Кеворкян: Поставихме геноцид чрез безводие, и то в страна, която има хиляди язовири, наследени от предишния „режим“
Статията е оповестена и във Facebook страницата на Кеворк Кеворкян
kevorkkevorkian.com
Изразът „ Съединението прави силата “ към момента минава за нещо като националния ни лозунг, продължава да краси и Парламента - само че се оказа изцяло непригоден/неподходящ за тукашните безкрайни гламавщини.
И всеки нов ден прави все по-нелепа тази свещена фраза.
Никой не има вяра в нея – с изключение, може би, единствено на потурите, с които се навличат запалянковците, участващи в годишните възстановки за Деня на Съединението – само че няма по какъв начин да желаеме особена прозорливост от тях.
Всъщност, кое нашенско съединяване прави силата – кое тъкмо, някой може ли да даде най-малко един образец? Днес то на практика не съществува.
А всевъзможните властови израстъци обитават в блажено/глуповатото положение, което Народът е изразил с израза „ Загори тенджера “ – лапацотене безспир, до момента в който всичко загори и отиде по дяволите.
Този израз е изключително подобаващ и за фасадата на Парламента – дано ни припомня, че сме мощни единствено на лафове – до момента в който все кърпим нещо, даже Времето се опитваме да закърпим някак, все за нещо закъсняваме, все се опитваме да настигнем Бедата, която ни е навестила, в никакъв случай не я предварваме.
Народът е съчинил и насочил въпросния израз за устата жена, която се отплесва по празни приказки - обаче, вижте каква уста са отворили и в Парламента и въобще във Властта, в никакъв случай не я затварят, от три десетилетия къкри тази словесна гозба, а пустословието постоянно е имало смазващо предимство.
А след това – за какво Перник останал без вода.
Ами, затворете си за малко устите – и може и да се сетите, че Пернишката филантропична злополука е естествена за страна, която държи европейските антирекорди съвсем във всичко.
Сега просто поставихме още един: геноцид посредством безводие, и то в страна, която има хиляди язовири, наследени от предходния „ режим “, а разполага и с безподобна национална хидросистема.
Но няма кой да я стопанисва рационално – заети са да стопанисват основно устите си.
Катастрофата с язовир „ Студена “ е характерен артикул на разпльоскания, разпасания нрав, прикрит зад „ Загори тенджера “.
Пак закъснели старания, сетне възхитен ураджилък – като че ли ще възвръщат Хеопсовата пирамида. И, несъмнено, проява на притворна съпричастност.
Изведнъж се появява ексминистър Нанков, принизен след Изтреблението край Своге в зам. министър - и ни дава гаранция, че проблематичната стена на язовир „ Бели Искър “ ще издържи, до момента в който пренасочват през него голямо количество вода към „ Студена “.
Баш Нанков – доста е сладостен, обаче за комшия – и с устата го бива, два пъти е „ Загори тенджера “.
Сякаш не схващат какво вършат. Натоварват с непостижима тежест един явно неграмотен и безпомощен младок. Но го оставят той да разпише гаранцията за „ Бели Искър “.
Накрая пльосват и тлъстия каймак на това безумство: Нанков подсигурява, въпреки че още преди много време Прокуратурата изрази опасения за стената на въпросния язовир!
Докато Властниците обсъждаха спасяването на „ Студена “, не видяхме по малкия екран нито един влиятелен специалист.
За проблемите пък на „ Бели Искър “ репортерите разговаряха с двама локални хора, единият знаел едно-друго за стената на язовира, толкоз.
Къде изчезнаха хората, които са измислили и съградили в действителност изключителната ни хидросистема; къде скрихте хората, които са наясно с истината, не ги ли щете или им зловиждате?
Тях показвайте – а скрийте Нанков, оставете го да разтяга масали вкъщи си. Колкото пъти го тикате пред камерите, толкоз пъти публиката се сеща за Своге.
