Чия е тази столица
Статутът на Ерусалим е най-чувствителният и взривоопасен въпрос в най-чувствителния и взривоопасен спор в света
© Reuters - Резкият ход на Тръмп ще бъде или окончателната смъртна присъда на близкоизточния кротичък развой, или ударът, който ще го съживи. Второто, уви, е по-малко евентуално.
- Затова пък рискът решението да отключи нова интифада и следващ цикъл на принуждение е прекомерно действителен. Още по тематиката
Тръмп изиска предоговаряне и на нуклеарната договорка с Техеран
Никоя страна по контракта от 2015 година не го поддържа
15 окт 2017
Тръмп в Близкия изток
Американският президент Доналд Тръмп стартира първата си задгранична обиколка със покупко-продажби на стойност над 350 милиарда $ със Саудитска Арабия, в това число оръжейна договорка за 110 милиарда $. Ето какво мислят за Тръмп и политиката му хората от Близкия Изток
26 май 2017
Решаващ миг за иранската нуклеарна договорка
Победата на Хасан Рохани на президентските избори в страната бе приветствана като положителен знак за съглашението, само че въпросът е какво ще направи Тръмп
26 май 2017
Тръмп е неудовлетворен и от търговията с Израел
Президентът още веднъж подлага на критика ролята на Иран в региона
22 май 2017
Тръмп подписа със Саудитска Арабия най-голямата военна договорка в историята на Съединени американски щати
Вашингтон ще достави оръжия и съоръжение за съвсем 110 милиарда $
21 май 2017
Още преди встъпването си в служба американският президент Доналд Тръмп, считащ себе си без непотребна невзискателност за занаятчия по договарянията, не криеше упоритостта си да реализира това, което самият той назовава съглашението на века - мир сред израелци и палестинци. Напоследък Тръмп звучи по-сдържано. Това е " комплицирана тематика " и " най-трудната договорка от всички ", означи президентът по време на визитата си в Израел през септември. Но все пак изгледите да реализира триумф са " доста положителни ".
Стига, несъмнено, решението му за признание на Ерусалим за столица на Израел да не торпилира всевъзможни шансове за прогрес. Статутът на свещения град е най-чувствителният и взривоопасен въпрос в най-чувствителния и взривоопасен спор в света. Резкият ход на Тръмп, зачеркващ седем десетилетия американска политика и интернационален консенсус, ще направи едно от двете неща - или ще бъде окончателната смъртна присъда на така и така замрелия кротичък развой, или ще се окаже шоковата терапия, която има късмет да го съживи и да върне всички страни на масата за договаряния. Втората алтернатива, уви, не наподобява по-вероятна.
За мястото на едно посолство
В западната част на Ерусалим от десетилетия един имот стои празен. Това е мястото, непокътнато за посолството на Съединени американски щати в Израел. За момента то, сходно на дипломатическите представителства на всички останали страни, се намира в столицата Тел Авив. Всяка година Америка заплаща на Израел по един $ годишно за терена в Ерусалим, нает за период от 99 години.
Тръмп не е първият американски президент, който в акцията си дава обещание да реалокира посолството. Още през 1995 година американският Конгрес приема закон за релокацията. Но от този момент всички президенти на всеки шест месеца подписват декрет за отсрочване на тази стъпка с аргумента, че статутът на Ерусалим ще бъде организиран едвам след постигането на спокойно съглашение сред Израел и палестинците. Израел счита Ерусалим за своя столица и претендира за суверенитет над целия град. За интернационалната общественост обаче Източен Ерусалим е окупирана територия, а палестинците го виждат като своя бъдеща столица. Според резолюция на Организация на обединените нации от 1947 година градът е със статут на обособена единица, която не принадлежи на никоя страна.
Преместването на посолството единствено по себе си не би било толкоз значимо, в случай че не означаваше, че по този метод Съединени американски щати на процедура признават града, считан за заветен от мюсюлманите, евреите и християните, за столица на Израел. И по този начин лишават палестинците от вярата да бъде и тяхна. В сряда Тръмп направи с един размах и двете неща - разгласи, че Ерусалим е столица на еврейската страна и че подрежда на Държавния департамент да стартира подготовка за прекачване на посолството. И въпреки анализаторите да означиха, че Тръмп най-малко не употребява думата " неделима " пред столица (както вършат хардлайнерите в Израел), това не смекчи изключително удара.
