Александър Гидионов пред Efirbet: Манталитетът на младите е под всякаква критика
Спортният шеф на ОФК Костинброд, Александър Гидионов, даде извънредно изявление за. Ръководителят даде оценката си начало на сезона на новака в Трета Лига у нас, споменавайки и за многото на брой компликации, с които съставът му трябваше да се оправи досега.
Гидионов реши да бъде изкусен по отношение на въпроса за избора на Боби Михайлов за президент на БФС, само че изрази крайното си отчаяние от ниското равнище на съдийството, от което си пати и Костинброд. Той приключи и с рецензия към младите футболисти у нас, заявявайки, че манталитетът и отдадеността им към спорта съвсем изцяло липсват.
Здравейте, господин Гидионов! Сезонът в Трета Лига тече с цялостна мощ. Как бихте определили представянето на отбора на Костинброд досега?
Ще стартира оттова, че фактически сме дилетант в групата. Започнахме доста добре и това малко заблуди обществеността. За момента работим най-вече с млади момчета. На полусезона ще вземем още няколко попълнения, по-опитни и мисля, че нещата ще се подобрят.
Преди началото на сезона имахте леко изключителна промяна на треньора. Затрудни ли Ви това, дружно с цялостната акомодация на отбора към по-високото равнище на шампионата?-
Разбира се, това оказа най-голямо въздействие. Точно преди акцията треньорът, Дарко Савич, ни напусна и ни остави с 5-6 футболисти. На процедура господин Божанков завари едно огромно нищо. Оттам нататък започнахме да работим и мисля, че ще вдигнем равнището. Но това беше огромно затруднение за нас.
С кои действителности е най-трудно да се свикне за дребен клуб като Костинброд в Трета Лига?
Държа да отбележа, че Костинброд в никакъв случай не е бил футболен град, държа да го посочи. Няма по какъв начин да се надвишават действителностите. Групата е извънредно мощна и разликата сред А окръжна група и Трета Лига е огромна. На 2-3 пъти трябваше да вършим нов тим, което не е за поверие фактически и беше най-големият потрес за системата.
Колко е значима ролята на някогашен национал като Цветан Генков?
Чест му прави на момчето, той беше единственият умел състезател, който остана. Прояви преданост в сложен миг, за разлика от другите играчи, които за жал не го направиха. Само Цецо остана и всичко останало към него са 19-20-годишни футболисти.
Каква е реалистичната цел до края на сезона?
Конкретно би трябвало да останем в дивизията и мисля, че това е постижима цел. Мисля, че през втория полусезон ще се подсилим и ще успеем да реализираме задачата, за какво не и да приключим в средата на класирането.
Преди дни се организира дълго чаканият Конгрес на БФС. Имаше ли диалози на претендентите с Костинброд?
Имаше, да, и от двете страни ни потърсиха за диалог. За едната страна е обикновено, защото ние сме член на футболния съюз и сме към Министерството на младежта и спорта. Имахме контакт и с господин Бербатов. За нас, като дребен клуб, е доста по-важно да се гради футбол. Не знам дали някой ще ни чуе въобще, в случай че стартираме да се изричаме. Когато двама се бият е по-добре да не си подаваш главата там, където не би трябвало. Дипломатично да Ви отговоря.
Удовлетворява ли Ви резултатът от Конгреса?
За момента въобще не може да се каже, че сме удовлетворени от съдийството, дано по този начин да го кажа. Не би следвало да сме изцяло удовлетворени и от избора. Ние сме супер дилетант и не чакаме да сме привилегировани, само че най-малко да се свири с идентичен критерий. Първенството е в разгара си, както казахте. Дали няма фрагменти, дали няма качествени съдии, не знам, само че грешките са постоянно в наш ущърб.
Има ли потребност българският футбол от смяна в управлението, или виждате прогрес при сегашните управници?
Според мен най-важно е какво се случва с децата. Оттам стартира всичко – дали за футболист, дали за арбитър. За никого не е загадка, че там нещата са трагични. Когато се тръгне по този метод, то колелото се завърта в неверната посока и резултатите с налице. Въпреки всичко аз ги разбирам, тъй като около ВАР са нужни още съдии от долните дивизии и по този начин се оголиха по-ниските равнища. Остана каквото има в Трета Лига, само че това не е опрощение. Да дойдеш в Костинброд и да ни осакатиш, не върви. Не желая да се окайвам, само че всяко решение е против нас.
В последните години сякаш има оживление във връзка с производството на кадърни млади играчи у нас, както и за налагането им в мъжкия футбол. Заслуга на футболния съюз ли е това, или по-скоро на всеки клуб по настрана?
Лично аз не виждам чак такава наклонност, само че и на процедура не знам какво може да се наложи в действителност. Това го споделям по отношение на манталитета на младите, който е просто под всякаква рецензия. Да погледнем какво е ситуацията при нас, да вземем за пример, бидейки град покрай София. Във всеки тим в Трета Лига има по 4-5-ма играчи, които са се подвизавали в елита или във Втора лига. Невероятна привилегия е да дойдеш и да се обиграваш тук. Досега не сме видели нито възторг, нито предпочитание от младите, всичко е тъга. Не знам дали въобще може да се приказва за налагане на млади. Трябва да ги ухажваш, да ги коткаш, при първата градивна забележка стартира едно мусене..
