Сред интересните животни в света своето място заема хермелинът. Козината

Сред забавните животни в света своето място заема хермелинът. Козината на това зверче мени цвета си през сезоните. През зимата е бяла, през лятото - кафеникава. Заради тази промяна в изкуството на Западна Европа белият цвят на палтото му се асоциира с непорочност и непоквареност, а от време на време и със правдивост.

Като знак на непоквареност е включен в разнообразни портрети на британската кралица Елизабет І, известна още като Кралицата дева.

Много по-двузначна е ролята на хермелина в творбата на Леонардо Да Винчи - Дамата с хермелина. Това е портрет на любовницата на херцога на Милано Чечилия Галерани. Дали поради обстоятелството, че дукът е признат в Ордена на хермелина, или пък поради звуковото оприличаване с семейството на дамата с гръцката дума за хермелин, само че по този начин или другояче симпатичното животинче е увековечено от гения Леонардо.

Класификация на хермелина

Хермелинът е измежду хищните млекопитаещи животни от фамилията на Поровите. Латинското му наименование е Mustela erminеа. Животното е разказано от Карл Линей в Sistema Naturа през 1758 година.

Този мусталид е родом от Евразия и Северна Америка. Названието му се допуска, че идва от името на Армения, откъдето се е считало, че животинчето произлиза.

Възниква на първо време в Евразия, малко откакто дългокраката невестулка поражда в Северна Америка преди 2 милиона години. Процъфтява през Ледниковия интервал, защото дребните размери и дългото тяло разрешават на зверчето да работи под снега и да ловува сполучливо.

Хермелинът се назовава още дългоопашата невестулка, защото е най-близо до този собствен родственик. Те се разделят от общ предшественик преди към 500 хиляди години.

Разпространение на хермелина

Хермелинът се среща в умерените и субарктични зони на северното полукълбо. В Европа липсва единствено в средиземноморския регион. Предпочита да обитава открити места с дребни гори, ливади, живи плетове и наоколо до водни тела.

Животното може да бъде следено на над 3 хиляди метра в планината. Не се отклонява от човешките селища. Избягва региони без скривалище, тъй като е застрашено от хищни птици и други врагове.

Как наподобява хермелинът

Хермелинът е изцяло сходен на най-малката невестулка в общите пропорции, позата и придвижването си. Само опашката му е по-дълга, постоянно надвишава с една трета дължината на тялото. Тялото му е сред 17 и 38 сантиметра, а тежестта сред 70 и 260 грама.

През зимата козината на зверчето е бяла, а през лятото е кафеникава, по-точно канелено-кафява, единствено на корема остава бяла. Върхът на опашката обаче остава черен. През зимата козината му може да побелее. Смяната на цвета на козината служи за маскиране. В Далечния север козината им остава целогодишно бяла.

Хермелинът има дълъг врат, като главата е сложена доста надалеч пред раменете. Тялото е съвсем цилиндрично, коремът не изпъква.

Черепът му е относително дълъг и стеснен. Очите му са кръгли, черни и леко изпъкнали. Мустаците му са дълги, кафяви или бели на цвят. Ушите му са къси, заоблени и лежат съвсем сплескани на черепа. Краката му са къси, ноктите не се прибират. Те са много огромни видяно съразмерно на пръстите. Всеки крайник има по 5 пръста.

Мазнините се отсрочват главно по гръбначния дирек и бъбреците, под крайниците и към раменете. Женската има четири чифта зърна. Диморфизмът е мощно изразен, като мъжките са съвсем 25 % по-големи от женските, а тежестта им е 1.5 до 2 пъти повече.

Хермелинът има анални ароматни жлези, които са по-големи при мъжките. Такива жлези има и по бузите и корема. Секретите, които се отсрочват по време на търкане на тялото, са с по-различен химичен състав от продуктите на ароматните анални жлези, които съдържат по-висок % летливи химикали. Когато е атакуван или нападателен, хермелинът отделя през аналните жлези мощен мускусен мирис.

