Според нови оценки на неназовани американски служители броят на загиналите

Според нови оценки на неназовани американски чиновници броят на починалите в Украйна внезапно се е нараснал , оповестява „ BBC “. Кореспондентът на медията Куентин Сомервил е на фронтовата линия в източната част на страната, където мрачната задача да се преброят починалите се е трансформирала в всекидневие. Неизвестните бойци лежат на купчини в дребна тухлена морга, близо до фронтовата линия в Донецк , където 26-годишната Марго споделя, че приказва с мъртвите.

„ Може да звучи странно… само че аз съм тази, която желае да се извини за гибелта им. Искам да им благодаря по някакъв метод. Сякаш те чуват, само че не могат да отговорят . “

На претрупаното си бюро пред тежката врата на моргата тя седи с писалка в ръка. Нейната работа е да записва данните на умрелите. Украйна не дава формален брой на починалите във войната – украинските въоръжени сили още веднъж декларират, че броят на жертвите им е държавна загадка – само че Марго знае, че загубите са големи.

Данните остават засекретени . Но американски публични лица, представени от „ Ню Йорк Таймс “, неотдавна дефинираха броя на 70 000 починали и до 120 000 ранени. Това е зашеметяваща цифра за въоръжените сили, чийто състав се прави оценка на едвам половин милион души. До момента Организация на обединените нации е записала 9177 смъртни случая измежду цивилното население.

На вътрешната страна на дясната ръка на Марго има дребна татуировка на майка и дете, като е записана датата на раждане на сина ѝ. На маникюра ѝ са изобразени картинки в украински цветове. Облечена е в черна тениска с надпис „ Аз съм украинец “ начело. Жената споделя:

„ Най-тежко е, когато видиш мъртъв младеж, който даже не е достигнал 20, 22 години. И осъзнаваш, че те не са умрели от естествена гибел . Те са били убити. Убити са за личната си земя. Това е най-болезненото. Не можеш да свикнеш с тази мисъл. Сега се стига до такава степен, че става дума единствено за това да помогнем на момчетата да стигнат до дома им. “

Най-тежкият ден в живота ѝ, продължава тя, е бил, когато в деня на гибелта на нейния брачен партньор по цивилен контракт го довеждат в моргата. 23-годишният Андрий е погубен в борба на 29 декември 2022 година Жената си спомня:

„ Той почина, до момента в който защитаваше родината си . Но тогава за следващ път се убедих, че би трябвало да съм тук, би трябвало да оказвам помощ на починалите . “

Работата я е направила твърда – като стомана, твърди самата тя. И изяснява:

„ Колкото и да е мъчително да гледа м по какъв начин в моргата се прибират телата, в никакъв случай не рев а обществено. Държ а всичко това в себе си до вечерта, когато се прибирам у дома. Никой не вижда сълзите ми. “

През април Пентагонът изнесе данни, съгласно които броят на починалите в Украйна е доста по-малък – 17 500 души . Предполагаемият скок до над 70 000 може да се изясни частично с контраофанзивата в южната част на страната. В първите си дни тя беше изключително тежка за украинската пехота – „ по-лоша от Бахмут “ , ми сподели един пълководец на бригада, който се бори там. Градът в Донецк падна под властта на Русия през май в едно от най-кървавите сражения във войната до момента.

Сега Украйна е трансформирала тактиката си там, само че началото на настъплението за пробив на съветската окупационна защита през юни струваше скъпо, изключително на младите новообучени бойци. Те умираха „ с десетки “ всеки ден, сподели ми през юни един старши сержант, който се биеше в региона на донецкото село Велика Новосилка.

В моргата, една от няколкото по продължение на фронтовата линия, работят, с цел да дадат имена на незнайните бойци , които идват непосредствено от бойното поле .

Чувалите с тела се изнасят на открито един по един и стартира търсенето на следи. В първия чувал с трупове е тялото на млад мъж с към момента отворени очи, чиито ръце са грижливо сгънати в скута му. Лицето му е нарязано, а в профил на крайници му има рана. Изваждат друго тяло , на дясната ръка липсват пръстите, униформата му е изцапана с кръв и тиня от бойното поле.

Джобовете им са разрязани от личния състав на моргата, към момента цялостни с техни движимости от всекидневието – ключове, мобилен телефон, портфейл със фамилни фотоси. След гибелта тези предмети към този момент са улики , които могат да свържат неидентифицираните със фамилиите им. Върху различен чувал за тяло думата „ Неидентифициран “ е изписана с черен маркер и сменена с името на мъж и данни за армейска рота.

Появяват се още чували с тела , само че рестриктивните мерки за докладване на броя не ми разрешават да кажа какъв брой са те.

Група бойци – командири от разнообразни чинове – идват с армейски пикап и се разхождат пред моргата, пушейки цигари. Те оглеждат едно тяло, с цел да видят дали боецът е от техния взвод, рота или батальон. Изглежда, че е умрял при артилерийски удар – част от главата му липсва, а раните по тялото са тежки, още по-тежки, когато го извърнат. Заместник-командирът на батальона, който се подвизава с повиквателния знак „ Авокат “, твърди:

„ Това е мъчно. Неприятно. Но е належащо . Част от работата ни е. Трябва да изпратим момчетата уместно . “

По думите му ще бъдат привлечени още мъже от неговото поделение, които да оказват помощ при идентифицирането на тялото.

