Мюнхенският доклад: ЕС е много зле подготвен за ерата на съперничество между великите държави
Старият международен ред се срина, новият се основава на фона на растящо съревнование сред Съединени американски щати, Китай и Русия. Докладът на Мюнхенската конференция по сигурността преглежда главните закани и вакуума на водачество.
Всяка година през зимата в столицата на Бавария се събират десетки международни водачи, военни и специалисти, с цел да обсъдят въпросите на сигурността. От 2015 година Мюнхенската конференция, която този път ще се организира от 15 до 17 февруари, е предхождана от обявата на отчет за главните трендове в света. Представеният на 11 февруари отчет за 2019 година е озаглавен: „ Големият пъзел: кой ще вземе частите? “.
Германците се опасяват повече от усилването на Съединени американски щати, в сравнение с Русия
Основната част от над 100-страничния отчет продължава основните тематики от предходните години: изострянето на връзките сред Запада и Русия, новата външна политика на Съединени американски щати отпред с Доналд Тръмп, в това число спора Съединени американски щати и КНР, и мястото на Европа във всичко това. Завръщането на властническите супердържави са основното предизвикателство за демократичния международен ред, изтласквайки на назад във времето тероризма, който господства през последните две десетилетия.
Но в случай че Китай за Съединени американски щати са „ дълготрайно предизвикателство “, Русия е въпрос на по-близка вероятност. Докладът загатва и за делото Скрипал, и за „ ескалацията на враждебните дейности в киберпространството “, и спора в Керченския пролив. „ Действията на Русия могат да бъдат интерпретирани като опит да се показва, че тя, както и преди е по-силна, в сравнение с мисли Западът, и че тя ще остане незаменима страна, чиито ползи би трябвало да бъдат регистрирани “, се споделя в отчета. В разногласието към Договора за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват /ДЛРСМО/, за чието нарушение Съединени американски щати и НАТО упрекнаха Русия, Москва има „ по-комфортна позиция “, считат създателите. „ Изглежда, Москва разчита, че НАТО няма да успее да се контракти за разполагането на нови американски ракети в Европа “, означават те.
Европа не е подготвена за новия международен ред
Отделен аспект – новата роля на Съединени американски щати на фона на изказванията на президента Доналд Тръмп, че Вашингтон не желае повече да бъде „ международен служител на реда “. Докладът отбелязва, че очакванията за стабилизиращата роля на по този начин наречените „ възрастни “ /сред тях медиите назоваха някогашния глава на Пентагона Джеймс Матис – бел.ред./ не са се оправдали, болшинството от тях напуснаха американското държавно управление. По тази причина отчетът предсказва „ огромни вълнения “ през втората половина от президентския мандат на Тръмп и приканва огромните съдружници на Америка да „ компенсират отсъствието на постоянен водач в лицето на Съединени американски щати “.
Но Европейският съюз, установи Мюнхенският отчет, е „ доста зле квалифициран за новата епоха на съревнование сред великите страни “. В момента Европейски Съюз прави първите плахи крачки за „ делене “ със Съединени американски щати, да вземем за пример, разисква се основаването на „ европейска войска “. При това Европа към момента разчита на помощта и отбраната на Америка.
Главният извод на главната част на отчета: „ интервалът след края на Студената война и обвързвания с нея оптимизъм завърши “, само че какъв ще бъде новият международен ред не е ясно. Във всеки случай светът го чака интервал на продължителна неустойчивост и неопределеност “, считат специалистите.
Нестабилност в Украйна и другите страни от района
В Мюнхенския отчет Украйна се загатва като една от страните, които към този момент са почувствали върху себе си „ избухналото геополитическо съревнование сред Русия и Запада “. Тя е потърпевша най-вече от всички от разрушаващия се ред в Европа, който се сътвори след края на Студената война. Разделът, отдаден на Източна Европа, сплотява в една група Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Беларус и Молдова, определяйки ги като регион на неустойчивост. Аргументите за това са следните: защото тези страни не са получили ясна вероятност за участие в НАТО и Европейски Съюз /макар че не всички се стремят към това – бел.ред./, страните от района се намират в „ положение на безтегловност “ в областта на сигурността и бъдещето като цяло. В близко бъдеще доближаването сред Русия и Запада, а затова „ облекчение “ на ситуацията на страните от района наподобява малко евентуално, се споделя в отчета.
