Защо Толстой смята, че на Русия не са ѝ нужни западните свободи?
Според Толстой на съветския човек са му непознати и даже нездравословни свободата на словото, вероизповеданията и любовта. А какво в действителност му е нужно?
Руските мислители от епохи спорят дали Русия би трябвало да избере европейския път на развиване или да се концентрира върху своята уникалност. Има и трети вид, да научи повече от своите азиатски съседи (повече подробности ).
Лев Толстой, с присъщата си автентичност, не попада в никакъв лагер. Неговото мнение за това дали Русия се нуждае от Европа и нейните полезности е някак изключително.
Всички европейски страни „ са сякаш свободни “
Толстой е извънредно сериозен към съветската реалност, в която живее, оплаквайки се от „ патриархалното безчовечие, кражбите и беззаконието, които царят в родината му “ (пише той в писмо до вуйна си Александра). В същото време обича и високо цени някои европейски мислители.
Когато Толстой е единствено на 15 години, той за първи път се среща с творбите на френския мъдрец Жан Жак Русо и прочита всичките му 12 тома. „ Бащата на европейската народна власт “ прави голямо усещане на младежа. Русо опълчва „ естественото положение “ на човечеството с гражданското общество и признава частната благосъстоятелност за причина, която води до неравноправие сред хората, Русо се афишира за народовластие.
Портрет на Жан-Жак РусоMusée Antoine-Lécuyer
Всички тези хрумвания навлизат надълбоко в съзнанието на младия Толстой и в действителност образуват основата на мирогледа му през целия му живот. 5 години преди гибелта си : „ Русо беше мой преподавател откогато бях на 15 години. В живота ми има две огромни и благотворни въздействия, това са Русо и Евангелието “.
Но макар обстоятелството, че Толстой приказва толкоз високо за европейския мъдрец, той прави оценка положението на модерна Европа отрицателно и има вяра, че ситуацията на западните общества е даже по-лошо от съветското. Следователно то не е уместно да се вземе за образец от руснаците.
Вероятно в ранната си младост Толстой е имал някакви очаквания и илюзии за европейската реалност. Но едно пътешестване до Европа, което прави през 1857 година, с цел да учи европейските способи на преподаване и просветителната система (Толстой желае да отвори учебно заведение за селски деца в имението си), го разочарова. Той не намира нищо ново и потребно за себе си в европейските учебни заведения, също така е шокиран от нравите на европейците.
Той е надълбоко изумен от обществената екзекуция с гилотина, на която става очевидец в Париж (по време на това пътешестване Толстой посещава още Италия и Швейцария). Подобни изтезания във Франция по това време са всекидневно и познато развлечение, привличащо големи тълпи от фенове. Дори за „ варварска “ Русия сходен обществен театър е изцяло невъобразим (публичните изтезания са отстранени доста преди раждането на писателя). Толстой е шокиран от обстоятелството, че убийството на човек е превърнато в представление, и в това време от обстоятелството, че това ликвидиране е автоматизирано и осъществено от машина, особено основана за това. Така той си прави съществени заключения за духа на европейските страни.
Парижката операBrown University Library
В същото време Толстой е неприятно сюрпризиран от „ свободната обич “, възприемана от европейското общество като норма. Той написа, че от 36 двойки, живеещи в пансиона, където е отседнал, 19 не са женени. Тази реакция на писателя въобще не е породена от двуличие, самият Толстой намерено признава за своята уязвимост към дамите. Писателят цялостен живот се бори с това си качество и счита, че „ плътските стремежи “ са едни от главните човешки грехове, водещи до всички останали. Писателят счита, че сходно „ нормализиране “ на плътския грях от обществото води до целеустремено извращаване на народа.
Грешката на Русия
Впечатленията от младостта на Толстой за Европа, за нейните полезности и свободи, с годините стават единствено по-силни и по-радикални. „ Хората на Европа и Америка са в ситуацията на човек, който към този момент е отишъл толкоз надалеч по път, който изначало наподобява добър, само че колкото по-напред върви по него, толкоз повече се отдалечава от задачата си, и в последна сметка се опасява да признае, че това е неверен път “, написа той още през 1905 година в „ Великият грях “.
Руснаците, съгласно Толстой, макар всичките си недостатъци, за разлика от западняците, към момента не са се отклонили от планувания път и могат да продължат по верния път… Той обаче е доста смутен, че вместо да продължи този път, Русия „ рабски имитира всичко, което се прави в Европа и Америка “. Толстой счита това за голяма неточност.
Руският народ е свикан от своите водачи да върви „ на опашката на умиращите и комплицирани европейски и американски нации, той би трябвало по-бързо да се разврати и да се отхвърли от своето предопределение, единствено и единствено да замязя на европейците “, написа Толстой.
Карикатура от Кримската война, показваща Европа, която държи съветската мечка, стремяща се към КонстантинополСвободни източници
Цялата история на Европа, съгласно Толстой, е история на глупави и развратни владетели, „ убиващи, съсипващи и най-важното – развращаващи своя народ “. В публикацията „ Едно нещо за потребностите. За държавната власт “ Толстой и „ развратника Анри VIII “, и „ злодея Кромуел “, и „ лицемера Чарлз I “ … (Толстой също не идеализира и съветските царе).
Писателят е смутен, че в Русия се приканва за въвеждане на форми на политически живот, както този в Европа и Америка, „ като че ли осигуряващи свободата и благосъстоянието на всички жители “. Според него Русия не би трябвало да мисли за „ независимост на печата, религиозна приемливост, независимост на сдружаване, мита, условни присъди, обособяване на църквата от страната “, както вършат в Европа. И най-важното съгласно писателя, Русия не би трябвало да се трансформира от селска страна в пролетарска, тъй като точно селският живот Толстой счита за най-моралния и верен за всеки народ.
