Танчо Калпаков пред Sportal.bg за целите пред Хебър и битката с ЦСКА 1948
Старши треньорът на Хебър (Пазарджик) Танчо Калпаков бе следващият посетител в предаването “Часът на Трета лига”. Наставникът на третия в Югозападната Трета лига разяснява представянето на отбора си досега през сезона, ситуацията в Пазарджик, упоритостите на клубното управление и вижданията му за бъдещето на тогавашния участник в “А” група. Младият експерт, който има пет години зад тила си като футболист на Хебър, похвали водача в групата ЦСКА 1948 и работата на Валентин Илиев. Калпаков, който пое преди година отбора от стадион “Георги Бенковски”, не скри, че се надява един ден вложенията в школата да се върнат и той да се радва на гениите в мъжкия тим.
“Настроението е малко минорно, защото чакахме да победим ЦСКА 1948. След мача обаче започнахме да мислим трезво и осъзнахме, че има разлика посред ни. Не е огромна, само че е задоволителна, с цел да бъде противникът първи. Със сигурност обаче си дадохме сметка за доста неща. Определено равнището в групата се увеличи. Поздравявам Валентин Илиев за свършеното освен в шампионата, само че и в подготовката, защото трябваше да гради тим. При мен обстановката бе малко по-различна, защото поех Хебър на полусезона, когато заемаше 11-12 място в класирането. Момчетата имаха потребност от успокоение и самочувствие. Поканих най-хубавите футболисти в района, свършихме добра работа през зимата и след почивката бяхме шлагерът. Предлагахме доста прелестен футбол, само че тогава очевидно още не ни познаваха съперниците и играеха по-отворено против нас. Сега обаче е противоположното - играят по-предпазливо и това ни затруднява”, разяснява в “Часът на Трета лига” Калпаков.
“Пазарджик е футболен град, само че дълго време нищо не се случваше. Сега виждам подобие сред моите хрумвания, тези на Общината, както и на хората, които оказват помощ на клуба. Изградихме три помощни терена, стадионът ни е изцяло освежен и предлага чудесни условия. Разполагаме с база, с каквато не могат да се похвалят даже и клубове от професионалния футбол. Искаме да събудим почитателите, да възродим интереса им и да ги накараме да повярват, че вършим нещо свястно, че вървим в вярната посока. Приоритет несъмнено ни е базата и детско-юношеската школа. Имаме 250 деца, сигурно имат капацитет, само че към момента е рано за момчетата от старшата да стават част от първия състав. Това обаче рано или късно ще се промени, защото аз обичам новите, свежите хрумвания, както и да работя с млади футболисти. Имам поддръжката на управлението и виждам в тази посока. Давам, само че в никакъв случай не правя подарък шанс”, разяснява още наставникът на Хебър.
“Много е огромна разликата сред това да си футболист и треньор. Като човек край тъчлинията към момента нямам доста наблюдения, защото съм едвам от няколко години в този поминък. Когато си футболист, си мислиш, че всичко ти е ясно, смяташ се за огромен професор. Когато минеш от другата страна обаче, виждаш, че не е толкоз просто, и осъзнаваш, че да си състезател е надалеч по-ясно. За мен едно от най-важните неща, наред с техниката, тактиката и физическата подготовка, е логиката на психиката. Аз много залитам в тази тенденция, само че мисля, че тя е измежду водещите съставни елементи, въпреки в България до известна степен да се подценява”, разяснява още в предаването “Часът на Трета лига” Калпаков.
“Настроението е малко минорно, защото чакахме да победим ЦСКА 1948. След мача обаче започнахме да мислим трезво и осъзнахме, че има разлика посред ни. Не е огромна, само че е задоволителна, с цел да бъде противникът първи. Със сигурност обаче си дадохме сметка за доста неща. Определено равнището в групата се увеличи. Поздравявам Валентин Илиев за свършеното освен в шампионата, само че и в подготовката, защото трябваше да гради тим. При мен обстановката бе малко по-различна, защото поех Хебър на полусезона, когато заемаше 11-12 място в класирането. Момчетата имаха потребност от успокоение и самочувствие. Поканих най-хубавите футболисти в района, свършихме добра работа през зимата и след почивката бяхме шлагерът. Предлагахме доста прелестен футбол, само че тогава очевидно още не ни познаваха съперниците и играеха по-отворено против нас. Сега обаче е противоположното - играят по-предпазливо и това ни затруднява”, разяснява в “Часът на Трета лига” Калпаков.
“Пазарджик е футболен град, само че дълго време нищо не се случваше. Сега виждам подобие сред моите хрумвания, тези на Общината, както и на хората, които оказват помощ на клуба. Изградихме три помощни терена, стадионът ни е изцяло освежен и предлага чудесни условия. Разполагаме с база, с каквато не могат да се похвалят даже и клубове от професионалния футбол. Искаме да събудим почитателите, да възродим интереса им и да ги накараме да повярват, че вършим нещо свястно, че вървим в вярната посока. Приоритет несъмнено ни е базата и детско-юношеската школа. Имаме 250 деца, сигурно имат капацитет, само че към момента е рано за момчетата от старшата да стават част от първия състав. Това обаче рано или късно ще се промени, защото аз обичам новите, свежите хрумвания, както и да работя с млади футболисти. Имам поддръжката на управлението и виждам в тази посока. Давам, само че в никакъв случай не правя подарък шанс”, разяснява още наставникът на Хебър.
“Много е огромна разликата сред това да си футболист и треньор. Като човек край тъчлинията към момента нямам доста наблюдения, защото съм едвам от няколко години в този поминък. Когато си футболист, си мислиш, че всичко ти е ясно, смяташ се за огромен професор. Когато минеш от другата страна обаче, виждаш, че не е толкоз просто, и осъзнаваш, че да си състезател е надалеч по-ясно. За мен едно от най-важните неща, наред с техниката, тактиката и физическата подготовка, е логиката на психиката. Аз много залитам в тази тенденция, само че мисля, че тя е измежду водещите съставни елементи, въпреки в България до известна степен да се подценява”, разяснява още в предаването “Часът на Трета лига” Калпаков.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