Краткото изложение на обстановката е допълнено с няколко графики с допитвания до публичното мнение, извършени по поръчка на близката до немските социалдемократи Фондация „ Фридрих Еберт “, по-точно на нейното районно Бюро за съдействие и мир в Европа, намиращо се във Виена. Според неговите данни, болшинството украинци и руснаци считат, че увеличаващото се напрежение сред Русия и Запада може да докара до нова война в Европа. С сходна оценка са изцяло съгласни 33% от запитаните украинци, още 27% са съгласни частично. В Русия тези индикатори са 25% и 34% надлежно. Най-малко чакат нова война в Европа немците: 5% и 19% надлежно. В допитването са взели присъединяване жители на седем страни.
Украинската рецесия - „ вътрешен въпрос “?
Неочаквана наподобява реакцията на интервюираните на изказванието, че „ рецесията “ в Украйна е „ вътрешен въпрос и с него би трябвало да се занимава Украйна “. Над половината украинци са съгласни с това изказване: 47% изцяло и 16% отчасти. Тези данни опонират на социологическите изследвания, извършени по-рано в страната от украинските социолози. Според данните на центъра „ Разумков “ и останалите социологически организации, от 63% до 71% от украинците считат Русия за агресор в спора в Донбас и Крим. Най-малко считат рецесията в Украйна за вътрешен въпрос французите и немците: 12% и 19% са съгласни изцяло с това изказване, 23% и 21% частично. Разполагането на миротворчески сили на Организация на обединените нации в Донбас изцяло се поддържа от 32% от украинците, 13% от руснаците и от към 20% от интервюираните поданици в страните от Централна и Западна Европа.
Разширяването на глобите срещу Русия се употребява с поддръжката на болшинството украинци: 54% са съгласни с тази концепция изцяло и 12% - частично. В Германия са най-големите съперници на сходни ограничения: едвам 6 и 11% надлежно. Във Франция те са два пъти повече: там ожесточаването на глобите против Русия изцяло се поддържа от 12%, а 23% - единствено частично. /Дойче Веле
Всяка година през зимата в столицата на Бавария се събират десетки международни водачи, военни и специалисти, с цел да обсъдят въпросите на сигурността. От 2015 година Мюнхенската конференция, която този път ще се организира от 15 до 17 февруари, е предхождана от обявата на отчет за главните трендове в света. Представеният на 11 февруари отчет за 2019 година е озаглавен: „ Големият пъзел: кой ще вземе частите? “.
Германците се опасяват повече от усилването на Съединени американски щати, в сравнение с Русия
Основната част от над 100-страничния отчет продължава основните тематики от предходните години: изострянето на връзките сред Запада и Русия, новата външна политика на Съединени американски щати отпред с Доналд Тръмп, в това число спора Съединени американски щати и КНР, и мястото на Европа във всичко това. Завръщането на властническите супердържави са основното предизвикателство за демократичния международен ред, изтласквайки на назад във времето тероризма, който господства през последните две десетилетия.
Но в случай че Китай за Съединени американски щати са „ дълготрайно предизвикателство “, Русия е въпрос на по-близка вероятност. Докладът загатва и за делото Скрипал, и за „ ескалацията на враждебните дейности в киберпространството “, и спора в Керченския пролив. „ Действията на Русия могат да бъдат интерпретирани като опит да се показва, че тя, както и преди е по-силна, в сравнение с мисли Западът, и че тя ще остане незаменима страна, чиито ползи би трябвало да бъдат регистрирани “, се споделя в отчета. В разногласието към Договора за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват /ДЛРСМО/, за чието нарушение Съединени американски щати и НАТО упрекнаха Русия, Москва има „ по-комфортна позиция “, считат създателите. „ Изглежда, Москва разчита, че НАТО няма да успее да се контракти за разполагането на нови американски ракети в Европа “, означават те.