На пръв взор решението на американския президент звучи като сбъдването на фантазия за израелците и на призрачен сън за арабите. На втори е по-различно. Докато Израел се стяга за оповестените от палестинците три " дни на гняв " на Западния бряг, 25 някогашни израелски посланици, учени и деятели за мир излязоха със незабавно писмо, призоваващо Белия дом да не прави сходна стъпка. Вестник Haaretz излезе с публицистичен коментар, че вместо да се излиза с едностранни заявления, накланящи везните в едната посока, задачата би трябвало да бъде Западен Ерусалим да стане столица на Израел, а Източен Ерусалим - столица на Палестинската страна. А израелската журналистка Елиора Катц написа във в. WallStreetJournal: " В този случай евентуалната цена в човешки животи надалеч надвишава политическия символизъм. "
Целувката на гибелта или на живота
Още преди Тръмп да хвърли бомбата, заваля лавина от предизвестия от всички страни - от френския президент Еманюел Макрон до турския Реджеп Ердоган (който заплаши да скъса връзките с Израел) и от Саудитска Арабия до Европейски Съюз. Очаквано остра бе реакцията на Палестинската страна - нейният дипломат в Лондон Мануел Хасасиан съобщи, че дейностите на Тръмп са равнозначни на " оповестяване на война на 1.5 милиарда мюсюлмани " и са " целувка на гибелта " за близкоизточния кротичък развой.
Освен че е провокативен и рисков, ходът на Тръмп е и мъчно разбираем, още повече че идва, преди администрацията му да разгласи дълго чаканата си тактика за рестартиране на въпросния развой. Екип отпред с първия шурей и консултант на президента Джаред Къшнър трябаше да показа проект първо през юли, след това през септември, когато бе отсрочен за януари. Подобна самодейност така и така би била сложна за пласиране, а в този момент задачата става още по-сложна. " Ако това е стартовият сигнал за нов кротичък развой, той не е изключително сполучлив. Тази стъпка слага Съединени американски щати на едната страна в договарянията, а не в ролята на почтен брокер ", споделя пред " Капитал " проф. Йоси Мекелберг, старши анализатор от Chatham House.
Вероятно калкулациите в Белия дом са, че макар изригването в арабския свят основните американски съдружници Саудитска Арабия и Египет ще съумеят да лимитират вредите и да смирят съпротивата в името на това да запазят връзките си с Вашингтон по по-належащи въпроси, като да вземем за пример сдържането на Иран. Дори хазартните допускания да се окажат правилни, мъчно е да се види по какъв начин този ход се вписва в някаква цялостна тактика, в случай че опонира на целите, които американската администрация си е сложила в Близкия изток - борба против ислямистките бунтовници и конфронтиране на упоритостите на Иран, установи разбор на Brookings Institution. Или както го формулира колумнистът на в. New York Times Томас Фридмън, колкото и Тръмп да сипе словоизлияния против Техеран и да си показва, че е господ Тор, хвърлящ мълнии като тази с Ерусалим, истината е, че в Близкия изток той " е просто като изгубил се екскурзиант, който си търси рейса ".
Оптимистичната доктрина е, че грубиянската дипломация на Тръмп може да се окаже дефибрилаторът, който да върне пулса на изпадналите в кома израелско-палестински договаряния. Само че малко на брой имат вяра в нея. " Ако ме питате дали мирният развой има потребност от потрес, отговорът е да. Но това не е верният потрес. Той няма да разчупи ступора, а ще разпали даже още по-голямо възмущение против Съединени американски щати, ще понижи поддръжката за решение на основата на правилото за две страни и ще подкопае както американските, по този начин и израелските ползи в района и оттатък него. Не виждам нищо положително, което би могло да произлезе от това решение ", счита проф. Йоси Мекелберг. Затова пък рискът то да отключи нова интифада и следващ цикъл на принуждение е прекомерно действителен. В Близкия изток преди малко отново стана по-интересно, в сравнение с е належащо. 