Така е устроена груповата памет - тя не работи на правилото на „ Загори тенджера “: празнодумство и плюскане.
Играта отново е на догонване на Бедата, това е ясно - само че някакъв разсъдък и при тези условия би трябвало да се прояви.
Фиаското със „ Студена “ е неуспех и на националната сигурност – само че не проличава, силовите министри да са наясно с това.
Източени са милиони кубични метра вода и никой не е забелязал аферата – имаме работа с феноменално късогледство и още по-феноменално равнодушие.
Масовото разрастване на „ Принципът на Питър “ евентуално е главната причина за това; той е дефиниран от канадеца Лорънс Питър: „ В една подчиненост всеки се стреми към своето равнище на непросветеност “.
Обаче като че ли някакъв заветен покров прикрива безсилието на Хранениците на Питър.
Разгулът на некомпетентността ще ни избоде очите, накъдето и да погледнем – и все не доближава кулминационната точка си, все не може да допълзи до своя Еверест – до момента в който нейните жертви не престават да дълбаят Дъното. Некомпетентни, само че пък обидчиви са – би трябвало някакъв величествен неуспех да ни сполети, с цел да се свият за известно време.
А след това отново навирват гребени, до момента в който не престават да създават отпадък, всевъзможен.
След банкрута на застрахователната компания „ Олимпик “ – и това преглътнахме – писах, че Властниците на Прехода от всевъзможен сан наложително търсят хора, случили се по техен облик и сходство.
Тъкмо поради това не можем да се разминем от лилипути, също и от случайници-грандомани.
Главната цел на тия видове е да ни издавят в личното си словохотливо бездарие.
„ Днес Горните Случайници се пробват да запълнят целия Апарат, от долу до горе, с некомпетентни Подслучайници; към този момент не следим самостоятелните старания на обособения случайник самичък да реализира своето равнище на неуспех – а всички дружно са изтегляни, заедно – като с някакъв великански хобот - към равнището на непросветеност на Горния Случайник “/цитат от „ Съединени в апатията “/.
Феноменът „ Загори тенджера “ е реалност – само че, уповавам се, да сте наясно, че това не е елементарна тенджера, а доста специфична, и край нея си бъбрят не някакви смотани махленки, а напълно други персони, значими – което не значи, че не са смотани.
Бъбрят неуморно, дърдорят, каканижат – до момента в който тенджерата им загаря, почернява, пуши – пуши като оня опожарен спален вагон край Червен бряг, който се трансформира в крематориум.
Сравнението може да е прекомерно грубо, само че нека освести сладките тенджерни бърборковци.
Преди много години съчиних следния „ Кеворкизъм “: „ Ние сме затворени и заключени сред Могилино/сирашкият дом на ужасите и Червен бряг. И ключът е изхвърлен “.
А през днешния ден България е затворена сред безводния Перник и убийството в Галиче. Ключът отново го няма – само че и никой към този момент не го търси.
Бойко се срещна с бащата на убитото девойче от Галиче, участва и основният прокурор Иван Гешев, с цел да придаде някакъв спомагателен маниер на срещата.
Но той си свърши работата още преди няколко седмици, когато загатна нещо знаменателно: значимо е да се промени средата, която ражда „ социопати “. А това въобще не е работа на Прокуратурата.
Наясно ли са с това Властниците, до момента в който бъбрят край Тенджерата? Много е подозрително.
Все се подмятат някакви хрумвания, сякаш пределно съответни – което е сигурна гаранция, че незабавно ще бъдат забравени.
Така се случи и с обещанието във всяко село да има патрулиращи служители на реда. Циганите продължиха да отмъкват всичко, до което се докопат, и завоюваха още веднъж борбата с ония край Тенджерата.
Сега се приказва, че битовата престъпност внезапно е намаляла – несъмнено е истина, тъй като на доста места просто няма какво повече да се краде.
