Според ново проучване, хората са били по-склонни да търсят подкрепа

Според ново изследване, хората са били „ по-склонни да търсят поддръжка отвън националните си държавни управления “ по време на пандемия та, оповестява „ Политико “.

Доверието в Европейски Съюз се е нараснало по време на пандемия та от ковид , само че същото не може да се каже за националните държавни управления.

В България доверието към Европейски Съюз се е повишило от април до юли от 4,0 до 4,5 по десетобалната канара. Страната ни обаче написа безапелационна „ двойка “ на държавното управление във връзка с поддръжката му по време на рецесията – от 3,3 през април до 2,9 през юли. Единствено в Полша доверието в държавното управление е по-ниско от това в България (2,6-2,4), само че за сметка на това доверието й в Европейски Съюз е доста огромно (5,1-6,2).

Проучването, оповестено през днешния ден от Eurofound – организация на Европейски Съюз, която се концентрира върху обществените политики, политиките на заетостта и работата – открива, че от април доверието в Европейския съюз се е нараснало доста и в този момент е по-високо от доверието в националните държавни управления. Проучването допуска, че има мощна връзка с финансовата помощ, като се споделя, че доверието “е доста по-високо измежду респондентите, получили финансова поддръжка по време на пандемия та, в сравнение с измежду респондентите, чието искане за поддръжка е било отхвърлено. ”

По канара от 1 до 10 междинното равнище на доверие в Европейски Съюз се е повишило от 4,6 през април до 5,1 през юли, а междинното равнище на доверие в националните държавни управления е спаднало от 4,8 на 4,6.

Най-голямо повишаване на доверието в Европейски Съюз е записано в две от страните, най-силно наранени от ковид а; в Италия, където се е покачило от 4,1 на 5,2, и в Испания, където се е нараснало от 4,0 на 5,1. Авторите на проучването отдават това на пакета за възобновяване от ковид а, координиран от водачите на Европейски Съюз, и споделят, че по време на пандемия та хората на тези страни „ може би са били по-склонни да търсят поддръжка отвън националните си държавни управления “.

Има обаче доста смъкване на доверието в Европейски Съюз у народите на Дания, Нидерландия и Швеция – част от по този начин наречената спестовна четворка, застъпваща се за по-консервативен европейски отговор на пандемия та.

Проучването също по този начин демонстрира, че макар че младежите показват по-малко безпокойствие по отношение на финансовото си положение, те са най-засегнати от рестриктивните мерки. Те “се усещат по-изключени от обществото ” и “все още не са се възстановили от менталните провали, породени от пандемия та ”, се споделя в него.

Само в три страни се следи повишение на доверието както към националното държавно управление, по този начин и към Европейски Съюз – Испания, Франция и Люксембург. В пет страни наклонността сочи надолу и за двете институции.

Проучването е извършено във всички държави-членки на Европейски Съюз и включва 91 753 души, които са били интервюирани сред април и юли. В него доверието в съответните институции е оценено от 1 – „ въобще нямат доверие “ до 10 – „ цялостно доверие “.

Първата част на изследването е извършена от 9 до 30 април, а втората през юни-юли. Данните демонстрират междинната стойност за респондентите в ЕС-27 при питане: Моля, отговорете, до каква степен персонално вие се доверявате на всяка от следните институции? (Национално държавно управление, Европейски съюз).