Призрачният кораб, който се движил без хора в продължение на 38 години
Секретен сътрудник Бейчимо е 1322- тонен товарен транспортен съд с парен мотор, основан през 1914 година. Първоначалното му име е Ångermanelfven. Построен е в корабостроителницата Lindholmens в Гьотеборг, Швеция. Корабът е употребен за транспорт на търговски артикули сред Хамбург и Швеция до края на 1914 година. 226- метровият транспортен съд достигал скорост от 20 километра в час.
След Първата международна война корабът става благосъстоятелност на английската Hudson’s Bay Company – през 1921 година. Той получава новото име Секретен сътрудник Бейчимо и служи за транспорт на кожи, а всяко лято се насочва към крайбрежията на Канада, с цел да търгува с тютюн, захар, чай и оръжия.
Бейчимо през 1931 година
От 1921 до 1931 година всичко с Бейчимо е наред и той обикаля света дружно с екипажа. Но зимата на 1931 година слага края на тази по този начин добра търговия. Екипажът остава приклещен от ледовете на Аляска и обикаля на брега няколко дни, до момента в който ледът отмине, с цел да могат да продължат към идната си спирка. Седмица по-късно обаче, ледът още веднъж препречва пътя на Бейчимо. След няколко изтощителни дни, капитанът на кораба изпраща сигнал, посредством който моли за аероплан, който да води хората му от клопката. Някои мъже фактически са избавени, а останалите си построяват барака, в която да изчакат заплахата да премине. След като към този момент били на брега, те възнамерявали да останат там, до момента в който времето не се затопли задоволително, с цел да отпътуват още веднъж.
В нощта на 24.11 стартира мощна вихрушка и до момента в който екипажът на Бейчимо се крие в бараката си, корабът изчезва. Мъжете стартират да се тормозят и откакто не го откриват, допускат, че корабът им е потопен. Няколко дни по-късно ловджия на тюлени оповестява, че корабът се е освободил от ледената си бариера по време на бурята и отплавал на към 70 километра от брега.
Корабът в ледовете на Аляска
Тогава капитанът взема решение, че корабът към този момент не става за приложимост, само че няма по какъв начин да е бил по-далеч от истината. Няколко месеца по-късно, Бейчимо е открит на 400 километра от брега, на който го били оставили моряците. Година по-късно мъж на име Лесли Мелвин пътувал с кучешките си шейни край Ноум, Аляска и съобщил, че видял кораба наоколо до брега, като че ли очаквал екипажа да се качи на него още веднъж.
В средата на 1932 година компанията „ Hudson’s Bay ” получава новината, че корабът към момента плава изцяло самичък, само че шефовете вземат решение, че той е прекомерно надалеч, с цел да го избавят. Година по-късно други хора оповестяват, че са забелязали Бейчимо на крайбрежията на Аляска. Още няколко души споделят, че са забелязали плаващия транспортен съд да се носи по водата през идващите години, в това число и през 1962.
Бейчимо е забелязан за финален път през 1969 година наоколо до Чукотско море. Преди 10 години държавното управление на Аляска провежда акция за откриването на Бейчимо, както по вода, по този начин и на дъното на океана. Въпреки това, от наричания „ нереален транспортен съд на Арктика “ към момента няма диря.
