Според ново изследване размерът на човешкия мозък постепенно се увеличава

Според ново проучване размерът на човешкия мозък последователно се усилва с течение на времето. Това може да понижи риска от деменция при по-младите генерации.

Проучването демонстрира мозъците на повече от 3000 американци на възраст сред 55 и 65 години и открива, че родените през 70-те години на ХХ век имат с 6,6% по-голям общ размер на мозъка, в сравнение с родените през 30-те години на ХХ век.

Представителите на Поколението Х също по този начин имат съвсем 8% по-голям размер на бялото вещество и съвсем 15% по-голям размер на сивото вещество, в сравнение с представителите на Тихото потомство.

Една характерна част от мозъка, наречена хипокампус, която играе значима роля в паметта и ученето, е нараснала размера си с 5,7% през изследваните поредни генерации.

Това е правилно даже откакто се вземат поради другите фактори, които способстват за това, като растеж, възраст и пол.

„ Десетилетието, в което е роден даден човек, наподобява оказва въздействие върху размера на мозъка и евентуално върху дълготрайното му здраве “,

обяснява неврологът Чарлз ДеКарли от Калифорнийския университет в Дейвис, който е началник на проучването.

„ Генетиката играе съществена роля в определянето размера на мозъка, само че нашите открития демонстрират, че външните въздействия – като здравни, обществени, културни и просветителни фактори – също играят значима роля. “

Тенденциите при поколенията във връзка с вътречерепния размер на мозъка и размера на хипокампа

Днес от деменция страдат десетки милиони хора по света. А с повишаването на броя на застаряващото население, през идващите три десетилетия броят на диагностицираните случаи на това заболяване ще се утрои.

Но ето и нещо обнадеждаващо. През последните три десетилетия честотата на деменцията в Съединени американски щати и Европа е намалявала с към 13% всяко десетилетие.

Изглежда, че абсолютният риск от деменция понижава при по-младите генерации, евентуално заради по-здравословния метод на живот и израстване.

Деменцията се характеризира с изтъняване на сивото вещество на мозъка, наречено кора. То играе значима роля в запаметяването, ученето и разсъжденията, както и в доста други когнитивни процеси.

Тъй като заболелият мозък последователно се свива с времето, разумно е, че съществуването на един по-голям размер първоначално може да помогне за предотвратяване от обвързваните с възрастта загуби.

И в действителност, изследванията демонстрират, че когнитивните резултати са по-добри при пациентите с Алцхаймер с по-големи глави. Това поддържа по този начин наречената „ догадка за мозъчен запас “.

За да ревизират дали размерът на мозъка може да изясни по-малката периодичност на деменция при по-младите генерации, деКарли и сътрудниците му употребяват данните, събрани от изследването Framingham Heart Study. То наблюдава здравето на американците, родени сред 1930 и 1980 година

Когато участниците навършват 55-65 години, което се случва сред 1999 и 2019 година, те се подлагат на ядрено-магнитен резонанс на своя мозък. Тези данни са били предоставени едвам през октомври 2023 година

Въз основа на тези резултати деКарли и сътрудниците му демонстрират, че по-младите генерации имат по-големи размери на мозъка. Както като цяло, по този начин и на районно равнище.

Екипът също по този начин не съпоставя единствено родените през 30-те и 70-те години на ХХ век. Те повтарят разбора си и измежду 1145 възрастни на сходна възраст, които са родени през 40-те и 50-те години на ХХ век.

Резултатите им още веднъж разкриват устойчиво и поредно повишаване на размера на мозъка от десетилетие на десетилетие. Това е резултат, който съгласно откривателите е дребен за обособения човек, само че „ евентуално е значителен на равнище популация “.

„ По-големите мозъчни структури като тези, следени в нашето проучване, може да отразяват усъвършенстваното развиване на мозъка и усъвършенстваното му здраве “,

изказва хипотезата си ДеКарли.

„ По-голямата мозъчна конструкция значи по-голям мозъчен запас и може да буферира последствията от обвързваните с възрастта мозъчни болести, като заболяването на Алцхаймер и обвързваните с нея деменции, в края на живота “.

Не всички невролози обаче са съгласни, че размерът на мозъка е най-подходящият индикатор за мозъчния запас. Има редица проучвания, които не демонстрират каквато и да е връзка сред успеваемостта на паметта и размера на мозъка с течение на времето.

В последна сметка размерът на мозъка не е всичко, когато става въпрос за мозъчната функционалност. Не е наложително това да ви направи по-умни. Но би могъл да обезпечи един доста добър буфер при утежняване на положението, което настава с възрастта.

Редовните физически извършения, да вземем за пример, са свързани с по-големия размер на мозъка в областите на паметта и ученето. Докато неприятната диета, потреблението на алкохол и обществената изолираност наподобява имат противоположен резултат.

Неотдавнашно изследване на бедността откри, че бялото вещество може да се унищожи заради загуба на компактност на връзките сред невроните и загуба на защитното покритие, което оказва помощ на невроните да изпращат бързо известия. По-високите приходи явно защищават от този резултат.

„ Повишената проводимост би могла да изясни нашата констатация за повишен размер на бялото вещество… и се вписва добре в хипотезата за основаването на нещо като скеле на когнитивния запас “,

пишат деКарли и неговите сътрудници.

„ По-голямата мозъчна конструкция, която може да отразява усъвършенстваното мозъчно развиване и здраве на мозъка, е най-малко една демонстрация на усъвършенстван мозъчен запас. Той би могъл да буферира резултата на болесттите в късна възраст върху инцидентната деменция “.