Десни набират сили в Европа и в България
Според прогноза на мозъчния концерн Европейски съвет за външни връзки
Седем български партии влизат в Европарламента
“Популистка дясна коалиция ” на път да образува болшинство в Екологичен потенциал
Седем български партии ще излъчат представители в Европарламента на идните през юни избори. Първа мощ ще е ГЕРБ, която ще има петима евродепутати (при шест в момента). Това предвижда мозъчният концерн Европейски съвет за външни връзки в проучване, оповестено през вчерашния ден.
Той е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите изследвания на публичното мнение в 27-те страни членки и използване на характерен статистически модел, който компилира група фактори (виж карето - бел. ред.). Анализът е озаглавен “Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 година ” и обрисува наклонността за доста безапелационно показване на изборите на евроскептични, популистки и крайнодесни партии.
Според прогнозите в разбора и българските гласоподаватели ще дадат своя принос за тази наклонност, като изпратят в Европарламента представители от евроскептичната “Възраждане ”, национално-консервативно-популистката “Има подобен народ ” и русофилската “Левицата! ”. Това са три от четирите български партии, които ще имат за пръв път евродепутати.
Четвъртата е “Продължаваме смяната ”. Изчисленията на мозъчния концерн демонстрират, че ГЕРБ ще има пет места в Европарламента, “Продължаваме смяната ” - три, “Възраждане ” - 3, Движение за права и свободи - 2, Българска социалистическа партия - 2, Има Такъв Народ - 1 и “Левицата! ” - 1 място. От показаните в Екологичен потенциал сега български партии ГЕРБ имат шестима представители, Движение за права и свободи - трима, Българска социалистическа партия - петима. В сегашния Екологичен потенциал един народен представител има “Демократична България ”, за която не е ясно дали ще е в обща листа с Политическа партия за евроизборите. Двама представители в Екологичен потенциал в този момент има и Вътрешна македонска революционна организация, която, съгласно прогнозите на мозъчния концерн, няма да успее да влезе в Екологичен потенциал на идния избор.
“България претърпя пет парламентарни избора от началото на 2021 година Това равнище на неустойчивост способства за бързото ускорение на антисистемния избор, от който крайнодясната и проруска партия “Възраждане ” се възползва доста: тя завоюва 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 година, само че 14% на последните избори през 2023 година, което я прави третата по величина партия. Ако “Възраждане ” завоюва три места в Европейския парламент, както предвиждаме, тя ще влезе там за първи път, печелейки институционална легитимност ”, се споделя в частта за България в отчета на Европейюския съвет за външни връзки.
“Това може да сътвори рисков казус като мейнстрийм партиите на България не престават да губят личната си легитимност: след провеждането на петия си народен избор за две години България към момента не е покрай образуването на устойчиво държавно управление ”, разясняват още създателите на разбора.
В общоевропейски проект се чака Европейската национална партия (ЕНП), част от която е ГЕРБ, да остане първа мощ в Екологичен потенциал, само че с понижена поддръжка. Спад в поддръжката се чака и за социалистите и демократите - втората по величина група в сегашния Екологичен потенциал. Същевременно в най-малко девет страни (Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия) евроскептици ще съберат най-вече гласове и в още девет (България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) най-вероятно ще са втори или трети по известност.
Въз основа на тези данни анализаторите заключават, че идващото болшинство в Екологичен потенциал може да е на “популистка дясна коалиция ”, формирана от ЕНП, Европейските консерватори и реформисти и крайнодесните.
Ползват се четири източника
Новият състав на Европарламента, в който ще има 720 депутати, ще се избира сред 6 и 9 юни в страните от Европейски Съюз.
Прогнозите на Европейския съвет за външни връзки се вършат по методология, основаваща се на статистически модел за прогнозиране, който употребява четири източника на информация за всяка национална партия в Европейски Съюз. Това са настоящото състояние на партията в националните изследвания на публичното мнение; делът от гласове, който партията е спечелила на последните парламентарни избори; дали партията ще бъде в държавното управление по време на изборите през 2024 г.; към кое политическо семейство принадлежи партията.
От Виена зависи участието ни в Шенген
Победа на крайнодесните в Австрия и Нидерландия
Герт Вилдерс с 10 евродепутати
В две значими за България страни - Нидерландия и Австрия, от която зависи влизането на страната ни в Шенген и по суша, се чака победа на крайната десница на евровота.
