Художникът Валентин Дончевски: Стремежите и мечтите движат човешкия живот
Старозагорският художник Валентин Дончевски открива юбилейната си галерия “Животопис” на 15 ноември в столичната зала “Райко Алексиев” . Според него тя е „ еклектичен калейдоскоп “, който демонстрира на фена опитите му да изучи природата и процесите в нея, както и какво е индивидът и ролята му във Вселената. Включените в нея картини показват другите интервали и стадии от неговите креативен търсения и развиването му на художник.
Изложбата за 60-годишнината си в София Вальо Дончевски подрежда дни откакто се прибра от седмото си присъединяване в Есенния салон на изкуствата в Париж. Тази година един от най-престижните арт конгреси се организира за 115-и път от 25 до 28 октомври във френската столица. Творецът изяснява, че салонът в Париж няма комерсиална устременост, само че присъединяване в него придава тежест на креативната биография. За него всяко присъединяване е обуздан връх, тъй като ситото е гъсто, а и би трябвало да се пребори със периоди и условия на уредниците. Между изпращането на творбата и включването й в експозицията на салона минават няколко месеца.
“Участието тази година не е гаранция, че следващата година ще бъда утвърден. За първи път участвах 2005 година, само че по-късно 7 години не успявах”, споделя живописецът. През 2016-а и 2017-а обаче взе участие в две секции на салона. Освен в живописната емерджънс, която сплотява създатели с по-нестандартни и реформаторски способи, се включва и с дребни пластики в скулптурната секция. Миналата година е утвърден за асоцииран член на Есенния салон Париж и получи сребърен орден от Асоциацията на академичната общественост на Франция „ Изкуства, науки, писма “, която връчва награди на представители на науката и изкуството от 40 страни.
За 115-ото издание на форума Париж е утвърден с платното си “Топъл спомен III”, което с още две картини е включено като реклама на емерджънс секцията в формалния прескит на салона. Творбата е с размери 140х210 см и е изпълнено с 4 - 5 техники и разнообразни материали. Основата е увеличено копие на фотография, върху която той прави колаж от тъкани и комбинира разнообразни пластични способи. Разбира се, тъканите са части от достоверни български черги, запазена марка на Валентин Дончевски. Той събира черги с години, а вграждането им в картините му стартира още 1990-а, когато рисува „ Черга към небето “. Използването им е подчинено на концепцията на старозагорския художник да разпространява българската рогозка по света. За него тя е мост на културата по нашите земи от антични времена, който ни свързва с останалия свят, търсене на корените и запазване на националната памет и връзката със земята ни.
Дончевски не е единствено художник, написа стихове, есета и музика. Тази година е съумял да издаде три книги, които събират произведения, писани през последните шест години. Две от тях са лирика - “Извън ритъм” и “Каменна сянка”, а третата е алманах с есета. “Дори не знаех, че това са есета. Просто имах потребност да пиша”, изяснява той. По-късно ги посочил на Петър Анастасов, редактор и на трите книги, който му споделил, че есетата са положителни и би трябвало да се издадат. Така се появява третата книга от 2018-а - “Хоровод”.
Музиката е отдавнашно занимание на Валентин Дончевски. През 2002 година той направи хепънинг във връзка 50-годишнината на “Мини Марица-изток” в рудника, където измежду черги и свои картини, изнесе концерт със свои авторски песни и извърши националния химн с електрическа китара и инсталация с мощ 7000 вата. На юбилейната си галерия в родната Стара Загора напролет със свои другари извърши шест авторски песни, негово парче е включвано в класацията “Черната овца” на Радио Стара Загора.
За шейсетте лета на живота си Валентин е минал през положително и през неприятно. “Благодарен съм, че до мен е брачната половинка ми Таня, до мен са децата ми, които постоянно са ме подкрепяли и са ми помагали, с цел да стана това, което съм. Както и на приятелите ми, които постоянно са давали по едно рамо по пътя ми на художник!”, споделя той. Има ли нещо, което към момента не е постигнал? “Участие във Венецианското биенале, само че не се отхвърлям. Непрекъснато би трябвало да се стремиш към нещо и да мечтаеш. Стремежите и фантазиите движат човешкия живот напред и нагоре”,
Валентин Дончевски е роден на 26 април 1958 година в Стара Загора. През 1977 година приключва Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Дечко Узунов” в Казанлък, а през 1983 г се дипломира със компетентност „ Живопис “ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Има 24 независими изложения, 20 оценки и награди от районни, национални и интернационалните състезания, взел участие е в 37 общи и интернационалните изложения. Издал е 6 поетични книги, една със сентенции и една с есета. Свои произведения е дарявал на разнообразни институции в Стара Загора. Негови картини са владеене на частни сбирки в десетки страни от Европа, Съединени американски щати и Канада. Основната му активност е основаване на живописни произведения, само че е работил и в региона на графиката, приложните и медийните изкуства.