Откъде смятате, че идва този проблем?
За мен всичко е от фамилията. Има една сентенция за първите 7 години. Отделно няма школи, които да действат като хората. Трябва да се вършат някакви невероятни неща, с цел да привлечеш даже и най-малък интерес. Като дребни нашите родители не можеха да ни приберат от игрищата, до момента в който в този момент те пустеят. Липсва този възторг, няма настройката и борбеният дух. Ако го нямаш, то се придвижва във всички сфери на живота, освен във футбола.
Проблем ли е, че множеството школи вземат високи такси, изключвайки надарени деца, чийто родители не могат да си разрешат парите?
Разбира се, безусловно, това довежда до тази деградация. Не може да има 300 школи единствено в София и всичко да се размива по подобен възмутителен метод. Футболният съюз не може да смогне на шампионати, всичко минава на конвейер. Всеки гледа да мине мачът, а не толкоз дали ще има изгода за децата. Абсолютно съм склонен с това.
Трябва ли да има някаква регулация от страна на БФС към работата в школите?
Със сигурност. Като дребен бях в Левски и съм минал през всички младежки гарнитури, където минимум имаше някакви проби за установяване на равнището. Да покажеш резултат, с цел да се знае, че в теб има нещо. Не може да се търси единствено масовка и след това да очакваш резултати. Футболът губи смисъл по този метод. Когато имаш толкоз доста деца в дадена школа, то нещата са на самоиздръжка и на доизживяване. Като в детска градина да имаш 100 деца на една учителка, няма по какъв начин тя да спомогне да им обърне внимание на всички.
Оптимист ли сте за българския футбол?
Човек може да каже доста неща, само че когато си вътре в активността разбираш, че ситуацията е извънредно тежко. Така сме възпитани, че когато стартираме нещо, би трябвало да го доведем до края и вярата умира последна. Ще се борим до края, с цел да се оправят нещата.
И за край, господин Гидионов – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
Най-вече поисквам здраве. В тези времена това е единственото значимо. Цари една завист и ненавист обаче в обществото, която ме смазва. Дано има повече хора, които да се борят със злото. Злото царува безусловно на всички места, за жалост. Нещата са страшни, на всеки дуел го установявам. Липсва уважението, което го имаше едно време към сътрудник, към съперник. Неприятни са нещата, само че ще се опитваме да се трансформират. И напълно дребна да е смяната, отново е нещо.
Гидионов реши да бъде изкусен по отношение на въпроса за избора на Боби Михайлов за президент на БФС, само че изрази крайното си отчаяние от ниското равнище на съдийството, от което си пати и Костинброд. Той приключи и с рецензия към младите футболисти у нас, заявявайки, че манталитетът и отдадеността им към спорта съвсем изцяло липсват.
Здравейте, господин Гидионов! Сезонът в Трета Лига тече с цялостна мощ. Как бихте определили представянето на отбора на Костинброд досега?
Ще стартира оттова, че фактически сме дилетант в групата. Започнахме доста добре и това малко заблуди обществеността. За момента работим най-вече с млади момчета. На полусезона ще вземем още няколко попълнения, по-опитни и мисля, че нещата ще се подобрят.
Преди началото на сезона имахте леко изключителна промяна на треньора. Затрудни ли Ви това, дружно с цялостната акомодация на отбора към по-високото равнище на шампионата?-
Разбира се, това оказа най-голямо въздействие. Точно преди акцията треньорът, Дарко Савич, ни напусна и ни остави с 5-6 футболисти. На процедура господин Божанков завари едно огромно нищо. Оттам нататък започнахме да работим и мисля, че ще вдигнем равнището. Но това беше огромно затруднение за нас.
С кои действителности е най-трудно да се свикне за дребен клуб като Костинброд в Трета Лига?
Държа да отбележа, че Костинброд в никакъв случай не е бил футболен град, държа да го посочи. Няма по какъв начин да се надвишават действителностите. Групата е извънредно мощна и разликата сред А окръжна група и Трета Лига е огромна. На 2-3 пъти трябваше да вършим нов тим, което не е за поверие фактически и беше най-големият потрес за системата.
Колко е значима ролята на някогашен национал като Цветан Генков?
Чест му прави на момчето, той беше единственият умел състезател, който остана. Прояви преданост в сложен миг, за разлика от другите играчи, които за жал не го направиха. Само Цецо остана и всичко останало към него са 19-20-годишни футболисти.
Каква е реалистичната цел до края на сезона?
Конкретно би трябвало да останем в дивизията и мисля, че това е постижима цел. Мисля, че през втория полусезон ще се подсилим и ще успеем да реализираме задачата, за какво не и да приключим в средата на класирането.