За Нидерландия надалеч не е несъмнено дали през юни, когато ще се проведат изборите, ще има държавно управление (продължава да ръководи това на Марк Рюте), или страната ще върви към следващите парламентарни избори. Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която завоюва парламентарния избор в страната през ноември, е на път да стане най-голямата нидерландска групировка в Екологичен потенциал с 10 депутати (при единствено един сега).
В Австрия ще се гласоподава единствено няколко месеца преди идващите парламентарни избори през есента на 2024 година За евровота от мозъчния концерн предвиждат победа на радикалната дясна Партията на свободата и удвояване на евродепутатите є от 3-ма на 6-ма. Партията е безапелационен съперник за разширението на Шенген с България и Румъния.
Тенденции в основни за Европейски Съюз страни
Партията на Льо Пен ще е първа мощ във Франция
Тест за държавните управления на Мелони и Санчес
“Фидес ” на унгарския министър председател Виктор Орбан ще има решаваща роля, тъй като в случай че нейните евродепутати се причислят към консерваторите, те ще станат трета по величина група в Екологичен потенциал.
Във Франция на евровота най-вероятно ще победи радикалната десница “Национален общ брой ” на Марин льо Пен (чийто водач сега е Жордан Бардела) и ще усили евродепутатите си от 23 на 25, предвижда Европейският съвет за външни връзки. Партията на президента Еманюел Макрон евентуално ще изгуби пет места и ще излъчи 18 евродепутати, а Зелените ще паднат от 13 на 8 представители.
В Германия е евентуално крайнодясната “Алтернатива за Германия ” да стане втората по величина немска партия в Екологичен потенциал с 20 депутати, след възраждащия се десен съюз ХДС/ХСС, които ще имат 26 депутати. От 21 на 14 може да паднат зелените евродепутати и от 16 на 12 - тези на социалдемократите.
За Италия евровотът ще е първи избирателен тест за държавното управление на премиера Джорджа Мелони, както и за новото управление на “Форца Италия ” - вицепремиерът Антонио Таяни, и на лявата Демократическа партия с Ели Шлайн - първата жена отпред на групировката. Очакваната решителна победа на партията на Мелони (увеличение от 6 на 27 евродепутати), ще трансформира “Италиански братя ” в преобладаваща партия вдясно в Италия.
В Испания изборите за Екологичен потенциал ще са самобитен референдум за премиера социалист Педро Санчес и държавното управление му след договорката с каталунски националисти. Според разбора на мозъчния концерн испанските евродепутати социалисти ще спаднат от 21 на 19, а дясната Народна партия ще е безапелационен победител (ръст от 13 на 26 депутати). Радикалната десница “Вокс ” може съвсем да удвои евродепутатите си от 4 на 7. А известната през 2019 година демократична партия “Гражданите ” ще изгуби всичките си 8 евродепутати.
Професор Михаил Константинов пред “Труд news ”: Има напредък на антиевропейски и националистически сили
На евроизборите тази година, както и минали години, има така наречен естествена преграда. Тя е ще бъде 1/17, тъй като мандатите на България в Екологичен потенциал са 17. В гласове при 2 млн. души гласоподаватели, които гласоподават всекидневно, бариерата е почти 118 000 гласа. За да може партия да вкара народен представител, или да може самостоятелен да се класира, би трябвало да е събрал118 000 гласа. Досега самостоятелни депутати нормално са събирали сред 3000 и 5000 гласа, което е извънредно малко.
Прогнозите в изследването на Европейския съвет за външна политика наподобяват близки до истината. В момента в цяла Европа има напредък на антиевропейски и националистически сили, които ще се показват добре на тези избори. В този смисъл чакам положително показване на “Възраждане ” и трима техни депутати в Екологичен потенциал.
Камелия Нейкова, ръководител на ЦИК, пред “Труд news ”: Избирателите гласоподават по желание с хартия или с машина
На изборите за членове на Европейския парламент от Република България ще се гласоподава по този начин, както планува Изборния кодекс, а към сегашния миг Изборният кодекс планува, че в изборната секция гласоподавателят по собствен избор гласоподава с хартиена бюлетина или посредством машина, съобщи пред “Труд news ” Камелия Нейкова, ръководител на ЦИК.
Избирателната интензивност у нас на европейските избори през 2019 година е 32,64 %, а действителните гласове са 2 095 575, демонстрират данните от уеб страницата на ЦИК. За съпоставяне, през 2014 година съгласно Централната изборна комисия, за български членове на Европейския парламент са дали своят вот 35,84 % или 2 361 943 души.