източник: RUSSIA BEYOND
Руските мислители от епохи спорят дали Русия би трябвало да избере европейския път на развиване или да се концентрира върху своята уникалност. Има и трети вид, да научи повече от своите азиатски съседи (повече подробности ).
Лев Толстой, с присъщата си автентичност, не попада в никакъв лагер. Неговото мнение за това дали Русия се нуждае от Европа и нейните полезности е някак изключително.
Всички европейски страни „ са сякаш свободни “
Толстой е извънредно сериозен към съветската реалност, в която живее, оплаквайки се от „ патриархалното безчовечие, кражбите и беззаконието, които царят в родината му “ (пише той в писмо до вуйна си Александра). В същото време обича и високо цени някои европейски мислители.
Когато Толстой е единствено на 15 години, той за първи път се среща с творбите на френския мъдрец Жан Жак Русо и прочита всичките му 12 тома. „ Бащата на европейската народна власт “ прави голямо усещане на младежа. Русо опълчва „ естественото положение “ на човечеството с гражданското общество и признава частната благосъстоятелност за причина, която води до неравноправие сред хората, Русо се афишира за народовластие.
Портрет на Жан-Жак РусоMusée Antoine-Lécuyer
Всички тези хрумвания навлизат надълбоко в съзнанието на младия Толстой и в действителност образуват основата на мирогледа му през целия му живот. 5 години преди гибелта си : „ Русо беше мой преподавател откогато бях на 15 години. В живота ми има две огромни и благотворни въздействия, това са Русо и Евангелието “.
Но макар обстоятелството, че Толстой приказва толкоз високо за европейския мъдрец, той прави оценка положението на модерна Европа отрицателно и има вяра, че ситуацията на западните общества е даже по-лошо от съветското. Следователно то не е уместно да се вземе за образец от руснаците.
Вероятно в ранната си младост Толстой е имал някакви очаквания и илюзии за европейската реалност. Но едно пътешестване до Европа, което прави през 1857 година, с цел да учи европейските способи на преподаване и просветителната система (Толстой желае да отвори учебно заведение за селски деца в имението си), го разочарова. Той не намира нищо ново и потребно за себе си в европейските учебни заведения, също така е шокиран от нравите на европейците.
Той е надълбоко изумен от обществената екзекуция с гилотина, на която става очевидец в Париж (по време на това пътешестване Толстой посещава още Италия и Швейцария). Подобни изтезания във Франция по това време са всекидневно и познато развлечение, привличащо големи тълпи от фенове. Дори за „ варварска “ Русия сходен обществен театър е изцяло невъобразим (публичните изтезания са отстранени доста преди раждането на писателя). Толстой е шокиран от обстоятелството, че убийството на човек е превърнато в представление, и в това време от обстоятелството, че това ликвидиране е автоматизирано и осъществено от машина, особено основана за това. Така той си прави съществени заключения за духа на европейските страни.
Парижката операBrown University Library
В същото време Толстой е неприятно сюрпризиран от „ свободната обич “, възприемана от европейското общество като норма. Той написа, че от 36 двойки, живеещи в пансиона, където е отседнал, 19 не са женени. Тази реакция на писателя въобще не е породена от двуличие, самият Толстой намерено признава за своята уязвимост към дамите. Писателят цялостен живот се бори с това си качество и счита, че „ плътските стремежи “ са едни от главните човешки грехове, водещи до всички останали. Писателят счита, че сходно „ нормализиране “ на плътския грях от обществото води до целеустремено извращаване на народа.
Грешката на Русия
Впечатленията от младостта на Толстой за Европа, за нейните полезности и свободи, с годините стават единствено по-силни и по-радикални. „ Хората на Европа и Америка са в ситуацията на човек, който към този момент е отишъл толкоз надалеч по път, който изначало наподобява добър, само че колкото по-напред върви по него, толкоз повече се отдалечава от задачата си, и в последна сметка се опасява да признае, че това е неверен път “, написа той още през 1905 година в „ Великият грях “.
Руснаците, съгласно Толстой, макар всичките си недостатъци, за разлика от западняците, към момента не са се отклонили от планувания път и могат да продължат по верния път… Той обаче е доста смутен, че вместо да продължи този път, Русия „ рабски имитира всичко, което се прави в Европа и Америка “. Толстой счита това за голяма неточност.
Руският народ е свикан от своите водачи да върви „ на опашката на умиращите и комплицирани европейски и американски нации, той би трябвало по-бързо да се разврати и да се отхвърли от своето предопределение, единствено и единствено да замязя на европейците “, написа Толстой.
Карикатура от Кримската война, показваща Европа, която държи съветската мечка, стремяща се към КонстантинополСвободни източници
Цялата история на Европа, съгласно Толстой, е история на глупави и развратни владетели, „ убиващи, съсипващи и най-важното – развращаващи своя народ “. В публикацията „ Едно нещо за потребностите. За държавната власт “ Толстой и „ развратника Анри VIII “, и „ злодея Кромуел “, и „ лицемера Чарлз I “ … (Толстой също не идеализира и съветските царе).
Писателят е смутен, че в Русия се приканва за въвеждане на форми на политически живот, както този в Европа и Америка, „ като че ли осигуряващи свободата и благосъстоянието на всички жители “. Според него Русия не би трябвало да мисли за „ независимост на печата, религиозна приемливост, независимост на сдружаване, мита, условни присъди, обособяване на църквата от страната “, както вършат в Европа. И най-важното съгласно писателя, Русия не би трябвало да се трансформира от селска страна в пролетарска, тъй като точно селският живот Толстой счита за най-моралния и верен за всеки народ.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