Изложбата за 60-годишнината си в София Вальо Дончевски подрежда дни откакто се прибра от седмото си присъединяване в Есенния салон на изкуствата в Париж. Тази година един от най-престижните арт конгреси се организира за 115-и път от 25 до 28 октомври във френската столица. Творецът изяснява, че салонът в Париж няма комерсиална устременост, само че присъединяване в него придава тежест на креативната биография. За него всяко присъединяване е обуздан връх, тъй като ситото е гъсто, а и би трябвало да се пребори със периоди и условия на уредниците. Между изпращането на творбата и включването й в експозицията на салона минават няколко месеца.
“Участието тази година не е гаранция, че следващата година ще бъда утвърден. За първи път участвах 2005 година, само че по-късно 7 години не успявах”, споделя живописецът. През 2016-а и 2017-а обаче взе участие в две секции на салона. Освен в живописната емерджънс, която сплотява създатели с по-нестандартни и реформаторски способи, се включва и с дребни пластики в скулптурната секция. Миналата година е утвърден за асоцииран член на Есенния салон Париж и получи сребърен орден от Асоциацията на академичната общественост на Франция „ Изкуства, науки, писма “, която връчва награди на представители на науката и изкуството от 40 страни.
За 115-ото издание на форума Париж е утвърден с платното си “Топъл спомен III”, което с още две картини е включено като реклама на емерджънс секцията в формалния прескит на салона. Творбата е с размери 140х210 см и е изпълнено с 4 - 5 техники и разнообразни материали. Основата е увеличено копие на фотография, върху която той прави колаж от тъкани и комбинира разнообразни пластични способи. Разбира се, тъканите са части от достоверни български черги, запазена марка на Валентин Дончевски. Той събира черги с години, а вграждането им в картините му стартира още 1990-а, когато рисува „ Черга към небето “. Използването им е подчинено на концепцията на старозагорския художник да разпространява българската рогозка по света. За него тя е мост на културата по нашите земи от антични времена, който ни свързва с останалия свят, търсене на корените и запазване на националната памет и връзката със земята ни.
Дончевски не е единствено художник, написа стихове, есета и музика. Тази година е съумял да издаде три книги, които събират произведения, писани през последните шест години. Две от тях са лирика - “Извън ритъм” и “Каменна сянка”, а третата е алманах с есета. “Дори не знаех, че това са есета. Просто имах потребност да пиша”, изяснява той. По-късно ги посочил на Петър Анастасов, редактор и на трите книги, който му споделил, че есетата са положителни и би трябвало да се издадат. Така се появява третата книга от 2018-а - “Хоровод”.
Музиката е отдавнашно занимание на Валентин Дончевски. През 2002 година той направи хепънинг във връзка 50-годишнината на “Мини Марица-изток” в рудника, където измежду черги и свои картини, изнесе концерт със свои авторски песни и извърши националния химн с електрическа китара и инсталация с мощ 7000 вата. На юбилейната си галерия в родната Стара Загора напролет със свои другари извърши шест авторски песни, негово парче е включвано в класацията “Черната овца” на Радио Стара Загора.
За шейсетте лета на живота си Валентин е минал през положително и през неприятно. “Благодарен съм, че до мен е брачната половинка ми Таня, до мен са децата ми, които постоянно са ме подкрепяли и са ми помагали, с цел да стана това, което съм. Както и на приятелите ми, които постоянно са давали по едно рамо по пътя ми на художник!”, споделя той. Има ли нещо, което към момента не е постигнал? “Участие във Венецианското биенале, само че не се отхвърлям. Непрекъснато би трябвало да се стремиш към нещо и да мечтаеш. Стремежите и фантазиите движат човешкия живот напред и нагоре”,
Валентин Дончевски е роден на 26 април 1958 година в Стара Загора. През 1977 година приключва Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Дечко Узунов” в Казанлък, а през 1983 г се дипломира със компетентност „ Живопис “ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Има 24 независими изложения, 20 оценки и награди от районни, национални и интернационалните състезания, взел участие е в 37 общи и интернационалните изложения. Издал е 6 поетични книги, една със сентенции и една с есета. Свои произведения е дарявал на разнообразни институции в Стара Загора. Негови картини са владеене на частни сбирки в десетки страни от Европа, Съединени американски щати и Канада. Основната му активност е основаване на живописни произведения, само че е работил и в региона на графиката, приложните и медийните изкуства.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