Козината за през зимата на зверчето е доста гъста и копринена. Тя е плътна и къса, до момента в който лятната е по-груба и нищожна. Линеенето на козината е два пъти годишно. През пролетта е постепенно, стартира от челото, през гърба и корема. През есента процесът е по-бърз и става в противоположен ред. Разликите сред лятното и зимното окосмяване са по-малко явни при южните форми на типа.

Начин на живот на хермелина

Хермелините са териториални животни. Мъжките територии обгръщат по-малки женски, които пазят от други мъжкари. Размерът на територията и държанието на жителите варират сезонно, според от изобилието на храна. По време на размножаване на хермелините диапазоните остават непроменени, до момента в който мъжките прихождат и в други места.

Доминиращите мъжки имат територии, 50 пъти по-големи от тези на младите екземпляри. И двата пола маркират територията си.

Хермелинът не копае лично гнездо, вместо това употребява тези на гризачите, които убива. Обитава и остарели, изгнили пънове, пад корени на дървета, в пукнатини. Мъжките и женските живеят разграничено, само че близо едни до други.

Размножаване на хермелина

В Северното полукълбо чифтосването се случва през интервала април-юли. През пролетта тестисите на мъжкия се уголемяват и концентрацията на тестостерон се усилва. Мъжките са плодородни от май до август, а по-късно тестисите регресират.

Хермелините не са моногамни и дребните постоянно са от смесено бащинство. Ембрионът не се вгради незабавно в матката след оплождането, а престоява в положение на сън за 9-10 месеца. Затова интервалът на бременност е друг, само че общо към 300 дни. При чифтосване през лятото поколението ще се роди чак през идната година. Женските прекарват огромна част от живота си бременни.

Мъжките не вземат участие в развъждането на потомството. При раждането си дребните са слепи, глухи, беззъби и покрити с тънко бяло или розово окосмяване.

Млечните им зъби излизат след 3 седмици, а твърда храна ядат на 1 месец. Очите им се отварят след 5-6 седмици, а черният връх на опашката се демонстрира седмица по-късно. Кърменето завършва след 12 седмици.

Мъжките стават полово зрели на 10-11 месеца, до момента в който женските доста по-рано и се чифтосват с възрастни мъжки.

Хранене на хермелина

Хермелинът се храни с мишоподобните гризачи. Честа плячка са полевките и полските мишки. Също по този начин атакува хамстери, дребни птици, риби, по-рядко земноводни, гущери и инсекти. Зайците също са значим хранителен източник.

Катериците, плъховете и някои птици също са част от блюдата им. Обикновено хермелинът изяжда към 50 грама храна дневно, което се равнява на 25 % от живото тегло на зверчето.

Хермелинът е див звяр, който се движи бързо и ревизира всяка налична пролука и кора за храна. Поради по-големия си размер, мъжкия е по-малко сполучлив от женските в гонене на гризачи през тунели. Те се катерят по дърветата, с цел да стигнат до гнездата на птиците.

Зверчето се стреми да обездвижи плячката с захапване към гръбнака, в задната част на шията. Хермелинът може да убие жертва, която няма да изяде незабавно, тя се прибира на склад за по-късно.

Звуците на хермелина

Хермелинът нормално е тихо животно. Може обаче да издава диапазон от звуци. Преди чифтосване възрастните издават тон, наподобяващ безшумно циврене и скърцане. Когато е нервозен, хермелинът съска, може да издава лаещи звуци или писъци, а когато е нападателен дълготрайно скърца.

Ползите от хермелина

Хермелинът е доста скъп поради кожата си. Той е бил употребен още в Средновековието за произвеждане на красиви наметки и шапки за висшите класи, изключително за монарсите. Те са били знак на висок статус.

Търговията с кожи от хермелин е била съществена в Русия и представлявала сериозен % от износа на кожи. Животните са били улавяни в клопки, с цел да не се пробие кожата, в случай че се стреля по тях.

Днес хермелините са предпазен тип. Съществува възбрана за лов на хермелини с клопки.