Преди дни се организира дълго чаканият Конгрес на БФС. Имаше ли диалози на претендентите с Костинброд?
Имаше, да, и от двете страни ни потърсиха за диалог. За едната страна е обикновено, защото ние сме член на футболния съюз и сме към Министерството на младежта и спорта. Имахме контакт и с господин Бербатов. За нас, като дребен клуб, е доста по-важно да се гради футбол. Не знам дали някой ще ни чуе въобще, в случай че стартираме да се изричаме. Когато двама се бият е по-добре да не си подаваш главата там, където не би трябвало. Дипломатично да Ви отговоря.
Удовлетворява ли Ви резултатът от Конгреса?
За момента въобще не може да се каже, че сме удовлетворени от съдийството, дано по този начин да го кажа. Не би следвало да сме изцяло удовлетворени и от избора. Ние сме супер дилетант и не чакаме да сме привилегировани, само че най-малко да се свири с идентичен критерий. Първенството е в разгара си, както казахте. Дали няма фрагменти, дали няма качествени съдии, не знам, само че грешките са постоянно в наш ущърб.
Има ли потребност българският футбол от смяна в управлението, или виждате прогрес при сегашните управници?
Според мен най-важно е какво се случва с децата. Оттам стартира всичко – дали за футболист, дали за арбитър. За никого не е загадка, че там нещата са трагични. Когато се тръгне по този метод, то колелото се завърта в неверната посока и резултатите с налице. Въпреки всичко аз ги разбирам, тъй като около ВАР са нужни още съдии от долните дивизии и по този начин се оголиха по-ниските равнища. Остана каквото има в Трета Лига, само че това не е опрощение. Да дойдеш в Костинброд и да ни осакатиш, не върви. Не желая да се окайвам, само че всяко решение е против нас.
В последните години сякаш има оживление във връзка с производството на кадърни млади играчи у нас, както и за налагането им в мъжкия футбол. Заслуга на футболния съюз ли е това, или по-скоро на всеки клуб по настрана?
Лично аз не виждам чак такава наклонност, само че и на процедура не знам какво може да се наложи в действителност. Това го споделям по отношение на манталитета на младите, който е просто под всякаква рецензия. Да погледнем какво е ситуацията при нас, да вземем за пример, бидейки град покрай София. Във всеки тим в Трета Лига има по 4-5-ма играчи, които са се подвизавали в елита или във Втора лига. Невероятна привилегия е да дойдеш и да се обиграваш тук. Досега не сме видели нито възторг, нито предпочитание от младите, всичко е тъга. Не знам дали въобще може да се приказва за налагане на млади. Трябва да ги ухажваш, да ги коткаш, при първата градивна забележка стартира едно мусене..
Откъде смятате, че идва този проблем?
За мен всичко е от фамилията. Има една сентенция за първите 7 години. Отделно няма школи, които да действат като хората. Трябва да се вършат някакви невероятни неща, с цел да привлечеш даже и най-малък интерес. Като дребни нашите родители не можеха да ни приберат от игрищата, до момента в който в този момент те пустеят. Липсва този възторг, няма настройката и борбеният дух. Ако го нямаш, то се придвижва във всички сфери на живота, освен във футбола.
Проблем ли е, че множеството школи вземат високи такси, изключвайки надарени деца, чийто родители не могат да си разрешат парите?
Разбира се, безусловно, това довежда до тази деградация. Не може да има 300 школи единствено в София и всичко да се размива по подобен възмутителен метод. Футболният съюз не може да смогне на шампионати, всичко минава на конвейер. Всеки гледа да мине мачът, а не толкоз дали ще има изгода за децата. Абсолютно съм склонен с това.
Трябва ли да има някаква регулация от страна на БФС към работата в школите?
Със сигурност. Като дребен бях в Левски и съм минал през всички младежки гарнитури, където минимум имаше някакви проби за установяване на равнището. Да покажеш резултат, с цел да се знае, че в теб има нещо. Не може да се търси единствено масовка и след това да очакваш резултати. Футболът губи смисъл по този метод. Когато имаш толкоз доста деца в дадена школа, то нещата са на самоиздръжка и на доизживяване. Като в детска градина да имаш 100 деца на една учителка, няма по какъв начин тя да спомогне да им обърне внимание на всички.
Оптимист ли сте за българския футбол?
Човек може да каже доста неща, само че когато си вътре в активността разбираш, че ситуацията е извънредно тежко. Така сме възпитани, че когато стартираме нещо, би трябвало да го доведем до края и вярата умира последна. Ще се борим до края, с цел да се оправят нещата.
И за край, господин Гидионов – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
Най-вече поисквам здраве. В тези времена това е единственото значимо. Цари една завист и ненавист обаче в обществото, която ме смазва. Дано има повече хора, които да се борят със злото. Злото царува безусловно на всички места, за жалост. Нещата са страшни, на всеки дуел го установявам. Липсва уважението, което го имаше едно време към сътрудник, към съперник. Неприятни са нещата, само че ще се опитваме да се трансформират. И напълно дребна да е смяната, отново е нещо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