободна страна, каквато е Съединени американски щати, стартира да споделя в писма всичко, което интересува новия му другар за България.
Цветан пред къщата си в Сидни, Австралия. Сн.: Фотоархив на създателя
Той свободно споделя за всичко, което смята за значимо, за властта, разрешава си рецензии, оценки и констатации, които другояче в писма от България в никакъв случай не би написал под боязън от политически репресии.
Цветан се интересува и от фамилията си в България. Георги му споделя това, което знае за тях. Споделя и компликациите, които брачната половинка му и щерка му в България търпят поради недостиг, поради това, че са сложени
под изключително наблюдаване
от управляващите, тъй като Цветан се води за отклонил се от военната си работа беглец. Освен това върху него тегне още една дамга и това е злокобното название, с което назовават в тези години хората, които емигрират – „ невъзвращенец ”. Това носи изключително отрицателния смисъл на обстоятелството, че приказваме за човек, който „ няма да се върне “ – невъзвращенец, който е напуснал родината си и по този метод я е предал съгласно комунистическата агитация в страната в тези години.
След месеци престой в Америка Георги и брачната половинка му се прибират в България.
Минават години и Цветан умира. В България обаче комунизмът към момента не е паднал и фамилията му няма по какъв начин да реализира една естествена връзка с управляващите в Сидни, с цел да получи повече информация за гибелта му. Понеже той няма друго семейство в Австралия, общината събира
персоналните му движимости
и взема решение да ги изпрати на околните му в България. Това е жест на почитание към паметта на един умрял човек, който не е локален. Така в България идват персоналните движимости на Цветан, измежду които са и писмата, които той си е разменял с Георги, до момента в който последният е обитавал в Съединени американски щати при своята сестра.
Георги и Елена във Вашингтон – 19 септември 1971 година Сн.: Фотоархив на създателя
Оказва се, че Цветан е запазил тези писма, тъй като това е била най-точната и същинска информация, която е можел да получи от българин, който живее в България, само че по силата на събитията се е оказал оттатък „ Желязната завеса “, въпреки и единствено за няколко месеца.
На Георги не му става изключително прелестно, когато схваща, че писмата му, които са персонална преписка, доближават до България. Притеснява се да не би те по някакъв метод да доближат до тайната политическа полиция в България, която може да му окаже някаква форма на принуждение поради това.
Слава Богу, не се стига до репресии, а през днешния ден сходни секрети кореспонденции може и да ни наподобяват занимателни, само че в миналото, преди години, когато светът беше разграничен на сфери на въздействие, поради едно писмо човек можеше да изгуби даже и живота си.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