Средната пенсия в 17 области надхвърля реалния доход на хората,

Средната пенсия в 17 области надвишава действителния приход на хората, които работят против минимална заплата. В София междинната сума, получавана от пенсионерите, дори е единствено на 5 лева разстояние от главната минимална заплата преди приспадането на осигуровките и налозите, които я понижават още повече. В половин България междинната заплата не доближава две минимални заплати и в този момент, преди предстоящото нарастване на най-ниското заплащане от 710 на 780 лева, т.е. при тях имаме противоположния проблем на това, което Европейската комисия смята за съответна минимална заплата (50% от средната). В три стопански действия с четвърт милион заети обстановката е същата - минималната заплата надвишава 50% от междинната. И в това време българите остават с най-ниските приходи в Европейски Съюз, а след Нова година хиляди пенсионери ще изпаднат още веднъж под линията на беднотия, откакто тя се вдигне на 504 лева

С тези несъответствия в главните обществени индикатори изпращаме 2022 година Те са насъбрани с помощта на продължаващите към този момент години случайни административни вмешателства в приходите, в които ту пенсиите изостават фрапантно от растежа на заплатите, ту противоположното. Тези вмешателства от години са и единственото деяние на страната в обществената сфера, вместо напъните й да се съсредоточат в тласъци за напредък и изсветляване на стопанската система и подсилване на връзката сред застрахователен принос и получавана пенсия. Припомняме главните решения в обществената сфера тази година:

- две нараствания на пенсиите (от 1 юли и от 1 октомври), с които общо разноските за пенсии за десетте месеца на тази година се усилиха с 15,1% по отношение на тези за същия интервал на 2021 година, без да броим добавките, изплащани доникъде на годината;

 - едно нарастване на минималната заплата - от 1 април, като размерът й се увеличи от 650 на 710 лева или с 9,2%.

Средна пенсия против минимална заплата

В 17 области междинната пенсия е по-висока от чистия размер на минималната заплата (около 550 лева след приспадането на налози и осигуровки). Последните данни на Национален осигурителен институт са за деветмесечието на годината, т.е. тук даже не влиза последното преизчисление от октомври, след което междинната пенсия доближи 725 лева - с 15 лева от горната страна на минималната заплата.

В София още през септември междинната пенсия е 705,84 лева - разделят я единствено няколко левчета от размера на предпазеното трудово заплащане. След преизчислението през октомври и нарастването на тавана от 2000 на 3400 лева, междинната пенсия евентуално е задминала съществено най-ниското заплащане за работещите.

Над 600 лева приблизително - т.е. много повече от работещите на минимална заплата, получават и пенсионерите в област Бургас - 646,26 лева, Перник - 640,32 лева, Варна - 622,61 лева, Стара Загора - 620,56 лева, Кюстендил - 609,84 лева, Софийска област - 608,58 лева Другите области, където още преди октомврийските промени междинната пенсия е над 550 лева (реалният приход на получаващите минимална заплата) са Велико Търново, Враца, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, Хасково, Ямбол.

Средна заплата против минимална заплата

Кюстендил е измежду водещите области по междинна пенсия, само че пък е с най-ниска междинна заплата в страната дружно с Благоевград. Така тук и в този момент минималната заплата е съвсем 60% от междинната. В Благоевград междинната заплата е 1208 лева, също нездравословно близо до минималната - 58,8%. Не са доста по-добре и в Хасково - 1233 лева междинна заплата, Видин - 1245 лева и Смолян - 1251 лева

Средна заплата - небогати против богати

Диспропорциите в страната са известни от дълго време и районните разлики се задълбочават, вместо да се изглаждат с европейските пари. Така в София междинната заплата е 2423 лева или два пъти по-висока от областите с най-ниски хонорари.

Още по-фрапантни са разминаванията по стопански браншове. Известно е, че тук най-високи приходи афишират заетите в ИТ бранша - 4276 лева по данни за септември. На другия полюс са хотелиерство и ресторантьорство, които са най-шумни с претенциите за отстъпки и облекчения, само че междинната заплата от 1085 лева демонстрира, че този бранш продължава да стои в огромна степен на сянка в сивата стопанска система. Той даже не го и крие - дори имаше ангажимент да изсветли приходи против облекчения през пандемията. В този бранш работещите надвишават 124 000 през лятото, а през септември са били 94 429 души.

Другият доста ниско заплатен бранш е ВиК, ръководство на боклуци и възобновяване - междинната заплата тук е 1323 лева В този бранш работят над 36 800 души. Строителството дава самун на над 120 000 души, само че и тук междинната заплата е едвам 1363 лева

Минималната заплата - най-вероятно 780 лева от 1 януари

Очаква се държавното управление да усили минималната заплата на 780 лева от 1 януари. Това е с 10 лева повече от декларираното в началото - 770 лева, което се равнява на 50% от междинната заплата за 2021 година и съгласно служебния кабинет дава отговор на критерия за адекватност съгласно новата европейска инструкция.

Синдикати против работодатели

Истинска канонада от цифри съпровождаше дебатите за измененията в Кодекса на труда, които Българска социалистическа партия неистово се пробва да уреди в дневния ред на пленарна зала в последните работни дни преди празниците. Работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал се бореха против измененията, които биха създали минималната заплата 850 лева от идната година, със следните данни:

- инфлацията от януари 2019 година до септември 2022 година е 27%, с колкото е повишена и минималната заплата за същия период;

- прогнозната средногодишна инфлация за 2023 година към 2022 година е към 7%, което подхожда на растеж на минималната заплата от 50 лева.;

- Брутният вътрешен продукт на един ангажиран се усилва действително единствено с 1,7% през последното регистрирано (Q3’22 г.) тримесечие на годишна база;

- междинният застрахователен приход в 13 стопански действия с над 620 хиляди заети е под 1000 лв. в последните регистрирани данни от Национален осигурителен институт за месеците април-септември на 2022 г.;

- междинната работна заплата за деветмесечието, регистрирана от Национален статистически институт в пет области (Кюстендилска, Благоевградска, Видинска, Хасковска и Смолянска), е под 1200 лева

Синдикатите обаче отвърнаха със собствен набор от данни. Според тях:

- насъбраната инфлация за последните 2 години е 25%, а растежът на минималната заплата е 9,7%;

- на един служащ в този момент му се постанова да работи 6 седмици и половина в допълнение, с цел да реализира покупателната дарба на минималната заплата, която е имал преди 24 месеца;

- 17-18% растеж е нужен, с цел да се компенсира тази загуба на покупателна дарба.