Европа не е подготвена за новия международен ред
Отделен аспект – новата роля на Съединени американски щати на фона на изказванията на президента Доналд Тръмп, че Вашингтон не желае повече да бъде „ международен служител на реда “. Докладът отбелязва, че очакванията за стабилизиращата роля на по този начин наречените „ възрастни “ /сред тях медиите назоваха някогашния глава на Пентагона Джеймс Матис – бел.ред./ не са се оправдали, болшинството от тях напуснаха американското държавно управление. По тази причина отчетът предсказва „ огромни вълнения “ през втората половина от президентския мандат на Тръмп и приканва огромните съдружници на Америка да „ компенсират отсъствието на постоянен водач в лицето на Съединени американски щати “.
Но Европейският съюз, установи Мюнхенският отчет, е „ доста зле квалифициран за новата епоха на съревнование сред великите страни “. В момента Европейски Съюз прави първите плахи крачки за „ делене “ със Съединени американски щати, да вземем за пример, разисква се основаването на „ европейска войска “. При това Европа към момента разчита на помощта и отбраната на Америка.
Главният извод на главната част на отчета: „ интервалът след края на Студената война и обвързвания с нея оптимизъм завърши “, само че какъв ще бъде новият международен ред не е ясно. Във всеки случай светът го чака интервал на продължителна неустойчивост и неопределеност “, считат специалистите.
Нестабилност в Украйна и другите страни от района
В Мюнхенския отчет Украйна се загатва като една от страните, които към този момент са почувствали върху себе си „ избухналото геополитическо съревнование сред Русия и Запада “. Тя е потърпевша най-вече от всички от разрушаващия се ред в Европа, който се сътвори след края на Студената война. Разделът, отдаден на Източна Европа, сплотява в една група Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Беларус и Молдова, определяйки ги като регион на неустойчивост. Аргументите за това са следните: защото тези страни не са получили ясна вероятност за участие в НАТО и Европейски Съюз /макар че не всички се стремят към това – бел.ред./, страните от района се намират в „ положение на безтегловност “ в областта на сигурността и бъдещето като цяло. В близко бъдеще доближаването сред Русия и Запада, а затова „ облекчение “ на ситуацията на страните от района наподобява малко евентуално, се споделя в отчета.
Краткото изложение на обстановката е допълнено с няколко графики с допитвания до публичното мнение, извършени по поръчка на близката до немските социалдемократи Фондация „ Фридрих Еберт “, по-точно на нейното районно Бюро за съдействие и мир в Европа, намиращо се във Виена. Според неговите данни, болшинството украинци и руснаци считат, че увеличаващото се напрежение сред Русия и Запада може да докара до нова война в Европа. С сходна оценка са изцяло съгласни 33% от запитаните украинци, още 27% са съгласни частично. В Русия тези индикатори са 25% и 34% надлежно. Най-малко чакат нова война в Европа немците: 5% и 19% надлежно. В допитването са взели присъединяване жители на седем страни.
Украинската рецесия - „ вътрешен въпрос “?
Неочаквана наподобява реакцията на интервюираните на изказванието, че „ рецесията “ в Украйна е „ вътрешен въпрос и с него би трябвало да се занимава Украйна “. Над половината украинци са съгласни с това изказване: 47% изцяло и 16% отчасти. Тези данни опонират на социологическите изследвания, извършени по-рано в страната от украинските социолози. Според данните на центъра „ Разумков “ и останалите социологически организации, от 63% до 71% от украинците считат Русия за агресор в спора в Донбас и Крим. Най-малко считат рецесията в Украйна за вътрешен въпрос французите и немците: 12% и 19% са съгласни изцяло с това изказване, 23% и 21% частично. Разполагането на миротворчески сили на Организация на обединените нации в Донбас изцяло се поддържа от 32% от украинците, 13% от руснаците и от към 20% от интервюираните поданици в страните от Централна и Западна Европа.
Разширяването на глобите срещу Русия се употребява с поддръжката на болшинството украинци: 54% са съгласни с тази концепция изцяло и 12% - частично. В Германия са най-големите съперници на сходни ограничения: едвам 6 и 11% надлежно. Във Франция те са два пъти повече: там ожесточаването на глобите против Русия изцяло се поддържа от 12%, а 23% - единствено частично. /Дойче Веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