Евробарометър: Българите са втори по положителна представа за ЕС
Средно 57% от българите имат цялостна позитивна визия за Европейския съюз и близо половината българи (47%) правят оценка посоката на развиване на Европейски Съюз като вярна. Това сочат резултатите от последното допитване " Евробарометър ", извършено по поръчка на Европейската комисия.
Общо 57% от българите имат позитивна визия за Европейски Съюз, което ги подрежда на едно от водещите места по този знак, дружно с Ирландия (59%), Люксембург (57%) и Португалия (53%). Едва 14% от интервюираните в страната имат негативна визия за Съюза, а една четвърт са с неутрална настройка. Като цяло данните демонстрират очевидна поколенческа граница в визиите за Европейски Съюз у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е позитивна, до момента в който този дял е на половина измежду хората на възраст над 65 година
Данните демонстрират, че колкото по-млади, по-политически заинтригувани, поикономически постоянни и по-удовлетворени от живота си са респондентите, толкоз по-сигурни са в оценката си за вярната посока, в която върви Европейски Съюз сега.
Очаквания за бъдещето
Въпреки спорните настройки по отношение на настоящото положение на Общността, 57% от европейските жители на страните-членки са оптимисти по отношение на бъдещето на Европейски Съюз. Водещи по убеденост са жителите на Ирландия, Люксембург и Малта.
Оптимистично за бъдещето на Европейски Съюз мислят три пети от българите на възраст над 15 година. Този резултат е сравним с измерения в Естония и Белгия, непосредствен до средноевропейския. Това, което отличава публичното мнение в България по този индикатор обаче е доста по-високият дял по отношение на междинния за страните-членки, на жителите, които декларират твърда убеденост в бъдещето на Европейски Съюз. Тук България се подрежда преди всичко с 14% твърди оптимисти, дружно с Ирландия.
В рамките на цялостната положителна настройка на българите е и степента на доверие в Европейски Съюз като институция. Доверие в Европейски Съюз заявяват към три пети от българите. Съпоставката с доверието към разнообразни национални и наднационални институции слага Европейски Съюз още веднъж преди всичко (57%) по степен на доверие измежду българите, след което се подрежда Организацията на обединените народи (47%). Сред институциите, настоящи на национално ниво, най-високо доверие българите декларират към органите на локалното самоуправление (39%), а най-ниско към българския парламент (17%).
Какво е Европейски Съюз за българите
На първо място, 60% от участниците в проучването показват, че Европейски Съюз е свободата да се пътува, учи и работи на всички места в Съюза. Многообразието от култури и демокрацията са идващите две най-ярки показа, с които българите свързват Европейски Съюз. Отвъд съответните хрумвания, за българите обликът на Европейския съюз носи изразените черти на съвременен (80%), либерален (75%) и напредничав (67%). Въпреки тези характерности, близо 50% от запитаните възприемат Европейски Съюз и като " далечен ", съвсем идентичено с измерения на средноевропейско ниво.
Най-силно разграничение сред жителите на България и ЕС28 е измерено във връзка с " успеваемост ": усредненото мнение на всички жители на ЕС28 е доста по-ниско от измереното измежду българите.
Приоритети
Оценките на българите във връзка с другите цели на Европейски Съюз до 2020 година съответстват със средноевропейските, като те са оценени като подобаващи, тъкмо такива, каквито следва да бъдат - нито прекомерно скромни, нито прекомерно амбициозни.
Най-висока поддръжка българите декларират по целта, обвързван със заетостта – до 2020 година ¾ от хората в дейна трудова възраст да имат работа. На второ място по поддръжка е просветителната цел – понижаване на каузи на младите българи, напускащи учебно заведение без никаква подготовка до 10%. Приоритетът, оценен като най-амбициозен и с по-ниско сходство с действителностите, е този, обвързван с задачата най-малко 40% от хората сред 30 и 34 години да имат тапия за висше обучение или по-висока степен.