Шумно огласявани, доста хрумвания отиват напряко в графата „ Кьорфишеци “, тя набъбва непрестанно, до момента в който тенджерата се опушва.
Кьорфишеците, отвън всичко останало, подсказват, че Властта е безсилна – и по този метод също подхранват Злото.
А то съществува, притихнало в мнозина - само че избуява, когато средата го дърпа да излезе на открито. Средата и най-много Гладът…
Тукашният Джихад ще се роди точно от Глада, ставало е към този момент дума за това.
Когато Каракачанов наду предизборния си балон във Войводино с концепцията си за ромите, никой от държавното управление не го поддържа, министър председателят също не му обърна никакво внимание - само че той си остана сврян до левия му патък. Не се направи на мъж и не напусна.
Никой от Властниците не смее да приказва за ромите. Страх ги е от тях – и ромите го знаят.
Знаят също по този начин, че са нужни за изборните далавери - и нищо повече от това.
Като Северин от Русе и този от Галиче има още стотици, те са като заредени бомби - те цъкат под носа ни.
Гладът ги води към насилието, безправието – също.
Днес съвсем всеки българин е неудовлетворен от опазването на здравето ни, а лекарите - за тяхна чест – най-вече. Ами ромите, те какво?
Накарайте щатните си социолози-шарлатани да създадат една анкета, може да е и в София, във Филиповци. Да заловен там 100 индивида и да ги питат, какъв брой от тях са здравно обезпечени, след това още 100, и още 100, и още, и още. Е, тия хора защо ги готвите – за някакви камикадзета ли?
Обаче се напъвате със смешните си хрумвания да очистите въздуха на столицата – в това число и като преследвате ромите и останалите сиромаси, с цел да не горят боклуци - и ще ги глобявате поради това. Имате ли разум въобще?
Изтървано е към този момент всичко: от въздуха и водата - до хляба.
И Разума, в това число.
Обаче Тенджерата безметежно си къкри.
То е ясно, само че да го кажа, въпреки всичко: дали изразът „ Загори тенджера “ не е „ пораснал “ до „ Загори страна “?
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Източник: petel.bg
kevorkkevorkian.com
Изразът „ Съединението прави силата “ към момента минава за нещо като националния ни лозунг, продължава да краси и Парламента - само че се оказа изцяло непригоден/неподходящ за тукашните безкрайни гламавщини.
И всеки нов ден прави все по-нелепа тази свещена фраза.
Никой не има вяра в нея – с изключение, може би, единствено на потурите, с които се навличат запалянковците, участващи в годишните възстановки за Деня на Съединението – само че няма по какъв начин да желаеме особена прозорливост от тях.
Всъщност, кое нашенско съединяване прави силата – кое тъкмо, някой може ли да даде най-малко един образец? Днес то на практика не съществува.
А всевъзможните властови израстъци обитават в блажено/глуповатото положение, което Народът е изразил с израза „ Загори тенджера “ – лапацотене безспир, до момента в който всичко загори и отиде по дяволите.
Този израз е изключително подобаващ и за фасадата на Парламента – дано ни припомня, че сме мощни единствено на лафове – до момента в който все кърпим нещо, даже Времето се опитваме да закърпим някак, все за нещо закъсняваме, все се опитваме да настигнем Бедата, която ни е навестила, в никакъв случай не я предварваме.
Народът е съчинил и насочил въпросния израз за устата жена, която се отплесва по празни приказки - обаче, вижте каква уста са отворили и в Парламента и въобще във Властта, в никакъв случай не я затварят, от три десетилетия къкри тази словесна гозба, а пустословието постоянно е имало смазващо предимство.
А след това – за какво Перник останал без вода.
Ами, затворете си за малко устите – и може и да се сетите, че Пернишката филантропична злополука е естествена за страна, която държи европейските антирекорди съвсем във всичко.
Сега просто поставихме още един: геноцид посредством безводие, и то в страна, която има хиляди язовири, наследени от предходния „ режим “, а разполага и с безподобна национална хидросистема.
