Но аз наистина го обичах…
Сродните души идват в живота единствено с цел да ти разкрият нов слой от теб самата, а след това си потеглят.
– Но аз в действителност го обичах.
– Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този вид е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, т.е. разрушил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е единствено началото. Само си вкусила от нея. Това е просто лимитирана, дребнава, тленна обич. Почакай да видиш какъв брой по-дълбоко можеш да обичаш.
– По дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е ориста ти. Не се смей.
– Не се дръзвам. – Всъщност плачех. – И апелирам те, ти не ми се присмивай в този момент, само че съгласно мен повода толкоз мъчно да не помни Дейвид е, че съществено го смятах за своя сродна душа.
– Сигурно е бил подобен. Проблемът е, че ти не разбираш какво значи тази дума. Хората мислят, че сродна душа е оня, който идеално ти пасва, и всички желаят това.
Но същинската сродна душа е огледало – подобен човек ти демонстрира всичко, което те задържа, насочва към теб личното ти внимание, с цел да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който в миналото ще срещнеш, тъй като събаря стените ти и те шамаросва, с цел да се събудиш. Но да живееш със сродна душа вечно? Нее. Твърде мъчително е.
Сродните души идват в живота единствено с цел да ти разкрият нов слой от теб самата, а след това си потеглят. И популярност Богу, че е по този начин. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те раздруса, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже трудностите и неприятните пристрастености, да разбие сърцето ти и да го отвори, с цел да може вътре да влезе нова светлина, дотолкоз да те отчае и извади от равновесие, че да би трябвало да промениш живота си, след това да те запознае с духовния ти преподавател и да офейка.
Това е била работата му и той се е справил ужасно, само че към този момент край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала в действителност къс период на валидност. Ти си като куче на бунището, блага – единствено ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И в случай че не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти вечно и ще направи живота ти ужасяващ. Затова я пусни.
– Но аз го обичам.
– Ами, бит го.
– Но той ми липсва.
– Ами, дано да ти липсва. Пращай му малко обич и светлина всякога, когато помислиш за него, а след това го пусни. Просто те е боязън да освободиш последните останки от Дейвид, тъй като тогава в действителност ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до гибел какво ще се случи, в случай че в действителност е сама.
Ето виж какво би трябвало да схванеш, Бакалничке. Ако разчистиш в мозъка си пространството, което в този момент използваш за отнемане на това момче, там ще се получи вакуум, празно място – входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре – Бог ще се втурне вътре – и ще те извърши с повече обич, в сравнение с в миналото си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, с цел да запушваш тази врата. Пусни го.
“Яж, моли се и бит ”
Елизабет Гилбърт
