На коя предавка се паркира под наклон
Старите дядовски способи за паркиране на скат благодарение на камък или друго подръчно затруднение, подпъхнато под гумата, постоянно ще правят работа.
Какво обаче може да се направи в случай че в близост няма паве, а би трябвало да се спре безвредно на изкачване или надолнище?
Шофьорите на коли с автоматизирани трансмисии разчитат на режима "P(arking) " и в това има логичност. Механизмът съставлява едрозъбно колело и кобилица, които блокират изходния вал на скоростна кутия, а оттова - и въртенето на колелата.
Системата е много надеждна, само че при непрекъснато паркиране на скат стартира да се износва, защото би трябвало да удържа цялото тегло на колата. Ето за какво даже при автоматиците не е зле да има подсигуряване с ръчната спирачка.
При предавателните кутии с ръчно превключване важат малко по-различни правила. При прекъсване по надолнище би трябвало да се включи задна и да се дръпне ръчната спирачка.
Така в случай че колата тръгне напред, коляновият вал би трябвало да стартира да се върти в противоположна посока и няма да ѝ разреши да помръдне.
Същите съображения важат при паркиране по изкачване, само че в такава обстановка се включва на първа предавка.
Ръчната спирачка още веднъж не трябва да бъде забравяна. По-сложно става в случай че тя не работи. В такива случаи, пък и освен при тях, си коства водачът да се подсигури в допълнение.
Това става с вярно завиване с управляемите колела. Те би трябвало да бъдат ориентирани към бордюра и да опират в него - нещо като камъка пред гумата, само че без хамалогията. Ако липсва и бордюр, колелата се насочват по този начин, че в случай че автомобилът потегли по ската, да не се озове на платното, по което се движат колите, а да излезе в канавката.
Какво обаче може да се направи в случай че в близост няма паве, а би трябвало да се спре безвредно на изкачване или надолнище?
Шофьорите на коли с автоматизирани трансмисии разчитат на режима "P(arking) " и в това има логичност. Механизмът съставлява едрозъбно колело и кобилица, които блокират изходния вал на скоростна кутия, а оттова - и въртенето на колелата.
Системата е много надеждна, само че при непрекъснато паркиране на скат стартира да се износва, защото би трябвало да удържа цялото тегло на колата. Ето за какво даже при автоматиците не е зле да има подсигуряване с ръчната спирачка.
При предавателните кутии с ръчно превключване важат малко по-различни правила. При прекъсване по надолнище би трябвало да се включи задна и да се дръпне ръчната спирачка.
Така в случай че колата тръгне напред, коляновият вал би трябвало да стартира да се върти в противоположна посока и няма да ѝ разреши да помръдне.
Същите съображения важат при паркиране по изкачване, само че в такава обстановка се включва на първа предавка.
Ръчната спирачка още веднъж не трябва да бъде забравяна. По-сложно става в случай че тя не работи. В такива случаи, пък и освен при тях, си коства водачът да се подсигури в допълнение.
Това става с вярно завиване с управляемите колела. Те би трябвало да бъдат ориентирани към бордюра и да опират в него - нещо като камъка пред гумата, само че без хамалогията. Ако липсва и бордюр, колелата се насочват по този начин, че в случай че автомобилът потегли по ската, да не се озове на платното, по което се движат колите, а да излезе в канавката.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