По два целта българското публично мнение демонстрира относително по-ниска степен на оценка за сходство по отношение на средноевропейската. Това са задачите, свързани с вложения в развойна и научна активност и увеличението на каузи на възобновимата сила. Разликата е в границите на 4-5% по-нисък дял в България. Въпреки това, още веднъж към половината от запитаните са на мнение, че и тези цели са подобаващи.
В България публичното мнение е позитивно настроено (75%) към съдействието и изработването на обща политика в региона на защитата и сигурността на държавите-членки на Европейски Съюз, също обща към концепцията за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%).
Оптимизъм
Няма полярност в мненията на българското общество по отношение на положението на европейската стопанска система. Мнозинството (61%) го дефинира като положително. Не е такава обстановката да вземем за пример в Австрия или Германия, където утвърждението е сходно, само че делът на оценяващите обстановката като неприятна е доста по-висок.
Подобна висока оценка мощно контрастира с мнението за положението на националната ни стопанска система, за която позитивна оценка споделят едвам 18% от българите. Този дял е по-нисък от измерения измежду участниците от страните кандидат-членки. Близък е до този на Румъния (22%) и Италия (19%). По-ниски от оценките в България има в две страни-членки на Европейски Съюз – Хърватия (12%) и Гърция (2%).
Специфика на настройките в България е още веднъж доста по-високият дял на хората с твърда увереност в " доста положителното " положение на европейската стопанска система. Тук той доближава 14% и е двукратно по-висок от средноевропейския за страните-членки. Съпоставим е само с измерения измежду жителите на страните претенденти за участие в Европейски Съюз.
Над две трети смятат, че Европейски Съюз разполага с задоволително власт и средства, с цел да пази икономическите ползи на Европа в международната стопанска система.
Нагласите към въвеждането на общи за Европейски Съюз налози или общ европейски заем са по-скоро отрицателни. Една трета от българите (29%) поддържат въвеждане на налог върху финансовите транзакции за целия Европейски Съюз. Тук средноевропейският дял е два пъти по-висок - 47%. Въвеждането на еврооблигации е с по-висок дял на отменяне, в сравнение с приемане (38% към 26%) в България. Аналогична е обстановката обаче за целия Европейски Съюз.
Общо 57% от българите имат позитивна визия за Европейски Съюз, което ги подрежда на едно от водещите места по този знак, дружно с Ирландия (59%), Люксембург (57%) и Португалия (53%). Едва 14% от интервюираните в страната имат негативна визия за Съюза, а една четвърт са с неутрална настройка. Като цяло данните демонстрират очевидна поколенческа граница в визиите за Европейски Съюз у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е позитивна, до момента в който този дял е на половина измежду хората на възраст над 65 година
Данните демонстрират, че колкото по-млади, по-политически заинтригувани, поикономически постоянни и по-удовлетворени от живота си са респондентите, толкоз по-сигурни са в оценката си за вярната посока, в която върви Европейски Съюз сега.
Очаквания за бъдещето
Въпреки спорните настройки по отношение на настоящото положение на Общността, 57% от европейските жители на страните-членки са оптимисти по отношение на бъдещето на Европейски Съюз. Водещи по убеденост са жителите на Ирландия, Люксембург и Малта.
Оптимистично за бъдещето на Европейски Съюз мислят три пети от българите на възраст над 15 година. Този резултат е сравним с измерения в Естония и Белгия, непосредствен до средноевропейския. Това, което отличава публичното мнение в България по този индикатор обаче е доста по-високият дял по отношение на междинния за страните-членки, на жителите, които декларират твърда убеденост в бъдещето на Европейски Съюз. Тук България се подрежда преди всичко с 14% твърди оптимисти, дружно с Ирландия.
В рамките на цялостната положителна настройка на българите е и степента на доверие в Европейски Съюз като институция. Доверие в Европейски Съюз заявяват към три пети от българите. Съпоставката с доверието към разнообразни национални и наднационални институции слага Европейски Съюз още веднъж преди всичко (57%) по степен на доверие измежду българите, след което се подрежда Организацията на обединените народи (47%). Сред институциите, настоящи на национално ниво, най-високо доверие българите декларират към органите на локалното самоуправление (39%), а най-ниско към българския парламент (17%).