Но няма кой да я стопанисва рационално – заети са да стопанисват основно устите си.
Катастрофата с язовир „ Студена “ е характерен артикул на разпльоскания, разпасания нрав, прикрит зад „ Загори тенджера “.
Пак закъснели старания, сетне възхитен ураджилък – като че ли ще възвръщат Хеопсовата пирамида. И, несъмнено, проява на притворна съпричастност.
Изведнъж се появява ексминистър Нанков, принизен след Изтреблението край Своге в зам. министър - и ни дава гаранция, че проблематичната стена на язовир „ Бели Искър “ ще издържи, до момента в който пренасочват през него голямо количество вода към „ Студена “.
Баш Нанков – доста е сладостен, обаче за комшия – и с устата го бива, два пъти е „ Загори тенджера “.
Сякаш не схващат какво вършат. Натоварват с непостижима тежест един явно неграмотен и безпомощен младок. Но го оставят той да разпише гаранцията за „ Бели Искър “.
Накрая пльосват и тлъстия каймак на това безумство: Нанков подсигурява, въпреки че още преди много време Прокуратурата изрази опасения за стената на въпросния язовир!
Докато Властниците обсъждаха спасяването на „ Студена “, не видяхме по малкия екран нито един влиятелен специалист.
За проблемите пък на „ Бели Искър “ репортерите разговаряха с двама локални хора, единият знаел едно-друго за стената на язовира, толкоз.
Къде изчезнаха хората, които са измислили и съградили в действителност изключителната ни хидросистема; къде скрихте хората, които са наясно с истината, не ги ли щете или им зловиждате?
Тях показвайте – а скрийте Нанков, оставете го да разтяга масали вкъщи си. Колкото пъти го тикате пред камерите, толкоз пъти публиката се сеща за Своге.
Така е устроена груповата памет - тя не работи на правилото на „ Загори тенджера “: празнодумство и плюскане.
Играта отново е на догонване на Бедата, това е ясно - само че някакъв разсъдък и при тези условия би трябвало да се прояви.
Фиаското със „ Студена “ е неуспех и на националната сигурност – само че не проличава, силовите министри да са наясно с това.
Източени са милиони кубични метра вода и никой не е забелязал аферата – имаме работа с феноменално късогледство и още по-феноменално равнодушие.
Масовото разрастване на „ Принципът на Питър “ евентуално е главната причина за това; той е дефиниран от канадеца Лорънс Питър: „ В една подчиненост всеки се стреми към своето равнище на непросветеност “.
Обаче като че ли някакъв заветен покров прикрива безсилието на Хранениците на Питър.
Разгулът на некомпетентността ще ни избоде очите, накъдето и да погледнем – и все не доближава кулминационната точка си, все не може да допълзи до своя Еверест – до момента в който нейните жертви не престават да дълбаят Дъното. Некомпетентни, само че пък обидчиви са – би трябвало някакъв величествен неуспех да ни сполети, с цел да се свият за известно време.
А след това отново навирват гребени, до момента в който не престават да създават отпадък, всевъзможен.
След банкрута на застрахователната компания „ Олимпик “ – и това преглътнахме – писах, че Властниците на Прехода от всевъзможен сан наложително търсят хора, случили се по техен облик и сходство.
Тъкмо поради това не можем да се разминем от лилипути, също и от случайници-грандомани.
Главната цел на тия видове е да ни издавят в личното си словохотливо бездарие.
„ Днес Горните Случайници се пробват да запълнят целия Апарат, от долу до горе, с некомпетентни Подслучайници; към този момент не следим самостоятелните старания на обособения случайник самичък да реализира своето равнище на неуспех – а всички дружно са изтегляни, заедно – като с някакъв великански хобот - към равнището на непросветеност на Горния Случайник “/цитат от „ Съединени в апатията “/.