Реалността на мащабите на жертвите се разкрива в украинските гробища . В късния следобяд на слънцето към Краснополското гробище в Днепър главите на слънчогледите висят тежко – а там се извършва почетен часовой за прясно изкопаните гробове, които се простират все по-близо до периметъра. На един от тези гробове 31-годишната Оксана плаче сама. Снимките на мъртвия ѝ брачен партньор Павло я гледат от горната страна. Брадатият и крепък младши сержант е бил първенец по повдигане на тежести и персонален треньор . Той е погубен по време на предходната контраатака на Украйна , покрай град Изиум през ноември, когато ракета от съветски хеликоптер удря конвоя му.

„ Той непринудено отиде да пази страната ни “ , споделя Оксана и добавя:

„ Той беше боец по душа – обичаше свободата. Той беше въплъщение на нашия украински дух. “

Отнема време да се разпознава тялото на Павло – той, дружно с другите в колата, е мощно опърлен . В последна сметка е разпознат по татуировка.

Украинско то знаме в жълто и синьо се повяват над всеки гроб от лекия вятър – те са стотици. Всеки един от тях е знак в огромната вълна от загуби, която всеки ден минава през източните и южните бойни полета, запълвайки гробищата в градовете и селата по цялата дължина и широчина на Украйна. Година и половина след началото на войната малко фамилии тук са останали недокоснати от скръбта . Но все пак наподобява, че волята за битка не е отслабнала . Ако не друго, то загубите към този момент ускоряват решимостта за победа .

Оксана и Павло подписват военно съглашение, че в случай че той загине, тя ще се причисли към армията. През последните 2 месеца тя служи като част от звено за въздушно наблюдаване на безпилотни самолети в покрайнините на Бахмут .

Седмица откакто се срещнахме на гробището, Оксана е в цялостна бойна екипировка и се насочва към предна позиция в търсене на съветско противотанково поделение , което е ориентирано против украинските сили. Когато стигаме там, звукът от артилерията, съвсем напълно произлязъл огън, е пронизителен. Питам я за какво се е изложила на заплаха? Това е неин честен дълг – споделя тя, до момента в който си играе със сребърния годежен пръстен на дясната си ръка. Ето какво споделя дамата:

„ Аз просто би трябвало да продължа това, което той стартира. Така че всичките му старания не са били напразни. Доброволчеството и даренията са положителни, само че аз желая да бъда част от него, част от нашата победа в бъдеще . “

По-рано украинският заместник-министър на защитата Хана Малиар популяризира изказване, в което предизвестява, че тези, които оповестят броя на жертвите , ще бъдат подведени под наказателна отговорност .

„ Защо тези данни са секретни? “ , попита риторично тя. „ Защото по време на дейната фаза на войната врагът употребява броя на починалите и ранените, с цел да пресметна евентуалните ни по-нататъшни действия… Ако врагът разполага с тази информация, той ще стартира да схваща някои от идващите ни стъпки. “

Жертвите на войната тежат на мъжете от 68-а бригада „ Ягер “ , които се борят, с цел да спрат съветското придвижване на източния фронт , покрай град Купянск.

При температури над 35 градуса потърсихме заслон под камуфлажни мрежи, надалеч от обедната горещина и непрекъснато присъстващата заплаха от съветски дронове. Заместник-командирът на батальона, който се подвизава с повиквателния знак „ Лермонтов “, беше в размисъл и тъмно въодушевление. На чаша прясно сварено кафе той предричаше дълга война. Той е безапелационен:

„ Руснаците няма да спрат, сподели той, не можеш да преговаряш с тях . Западът не схваща това. Младите бойци, които са очаквали да се приберат вкъщи след една година, в този момент осъзнават, че ще ги няма по-дълго . “

Мъжът е деец от борбата в Донбас , бори се с Русия и нейните пълномощници от 2014 година насам. Колко дълго тогава е очаквал да продължи тази война? „ Още 10 години “ , дава отговор той.

Мрачното му въодушевление беше разбираемо. На 1 август старши сержантът на бригадата и още двама сержанти са убити при един-единствен съветски минометен удар . „ Той беше легенда “ , твърди Лермонтов. Колата на починалия е била паркирана там, където я е оставил, на няколко метра от него. Личните му движимости към момента са вътре.

Докато разговаряхме, телефонът на Лермонтов иззвъня. Беше майката на боец, погубен преди седмица . Тя искаше да знае за какво млади мъже с оръжия са изпращани да нападат съветските окопи, в случай че Украйна е получила толкоз доста съвременно западно оръжие . Но на тази 600-километрова фронтова линия доста бригади не разполагат с най-новите бронирани машини или далекобойни оръдия. Реалността е такава, че в доста от окопите украинските бойци би трябвало да се оправят сами .

„ Нямам отговор за нея, тя не разбира… ние нямаме всичко “ , сподели ми той.

На церемонията по връчване на медалите , в градината на една къща, която служи за база на ротата, се срещам с командира на бригадата, полковник Олексий. Той преди малко се е върнал от погребението на старши сержанта. И споделя:

„ Имахме две огромни съветски офанзиви. Мисля, че бяхме доста сполучливи, намерихме към 35 тела. Така че мисля, че главно разрушихме една рота . “

Като цяло жертвите на Русия са доста повече – към 120 000 починали съгласно последната оценка на Съединени американски щати. Но нейната войска и население са доста по-големи.

Украинските бойци на фронтовата линия са на мнение, че способността на Русия да гълтам болежка наподобява неограничена.

Питам полковник Олексий какво споделя на фамилиите на починалите.

„ Просто апелирам за амнистия, че не съм обезпечил задоволително сигурност. Може би съм бил неприятен водач, неприятно обмисляне. И им благодаря за това, което дадоха за тази битк а. “