Из Анализ на ЦИК за изборите за Екологичен потенциал, извършени на 26 май 2019 година
Машините през 2019-а: Слаб интерес, безценен избор, несъответствия сред данните
Централната изборна комисия е разгласила Анализ за машинното и хартиеното гласоподаване на изборите за членове на Европейския парламент, в който още през 2019 година сигнализира за скъпия избор с машините, както и за несъответствията в данните. Публикуваме част от документа на ЦИК:
“На изборите на 26 май 2019 година ЦИК организира машинно гласоподаване в 3000 изборни секции, избрани на инцидентен принцип с Решение №230-ЕП от 25.04.2019 година на ЦИК и ситуирани в разнообразни обитаеми места във всички 31 региона на територията на страната.
В изборния ден 158 967 гласоподаватели са дали своят вот с машини, което съставлява 7.59% от всички дали своят вот. Следва да се уточни, че в секциите с машинно гласоподаване единствено 27.7% от гласоподавателите са избрали да гласоподават с машина, а останалите 72.3% от гласоподавателите са предпочели да гласоподават с хартиена бюлетина. Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласоподаване с оглед броя на гласоподавателите и разноските за наемане на машините, за узаконяването им, за осъществяване на пазарно изследване, за публичната поръчка, за систематизиране на секциите на инцидентен принцип и за спомагателното заплащане на членовете на СИК с машинно гласоподаване възлиза на 59 лв. (9 422 238 лв. за 158 967 избиратели). За съпоставяне цената на един глас с хартиена бюлетина е 0.77 лв. (обща цена на бюлетините 1 489 989 лв. при дали своят вот с бюлетина 1 936 594 избиратели). Резултатите сочат, че в 146 секции, избрани за машинно гласоподаване (4.9%), няма нито един гласоподавател, който да е дал своя вот машинно, а в 295 секции (9.9%) машинно са дали своят вот под 10 гласоподаватели. В 26 от секциите машинно гласоподаване не е регистрирано, като в 10 от тях гласуването изобщо не е стартирало, в 4 секции гласуването е прекъснало заради зародили проблеми с машините, в 2 секции машините са били разменени, за други секции липсват записващите механически устройства.
В 77 секции са открити несъответствия сред данните от машинното гласоподаване и попълнените в протокола цифри “Разпределение на гласовете по кандидатски листи ”. В 1139 секции са открити несъответствия сред данните от машинно гласоподаване и попълнените в протокола цифри по отношение на систематизиране на желанията (преференциите) за претендентите в кандидатските листи на парии и обединения ”.
Седем български партии влизат в Европарламента
“Популистка дясна коалиция ” на път да образува болшинство в Екологичен потенциал
Седем български партии ще излъчат представители в Европарламента на идните през юни избори. Първа мощ ще е ГЕРБ, която ще има петима евродепутати (при шест в момента). Това предвижда мозъчният концерн Европейски съвет за външни връзки в проучване, оповестено през вчерашния ден.
Той е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите изследвания на публичното мнение в 27-те страни членки и използване на характерен статистически модел, който компилира група фактори (виж карето - бел. ред.). Анализът е озаглавен “Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 година ” и обрисува наклонността за доста безапелационно показване на изборите на евроскептични, популистки и крайнодесни партии.
Според прогнозите в разбора и българските гласоподаватели ще дадат своя принос за тази наклонност, като изпратят в Европарламента представители от евроскептичната “Възраждане ”, национално-консервативно-популистката “Има подобен народ ” и русофилската “Левицата! ”. Това са три от четирите български партии, които ще имат за пръв път евродепутати.
Четвъртата е “Продължаваме смяната ”. Изчисленията на мозъчния концерн демонстрират, че ГЕРБ ще има пет места в Европарламента, “Продължаваме смяната ” - три, “Възраждане ” - 3, Движение за права и свободи - 2, Българска социалистическа партия - 2, Има Такъв Народ - 1 и “Левицата! ” - 1 място. От показаните в Екологичен потенциал сега български партии ГЕРБ имат шестима представители, Движение за права и свободи - трима, Българска социалистическа партия - петима. В сегашния Екологичен потенциал един народен представител има “Демократична България ”, за която не е ясно дали ще е в обща листа с Политическа партия за евроизборите. Двама представители в Екологичен потенциал в този момент има и Вътрешна македонска революционна организация, която, съгласно прогнозите на мозъчния концерн, няма да успее да влезе в Екологичен потенциал на идния избор.
“България претърпя пет парламентарни избора от началото на 2021 година Това равнище на неустойчивост способства за бързото ускорение на антисистемния избор, от който крайнодясната и проруска партия “Възраждане ” се възползва доста: тя завоюва 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 година, само че 14% на последните избори през 2023 година, което я прави третата по величина партия. Ако “Възраждане ” завоюва три места в Европейския парламент, както предвиждаме, тя ще влезе там за първи път, печелейки институционална легитимност ”, се споделя в частта за България в отчета на Европейюския съвет за външни връзки.
