Способността да обичаш и да понасяш самотата са показатели за

Способността да обичаш и да понасяш самотата са индикатори за духовна зряла възраст. Най-добрите си достижения сме постигнали, когато сме били сами.

Никой никого не изоставя, просто единият е по-напред, а изоставащият счита, че е изоставен.

Ако единият сътрудник се стреми да се развива, а другият няма сходни планове, раздялата е неизбежна.

Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича.

Научи се да заработваш задоволително, да развиваш качествата си, да бъдеш виновен и след това се занимавай с решаването на любовните си проблеми.

У нас дамите ги възпитават в жанр „ латентна проституция “. Те търсят мъже, които да ги пазят, хранят, да живеят поради тях. А самите дами може да бъдат всевъзможни. На мен ми се коства, че нормалната проституция има по-ясни и почтени правила.

Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му довeрявай и тялото си.

Истинските усеща са тези, които остават след положителния секс.

Любовта е в действителност извънредно рядка полезност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат същински. Повечето споделят „ обич “, когато не могат да живеят без някого. А това не е обич, това е потребност. Любов е, когато с един човек се чувстваш прелестно, макар че и без него се чувстваш добре.

Няма мъжка и женска логичност – има умеене или неумение да мислиш грамотно.

У нашите дами се следят три полови разстройства – педофилия, зоофилия и мазохизъм. Първите си избират мъж не за брачен партньор, а за образование. Вторите живеят с алкохолици. А какво е алкохоликът – животно! Третите страдат от мазохизъм – обичат, когато ги изтезават.

По-добре да общуваш с хубава книга, в сравнение с с празен човек.

Онова, което доста родители и възпитатели не знаят, е, че пътят на индивида се дефинира от качествата му. Не пречи на детето и то единствено ще откри верния път. Никой селяндур не се пробва да отгледа от домат краставица, а от краставицата-домат. Възпитанието на децата постоянно прави точно това. Колко постоянно желаеме да забележим децата си популярни актьори, писатели, политици! Но в случай че им липсва такова предопределение, не е изключено да убиваме у тях популярни математици, финансисти, лекари, предприемачи. Ще ви приведа един факт. До 85 % (!) от хората, които се обръщат към мен за помощ, не работят по специалността, добита в университета. Може би и за тях, и за обществото би било по-добре да намерят пътя си в точния момент.

Депресията е дадена на човек точно за това – да намерения за себе си.

Когато човек не може да каже нищо положително за себе си, а му се желае, той стартира да приказва неприятно за другите.

Ако мислите за себе си единствено положителни неща, за какво ви е тогава още някой да мисли по същия метод?

Не знам кой е пътят към триумфа. Но знам един сигурен път към неуспеха – това е желанието да се харесаш на всички.

Искаш да разбeреш кой е главният ти зложелател? Погледни в огледалото. Справиш ли се с него, всички останали ще се разбягат.

С приятелите е прелестно да общуваш. С враговете е потребно.

Има една единствена уважителна причина за разделите и уволненията – невъзможността за персонално израстване в дадените условия.

Незрялата персона постоянно знае, само че не може. Зрялата освен знае, само че и може. Точно по тази причина незрелите персони подлагат на критика, а зрелите работят.

И с приятелите, и с враговете споделяй единствено насладата си. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.

Не преследвай щастието, а откри мястото, където се намира. Това си самият ти. Пътят до него е оптимално насърчаване на всички твои качества.

Щастието е „ второстепенен артикул “ на вярно проведени дейности.

Когато наблюдаваш работата на някого, ти го опознаваш сносно. А срещите по вечеринки и нощни клубове са сборища на лъжци.

Зависимостта от непозната оценка е най-тежката взаимозависимост.

За да гледаш, би трябвало да отвориш очи. За да виждаш – би трябвало и да мислиш.

Ако живееш с вълк, вий като вълк. Но това не значи, че безусловно би трябвало да се превърнеш във вълк.

Когато общуваш с някого, не забравяй, че той има положително мнение за себе си.

Не се учи на навигация по време на стихия.

Психологическият спор води до заличаване – или напускаш бойното поле, или се разболяваш.

Правило е, че всички ние представляваме изключение от разпоредбите. Всеки от нас е основан в един образец. Поискам ли да се впиша в някое предписание, незабавно ми става неприятно. Представете си за минутка, че растежът от 172 сантиметра съставлява предписание. Веднага за всички става напълно неприятно, даже за тези, които са високи 172 сантиметра, тъй като единствено заран са с подобен растеж. Вечерта стават малко по-ниски. А за останалите е още по-ужасно. Налага се да стоят на пръсти или приклекнали. По-добре е да живееш по правила, които подхождат на твоята природа. По-добре е да се стремиш да бъдеш това, което си. Ако природата ме е програмирала да бъда 172 сантиметра висок, а не израсна до този растеж, ще съм прегърбен. Ако не израсна духовно, ще имам духовна гърбица, която ще нервира всички към мен, а те пък ще нервират мен. А с цел да не ме нервират, ще изисквам от всички към мен да се обезобразят с гърбица, сходна на моята.
И по този начин: предписание е, че всички ние представляваме изключение от разпоредбите.

Щастието е когато „ желая “, „ мога “ и „ би трябвало “ имат едно и също наличие.

Започнал ли си да мислиш – решавай, решил ли си – действай.

Михаил Литвак е доктор, претендент на медицинските науки, основен психиатър на Ростовска област, член-кореспондент на РАЕН, създател на над 20 книги, от които „ Психологическо айкидо “ е ефектен бестселър.