Феноменът „ Загори тенджера “ е реалност – само че, уповавам се, да сте наясно, че това не е елементарна тенджера, а доста специфична, и край нея си бъбрят не някакви смотани махленки, а напълно други персони, значими – което не значи, че не са смотани.
Бъбрят неуморно, дърдорят, каканижат – до момента в който тенджерата им загаря, почернява, пуши – пуши като оня опожарен спален вагон край Червен бряг, който се трансформира в крематориум.
Сравнението може да е прекомерно грубо, само че нека освести сладките тенджерни бърборковци.
Преди много години съчиних следния „ Кеворкизъм “: „ Ние сме затворени и заключени сред Могилино/сирашкият дом на ужасите и Червен бряг. И ключът е изхвърлен “.
А през днешния ден България е затворена сред безводния Перник и убийството в Галиче. Ключът отново го няма – само че и никой към този момент не го търси.
Бойко се срещна с бащата на убитото девойче от Галиче, участва и основният прокурор Иван Гешев, с цел да придаде някакъв спомагателен маниер на срещата.
Но той си свърши работата още преди няколко седмици, когато загатна нещо знаменателно: значимо е да се промени средата, която ражда „ социопати “. А това въобще не е работа на Прокуратурата.
Наясно ли са с това Властниците, до момента в който бъбрят край Тенджерата? Много е подозрително.
Все се подмятат някакви хрумвания, сякаш пределно съответни – което е сигурна гаранция, че незабавно ще бъдат забравени.
Така се случи и с обещанието във всяко село да има патрулиращи служители на реда. Циганите продължиха да отмъкват всичко, до което се докопат, и завоюваха още веднъж борбата с ония край Тенджерата.
Сега се приказва, че битовата престъпност внезапно е намаляла – несъмнено е истина, тъй като на доста места просто няма какво повече да се краде.
Шумно огласявани, доста хрумвания отиват напряко в графата „ Кьорфишеци “, тя набъбва непрестанно, до момента в който тенджерата се опушва.
Кьорфишеците, отвън всичко останало, подсказват, че Властта е безсилна – и по този метод също подхранват Злото.
А то съществува, притихнало в мнозина - само че избуява, когато средата го дърпа да излезе на открито. Средата и най-много Гладът…
Тукашният Джихад ще се роди точно от Глада, ставало е към този момент дума за това.
Когато Каракачанов наду предизборния си балон във Войводино с концепцията си за ромите, никой от държавното управление не го поддържа, министър председателят също не му обърна никакво внимание - само че той си остана сврян до левия му патък. Не се направи на мъж и не напусна.
Никой от Властниците не смее да приказва за ромите. Страх ги е от тях – и ромите го знаят.
Знаят също по този начин, че са нужни за изборните далавери - и нищо повече от това.
Като Северин от Русе и този от Галиче има още стотици, те са като заредени бомби - те цъкат под носа ни.
Гладът ги води към насилието, безправието – също.
Днес съвсем всеки българин е неудовлетворен от опазването на здравето ни, а лекарите - за тяхна чест – най-вече. Ами ромите, те какво?
Накарайте щатните си социолози-шарлатани да създадат една анкета, може да е и в София, във Филиповци. Да заловен там 100 индивида и да ги питат, какъв брой от тях са здравно обезпечени, след това още 100, и още 100, и още, и още. Е, тия хора защо ги готвите – за някакви камикадзета ли?
Обаче се напъвате със смешните си хрумвания да очистите въздуха на столицата – в това число и като преследвате ромите и останалите сиромаси, с цел да не горят боклуци - и ще ги глобявате поради това. Имате ли разум въобще?
Изтървано е към този момент всичко: от въздуха и водата - до хляба.
И Разума, в това число.
Обаче Тенджерата безметежно си къкри.
То е ясно, само че да го кажа, въпреки всичко: дали изразът „ Загори тенджера “ не е „ пораснал “ до „ Загори страна “?
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