“Това може да сътвори рисков казус като мейнстрийм партиите на България не престават да губят личната си легитимност: след провеждането на петия си народен избор за две години България към момента не е покрай образуването на устойчиво държавно управление ”, разясняват още създателите на разбора.
В общоевропейски проект се чака Европейската национална партия (ЕНП), част от която е ГЕРБ, да остане първа мощ в Екологичен потенциал, само че с понижена поддръжка. Спад в поддръжката се чака и за социалистите и демократите - втората по величина група в сегашния Екологичен потенциал. Същевременно в най-малко девет страни (Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия) евроскептици ще съберат най-вече гласове и в още девет (България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) най-вероятно ще са втори или трети по известност.
Въз основа на тези данни анализаторите заключават, че идващото болшинство в Екологичен потенциал може да е на “популистка дясна коалиция ”, формирана от ЕНП, Европейските консерватори и реформисти и крайнодесните.
Ползват се четири източника
Новият състав на Европарламента, в който ще има 720 депутати, ще се избира сред 6 и 9 юни в страните от Европейски Съюз.
Прогнозите на Европейския съвет за външни връзки се вършат по методология, основаваща се на статистически модел за прогнозиране, който употребява четири източника на информация за всяка национална партия в Европейски Съюз. Това са настоящото състояние на партията в националните изследвания на публичното мнение; делът от гласове, който партията е спечелила на последните парламентарни избори; дали партията ще бъде в държавното управление по време на изборите през 2024 г.; към кое политическо семейство принадлежи партията.
От Виена зависи участието ни в Шенген
Победа на крайнодесните в Австрия и Нидерландия
Герт Вилдерс с 10 евродепутати
В две значими за България страни - Нидерландия и Австрия, от която зависи влизането на страната ни в Шенген и по суша, се чака победа на крайната десница на евровота.
За Нидерландия надалеч не е несъмнено дали през юни, когато ще се проведат изборите, ще има държавно управление (продължава да ръководи това на Марк Рюте), или страната ще върви към следващите парламентарни избори. Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която завоюва парламентарния избор в страната през ноември, е на път да стане най-голямата нидерландска групировка в Екологичен потенциал с 10 депутати (при единствено един сега).
В Австрия ще се гласоподава единствено няколко месеца преди идващите парламентарни избори през есента на 2024 година За евровота от мозъчния концерн предвиждат победа на радикалната дясна Партията на свободата и удвояване на евродепутатите є от 3-ма на 6-ма. Партията е безапелационен съперник за разширението на Шенген с България и Румъния.
Тенденции в основни за Европейски Съюз страни
Партията на Льо Пен ще е първа мощ във Франция
Тест за държавните управления на Мелони и Санчес
“Фидес ” на унгарския министър председател Виктор Орбан ще има решаваща роля, тъй като в случай че нейните евродепутати се причислят към консерваторите, те ще станат трета по величина група в Екологичен потенциал.
Във Франция на евровота най-вероятно ще победи радикалната десница “Национален общ брой ” на Марин льо Пен (чийто водач сега е Жордан Бардела) и ще усили евродепутатите си от 23 на 25, предвижда Европейският съвет за външни връзки. Партията на президента Еманюел Макрон евентуално ще изгуби пет места и ще излъчи 18 евродепутати, а Зелените ще паднат от 13 на 8 представители.
В Германия е евентуално крайнодясната “Алтернатива за Германия ” да стане втората по величина немска партия в Екологичен потенциал с 20 депутати, след възраждащия се десен съюз ХДС/ХСС, които ще имат 26 депутати. От 21 на 14 може да паднат зелените евродепутати и от 16 на 12 - тези на социалдемократите.
За Италия евровотът ще е първи избирателен тест за държавното управление на премиера Джорджа Мелони, както и за новото управление на “Форца Италия ” - вицепремиерът Антонио Таяни, и на лявата Демократическа партия с Ели Шлайн - първата жена отпред на групировката. Очакваната решителна победа на партията на Мелони (увеличение от 6 на 27 евродепутати), ще трансформира “Италиански братя ” в преобладаваща партия вдясно в Италия.
