Според вас колко мравки има на света? A дали тежат

Според вас какъв брой мравки има на света? A дали тежат повече или по-малко от, да вземем за пример, всички китове?

Грубите догатки и калкулации можем към този момент да загърбим, тъй като скоро бе оповестен доста по-строг и обстоен разбор. И той не е просто комплициран метод за споразумяване на разногласия на маса и в Интернет, а в действителност може да ни помогне да разберем ролята, която тези съвсем вездесъщи инсекти играят в екосистемите на всички места из планетата ни.

Насекомите в действителност „ от дълго време са считани за „ дребните неща, които ръководят света “, написа екипът от откриватели, цитирайки биолога Едуард О. Уилсън. Въпреки това, означават те, „ познанията за тяхното разпространяване и обилие са ниски, защото учените редовно се концентрират върху по-големи и по-харизматични неща. “

За да запълнят празнините, създателите комбинират предходни проучвания за изобилието на мравки на редица места като по този начин вършат оценки за наземните и дървесните мравки в съвсем всяка огромна наземна екосистема. Тяхната цифра от 20 квадрилиона (20 x 1 000 000 000 000 000) е двойно по-висока от доста грубото пресмятане на Е. О. Уилсън, оповестено през 1994 година – първото научно изпитание за оценка на броя на дребните гадинки посредством екстраполация. Въпреки това, даже тази оценка не включва членове на колонии, които не напущат гнездата си, с цел да търсят храна, плюс области като бореалните гори, където данните са нищожни.

Някои от откритията може да изненадат неентомолозите. От една страна, обитаващите дървета мравки превъзхождат своите наземни братовчеди в съответствие почти 6:1. Тези от нас, които ги считат за същества, които живеят единствено в подземни гнезда, явно просто не са прекарали задоволително време в тропическите гори…

Като вземат поради разнообразието в тежестта на мравките, създателите заключават, че сухият въглерод в тези квадрилиони дребни тела възлиза на към 12 мегатона.

От друга страна, като дял от общия въглерод в целия живот на Земята, мравките са изненадващо в действителност много слаби. Предишно изследване пресмята, че в живите същества има 550 гигатона въглерод – съвсем 50 000 пъти повече. По-голямата част от него се съдържа в растителния живот; дърветата, в които живеят мравките, тежат доста повече от самите тях, плюс гъбите и бактериите, които настрана способстват за огромно количество въглерод.

Дори измежду животните, 15 700-те посочени типа мравки не се открояват. В момента хората имат към 5 пъти повече въглерод в нашите тела общо, в сравнение с всички мравки. Кокошките, кравите и овцете, отглеждани, с цел да ни хранят и обличат, също имат доста повече. Въпреки човешката активност, в морето има и доста повече риба по тегло.

Авторите се надяват, че работата ще бъде потребна за проучване на това по какъв начин биоразнообразието варира сред екосистемите и във времето. Както означават: „ Смята се, че мравките изкопават до 13 тона почва на хектар годишно и усилват локалната наличност на хранителни субстанции в пъти “. Сред членестоногите мравките съставляват единствено 1,2% от сухоземните типове, само че съставляват най-малко 6% от биомасата.

Разбира се, всички тези калкулации може да се нуждаят от поправяне, в случай че някой реши да пусне в дивата природа двойно по-големите мравки, които учените сътвориха преди 7 години, откакто идентифицираха основен химичен развой, който разрешава на факторите на околната среда да взаимодействат с гените, които кодират физически данни на гадинките.

Екип на университета Макгил, управителен от Ехаб Абохейф и Моше Зиф, организира епигенетични опити върху типа Camponotus floridanus, чийто кралици, служащи и бойци споделят сходна генетика, само че демонстрират голям диапазон от размери, който се дефинира съгласно техните отговорности към колонията. Това е по този начин, тъй като при започване на развиването им разликите в храненето и химическите сигнали задействат разнообразни елементи от техния геном и в последна сметка се специализират да извършват характерни задания.

Екипът излага ларвите на медикаменти, които покачват или понижават степента на ДНК метилиране на ген, участващ в управлението на растежа, наименуван Egfr. „ По принцип това, което открихме, беше един тип каскаден резултат. Чрез модифициране на метилирането на един съответен ген, който визира други, в този случай гена Egfr, бихме могли да повлияем на всички останали гени, които вземат участие в клетъчния напредък “, се споделя в известие за медиите.

В резултат на това екипът основава разнороден набор от размери на мравките: те ги свиват до размери, по-малки от тези, които съществуват в природата, а на други като съвсем удвояват размера. Те откриват, че колкото по-метилиран е генът, толкоз по-голям е размерът на мравките: 20-процентна трансформация в метилирането на ДНК, да вземем за пример, води до 20-процентна смяна в размера на тялото.