© Reuters - Резкият ход на Тръмп ще бъде или окончателната смъртна присъда на близкоизточния кротичък развой, или ударът, който ще го съживи. Второто, уви, е по-малко евентуално.
- Затова пък рискът решението да отключи нова интифада и следващ цикъл на принуждение е прекомерно действителен. Още по тематиката
Тръмп изиска предоговаряне и на нуклеарната договорка с Техеран
Никоя страна по контракта от 2015 година не го поддържа
15 окт 2017
Тръмп в Близкия изток
Американският президент Доналд Тръмп стартира първата си задгранична обиколка със покупко-продажби на стойност над 350 милиарда $ със Саудитска Арабия, в това число оръжейна договорка за 110 милиарда $. Ето какво мислят за Тръмп и политиката му хората от Близкия Изток
26 май 2017
Решаващ миг за иранската нуклеарна договорка
Победата на Хасан Рохани на президентските избори в страната бе приветствана като положителен знак за съглашението, само че въпросът е какво ще направи Тръмп
26 май 2017
Тръмп е неудовлетворен и от търговията с Израел
Президентът още веднъж подлага на критика ролята на Иран в региона
22 май 2017
Тръмп подписа със Саудитска Арабия най-голямата военна договорка в историята на Съединени американски щати
Вашингтон ще достави оръжия и съоръжение за съвсем 110 милиарда $
21 май 2017
Още преди встъпването си в служба американският президент Доналд Тръмп, считащ себе си без непотребна невзискателност за занаятчия по договарянията, не криеше упоритостта си да реализира това, което самият той назовава съглашението на века - мир сред израелци и палестинци. Напоследък Тръмп звучи по-сдържано. Това е " комплицирана тематика " и " най-трудната договорка от всички ", означи президентът по време на визитата си в Израел през септември. Но все пак изгледите да реализира триумф са " доста положителни ".
Стига, несъмнено, решението му за признание на Ерусалим за столица на Израел да не торпилира всевъзможни шансове за прогрес. Статутът на свещения град е най-чувствителният и взривоопасен въпрос в най-чувствителния и взривоопасен спор в света. Резкият ход на Тръмп, зачеркващ седем десетилетия американска политика и интернационален консенсус, ще направи едно от двете неща - или ще бъде окончателната смъртна присъда на така и така замрелия кротичък развой, или ще се окаже шоковата терапия, която има късмет да го съживи и да върне всички страни на масата за договаряния. Втората алтернатива, уви, не наподобява по-вероятна.
За мястото на едно посолство
В западната част на Ерусалим от десетилетия един имот стои празен. Това е мястото, непокътнато за посолството на Съединени американски щати в Израел. За момента то, сходно на дипломатическите представителства на всички останали страни, се намира в столицата Тел Авив. Всяка година Америка заплаща на Израел по един $ годишно за терена в Ерусалим, нает за период от 99 години.
Тръмп не е първият американски президент, който в акцията си дава обещание да реалокира посолството. Още през 1995 година американският Конгрес приема закон за релокацията. Но от този момент всички президенти на всеки шест месеца подписват декрет за отсрочване на тази стъпка с аргумента, че статутът на Ерусалим ще бъде организиран едвам след постигането на спокойно съглашение сред Израел и палестинците. Израел счита Ерусалим за своя столица и претендира за суверенитет над целия град. За интернационалната общественост обаче Източен Ерусалим е окупирана територия, а палестинците го виждат като своя бъдеща столица. Според резолюция на Организация на обединените нации от 1947 година градът е със статут на обособена единица, която не принадлежи на никоя страна.
Преместването на посолството единствено по себе си не би било толкоз значимо, в случай че не означаваше, че по този метод Съединени американски щати на процедура признават града, считан за заветен от мюсюлманите, евреите и християните, за столица на Израел. И по този начин лишават палестинците от вярата да бъде и тяхна. В сряда Тръмп направи с един размах и двете неща - разгласи, че Ерусалим е столица на еврейската страна и че подрежда на Държавния департамент да стартира подготовка за прекачване на посолството. И въпреки анализаторите да означиха, че Тръмп най-малко не употребява думата " неделима " пред столица (както вършат хардлайнерите в Израел), това не смекчи изключително удара.