Какво е Европейски Съюз за българите
На първо място, 60% от участниците в проучването показват, че Европейски Съюз е свободата да се пътува, учи и работи на всички места в Съюза. Многообразието от култури и демокрацията са идващите две най-ярки показа, с които българите свързват Европейски Съюз. Отвъд съответните хрумвания, за българите обликът на Европейския съюз носи изразените черти на съвременен (80%), либерален (75%) и напредничав (67%). Въпреки тези характерности, близо 50% от запитаните възприемат Европейски Съюз и като " далечен ", съвсем идентичено с измерения на средноевропейско ниво.
Най-силно разграничение сред жителите на България и ЕС28 е измерено във връзка с " успеваемост ": усредненото мнение на всички жители на ЕС28 е доста по-ниско от измереното измежду българите.
Приоритети
Оценките на българите във връзка с другите цели на Европейски Съюз до 2020 година съответстват със средноевропейските, като те са оценени като подобаващи, тъкмо такива, каквито следва да бъдат - нито прекомерно скромни, нито прекомерно амбициозни.
Най-висока поддръжка българите декларират по целта, обвързван със заетостта – до 2020 година ¾ от хората в дейна трудова възраст да имат работа. На второ място по поддръжка е просветителната цел – понижаване на каузи на младите българи, напускащи учебно заведение без никаква подготовка до 10%. Приоритетът, оценен като най-амбициозен и с по-ниско сходство с действителностите, е този, обвързван с задачата най-малко 40% от хората сред 30 и 34 години да имат тапия за висше обучение или по-висока степен.
По два целта българското публично мнение демонстрира относително по-ниска степен на оценка за сходство по отношение на средноевропейската. Това са задачите, свързани с вложения в развойна и научна активност и увеличението на каузи на възобновимата сила. Разликата е в границите на 4-5% по-нисък дял в България. Въпреки това, още веднъж към половината от запитаните са на мнение, че и тези цели са подобаващи.
В България публичното мнение е позитивно настроено (75%) към съдействието и изработването на обща политика в региона на защитата и сигурността на държавите-членки на Европейски Съюз, също обща към концепцията за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%).
Оптимизъм
Няма полярност в мненията на българското общество по отношение на положението на европейската стопанска система. Мнозинството (61%) го дефинира като положително. Не е такава обстановката да вземем за пример в Австрия или Германия, където утвърждението е сходно, само че делът на оценяващите обстановката като неприятна е доста по-висок.
Подобна висока оценка мощно контрастира с мнението за положението на националната ни стопанска система, за която позитивна оценка споделят едвам 18% от българите. Този дял е по-нисък от измерения измежду участниците от страните кандидат-членки. Близък е до този на Румъния (22%) и Италия (19%). По-ниски от оценките в България има в две страни-членки на Европейски Съюз – Хърватия (12%) и Гърция (2%).
Специфика на настройките в България е още веднъж доста по-високият дял на хората с твърда увереност в " доста положителното " положение на европейската стопанска система. Тук той доближава 14% и е двукратно по-висок от средноевропейския за страните-членки. Съпоставим е само с измерения измежду жителите на страните претенденти за участие в Европейски Съюз.
Над две трети смятат, че Европейски Съюз разполага с задоволително власт и средства, с цел да пази икономическите ползи на Европа в международната стопанска система.
Нагласите към въвеждането на общи за Европейски Съюз налози или общ европейски заем са по-скоро отрицателни. Една трета от българите (29%) поддържат въвеждане на налог върху финансовите транзакции за целия Европейски Съюз. Тук средноевропейският дял е два пъти по-висок - 47%. Въвеждането на еврооблигации е с по-висок дял на отменяне, в сравнение с приемане (38% към 26%) в България. Аналогична е обстановката обаче за целия Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