Тъмната енергия: 68% от вселената може въобще да не съществуват
Според ново проучване, „ 68% от вселената може изобщо да не съществуват “
Тъмна материя, тъмна сила
Смята се, че тъмната сила съставлява 68% от вселената, само че унгарско – американски проучвателен екип счита, че тя може и да не съществува. Учените мислят, че концепцията за тъмната сила запълва дупките в съществуващите модели на вселената, които не са в положение да обяснят изменящата й се конструкция. Когато моделът бъде поправен, дупките изчезват, а дружно с това и потребността от съществуването на тъмна сила в модела.
Нашата галактика се уголемява от Големия Взрив насам, т.е. от 13,8 милиарда години. Законът на Хабъл дава основното доказателство за тази агресия. Според него, приблизително, дистанцията сред нас и дадена вселена и скоростта, с която тя се отдалечава от нас, са пропорционални. (Уикипедия: Законът на Хъбъл е емпирично открита пропорционална връзка сред скоростта на отдалечаване на галактиките и дистанцията им до нас. Той е дефиниран през 1929 година от Едуин Хъбъл, който открил алено отместване в спектрите на наблюдаемите галактики[1]. Според него това алено отместване е Доплеров резултат и той прави извода, че всички галактики се отдалечават. Това схващане се смята за факт и той е основен в теорията за огромния гърмеж.)
Астрономите следят линиите в спектъра на галактиките, с цел да мерят скоростта им на изместване – колкото по-бързо галактиките се отдалечават от нас, толкоз линиите се отместват към аленото в спектъра. Всичко това води до там, учените да имат вяра, че цялата галактика се уголемява непрекъснато и че началото й е било в пренебрежимо дребна точка.
В следствие, астрономите регистрират нуждата от съществуването на освен това, с цел да могат да обяснят придвижването на звездите вътре в галактиките, което точно изважда на повърхността теорията за невидимата тъмна сила. След като астрономите следят Тип 1а супернова, детонацията на звезда бяло джудже в бинарни системи през 90-те, те стигат до заключението, че 68% от космоса се състои от тъмна сила, която дружно с 5% естествена материя и 27% тъмна материя обезпечават експанзията на вселената.
Новото проучване в този момент, водено от докторанта Габор Рас (Gábor Rácz) от унгарския университет Eötvös Loránd University, предлага различно пояснение за експанзията на вселената. Екипът оспорва стандартните модели, които, съгласно него, пренебрегват структурата на вселената и разчитат на усреднени, приблизителни стойности. Това води до неизбежни празноти в моделите, които се запълват повърхностно с догатката за тъмна сила.
Нова рамка на дебатиране
Екипът реконструира еволюцията на вселената благодарение на компютърна симулация, с цел да моделира метода, по който гравитацията се отразява на придвижването на милионите частици тъмна материя. Реконструкцията включва образуването на огромни структури и ранното „ срастване “ на материята. Взимайки поради тези структури, те основават друга симулация от стандартните модели, която демонстрира плавна агресия на вселената. Тя съответствува с досегашните модели доколкото демонстрира общо ускорение на експанзията, само че се разграничава от тях по това, че съгласно нея, експанзията на вселената не е идентична, т.е. разнообразни района в космоса се уголемяват с друга скорост.
Изследователският екип претендира, че неговата работа е по-малко основана на догадки и повече на чисто моделиране. Д-р Ласло Добос (László Dobos), съавтор на изследването, изяснява работата на екипа пред Кралското Астрономическо Общество по този начин:
„ Ние не слагаме под въпрос (валидността на Общата доктрина на относителността), а слагаме под въпрос валидността на решенията с приблизителни стойности. Нашите резултати се основават на математически догатки, които разрешават диференциално разширение на вселената съгласно Общата доктрина на относителността и показват по какъв начин образуването на сложни структури от материя визира експанзията. Тези въпроси до момента бяха замитани под килима, само че взети поради, могат да обяснят ускореното уголемение на вселената без нужда от тъмна сила. “
Ако се удостовери, това проучване може да засегне бъдещата изследователска работа във физиката и съответно моделите на вселената. В продължение на две десетилетия теоретични физици и астрономи спекулират по отношение на неразгадаемата тайнственост за естеството на тъмната сила, тъй че новият модел може да даде началото на забавен нов спор.