На пръв взор решението на американския президент звучи като сбъдването на фантазия за израелците и на призрачен сън за арабите. На втори е по-различно. Докато Израел се стяга за оповестените от палестинците три " дни на гняв " на Западния бряг, 25 някогашни израелски посланици, учени и деятели за мир излязоха със незабавно писмо, призоваващо Белия дом да не прави сходна стъпка. Вестник Haaretz излезе с публицистичен коментар, че вместо да се излиза с едностранни заявления, накланящи везните в едната посока, задачата би трябвало да бъде Западен Ерусалим да стане столица на Израел, а Източен Ерусалим - столица на Палестинската страна. А израелската журналистка Елиора Катц написа във в. WallStreetJournal: " В този случай евентуалната цена в човешки животи надалеч надвишава политическия символизъм. "
Целувката на гибелта или на живота
Още преди Тръмп да хвърли бомбата, заваля лавина от предизвестия от всички страни - от френския президент Еманюел Макрон до турския Реджеп Ердоган (който заплаши да скъса връзките с Израел) и от Саудитска Арабия до Европейски Съюз. Очаквано остра бе реакцията на Палестинската страна - нейният дипломат в Лондон Мануел Хасасиан съобщи, че дейностите на Тръмп са равнозначни на " оповестяване на война на 1.5 милиарда мюсюлмани " и са " целувка на гибелта " за близкоизточния кротичък развой.
Освен че е провокативен и рисков, ходът на Тръмп е и мъчно разбираем, още повече че идва, преди администрацията му да разгласи дълго чаканата си тактика за рестартиране на въпросния развой. Екип отпред с първия шурей и консултант на президента Джаред Къшнър трябаше да показа проект първо през юли, след това през септември, когато бе отсрочен за януари. Подобна самодейност така и така би била сложна за пласиране, а в този момент задачата става още по-сложна. " Ако това е стартовият сигнал за нов кротичък развой, той не е изключително сполучлив. Тази стъпка слага Съединени американски щати на едната страна в договарянията, а не в ролята на почтен брокер ", споделя пред " Капитал " проф. Йоси Мекелберг, старши анализатор от Chatham House.
Вероятно калкулациите в Белия дом са, че макар изригването в арабския свят основните американски съдружници Саудитска Арабия и Египет ще съумеят да лимитират вредите и да смирят съпротивата в името на това да запазят връзките си с Вашингтон по по-належащи въпроси, като да вземем за пример сдържането на Иран. Дори хазартните допускания да се окажат правилни, мъчно е да се види по какъв начин този ход се вписва в някаква цялостна тактика, в случай че опонира на целите, които американската администрация си е сложила в Близкия изток - борба против ислямистките бунтовници и конфронтиране на упоритостите на Иран, установи разбор на Brookings Institution. Или както го формулира колумнистът на в. New York Times Томас Фридмън, колкото и Тръмп да сипе словоизлияния против Техеран и да си показва, че е господ Тор, хвърлящ мълнии като тази с Ерусалим, истината е, че в Близкия изток той " е просто като изгубил се екскурзиант, който си търси рейса ".
Оптимистичната доктрина е, че грубиянската дипломация на Тръмп може да се окаже дефибрилаторът, който да върне пулса на изпадналите в кома израелско-палестински договаряния. Само че малко на брой имат вяра в нея. " Ако ме питате дали мирният развой има потребност от потрес, отговорът е да. Но това не е верният потрес. Той няма да разчупи ступора, а ще разпали даже още по-голямо възмущение против Съединени американски щати, ще понижи поддръжката за решение на основата на правилото за две страни и ще подкопае както американските, по този начин и израелските ползи в района и оттатък него. Не виждам нищо положително, което би могло да произлезе от това решение ", счита проф. Йоси Мекелберг. Затова пък рискът то да отключи нова интифада и следващ цикъл на принуждение е прекомерно действителен. В Близкия изток преди малко отново стана по-интересно, в сравнение с е належащо. 
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