В Испания изборите за Екологичен потенциал ще са самобитен референдум за премиера социалист Педро Санчес и държавното управление му след договорката с каталунски националисти. Според разбора на мозъчния концерн испанските евродепутати социалисти ще спаднат от 21 на 19, а дясната Народна партия ще е безапелационен победител (ръст от 13 на 26 депутати). Радикалната десница “Вокс ” може съвсем да удвои евродепутатите си от 4 на 7. А известната през 2019 година демократична партия “Гражданите ” ще изгуби всичките си 8 евродепутати.
Професор Михаил Константинов пред “Труд news ”: Има напредък на антиевропейски и националистически сили
На евроизборите тази година, както и минали години, има така наречен естествена преграда. Тя е ще бъде 1/17, тъй като мандатите на България в Екологичен потенциал са 17. В гласове при 2 млн. души гласоподаватели, които гласоподават всекидневно, бариерата е почти 118 000 гласа. За да може партия да вкара народен представител, или да може самостоятелен да се класира, би трябвало да е събрал118 000 гласа. Досега самостоятелни депутати нормално са събирали сред 3000 и 5000 гласа, което е извънредно малко.
Прогнозите в изследването на Европейския съвет за външна политика наподобяват близки до истината. В момента в цяла Европа има напредък на антиевропейски и националистически сили, които ще се показват добре на тези избори. В този смисъл чакам положително показване на “Възраждане ” и трима техни депутати в Екологичен потенциал.
Камелия Нейкова, ръководител на ЦИК, пред “Труд news ”: Избирателите гласоподават по желание с хартия или с машина
На изборите за членове на Европейския парламент от Република България ще се гласоподава по този начин, както планува Изборния кодекс, а към сегашния миг Изборният кодекс планува, че в изборната секция гласоподавателят по собствен избор гласоподава с хартиена бюлетина или посредством машина, съобщи пред “Труд news ” Камелия Нейкова, ръководител на ЦИК.
Избирателната интензивност у нас на европейските избори през 2019 година е 32,64 %, а действителните гласове са 2 095 575, демонстрират данните от уеб страницата на ЦИК. За съпоставяне, през 2014 година съгласно Централната изборна комисия, за български членове на Европейския парламент са дали своят вот 35,84 % или 2 361 943 души.
Из Анализ на ЦИК за изборите за Екологичен потенциал, извършени на 26 май 2019 година
Машините през 2019-а: Слаб интерес, безценен избор, несъответствия сред данните
Централната изборна комисия е разгласила Анализ за машинното и хартиеното гласоподаване на изборите за членове на Европейския парламент, в който още през 2019 година сигнализира за скъпия избор с машините, както и за несъответствията в данните. Публикуваме част от документа на ЦИК:
“На изборите на 26 май 2019 година ЦИК организира машинно гласоподаване в 3000 изборни секции, избрани на инцидентен принцип с Решение №230-ЕП от 25.04.2019 година на ЦИК и ситуирани в разнообразни обитаеми места във всички 31 региона на територията на страната.
В изборния ден 158 967 гласоподаватели са дали своят вот с машини, което съставлява 7.59% от всички дали своят вот. Следва да се уточни, че в секциите с машинно гласоподаване единствено 27.7% от гласоподавателите са избрали да гласоподават с машина, а останалите 72.3% от гласоподавателите са предпочели да гласоподават с хартиена бюлетина. Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласоподаване с оглед броя на гласоподавателите и разноските за наемане на машините, за узаконяването им, за осъществяване на пазарно изследване, за публичната поръчка, за систематизиране на секциите на инцидентен принцип и за спомагателното заплащане на членовете на СИК с машинно гласоподаване възлиза на 59 лв. (9 422 238 лв. за 158 967 избиратели). За съпоставяне цената на един глас с хартиена бюлетина е 0.77 лв. (обща цена на бюлетините 1 489 989 лв. при дали своят вот с бюлетина 1 936 594 избиратели). Резултатите сочат, че в 146 секции, избрани за машинно гласоподаване (4.9%), няма нито един гласоподавател, който да е дал своя вот машинно, а в 295 секции (9.9%) машинно са дали своят вот под 10 гласоподаватели. В 26 от секциите машинно гласоподаване не е регистрирано, като в 10 от тях гласуването изобщо не е стартирало, в 4 секции гласуването е прекъснало заради зародили проблеми с машините, в 2 секции машините са били разменени, за други секции липсват записващите механически устройства.
В 77 секции са открити несъответствия сред данните от машинното гласоподаване и попълнените в протокола цифри “Разпределение на гласовете по кандидатски листи ”. В 1139 секции са открити несъответствия сред данните от машинно гласоподаване и попълнените в протокола цифри по отношение на систематизиране на желанията (преференциите) за претендентите в кандидатските листи на парии и обединения ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