Според най-новите изследвания, публикувани в Scientific American, почти всеки човек

Според най-новите проучвания, оповестени в Scientific American, съвсем всеки човек в даден миг от живота си ще развие психическо разстройство, само че при множеството – краткотрайно.

Повечето от нас познават най-малко един човек, който се е борил със смущаващо психическо заболяване. Независимо от това обаче, тези епизоди нормално се считат за странни и даже за срамни. Най-новите проучвания демонстрират, че психологичните болести са толкоз чести, че съвсем всеки ще развие най-малко едно диагностицируемо психическо разстройство в даден миг от живота си.

Повечето от тези хора няма да получат лекуване, макар че техните взаимоотношения, работа и персонална задоволеност от живота мощно ще страдат. В същото време, дребното хора, които не са склонни да развият такова разстройство могат да дадат отговор на откривателите по въпроса какво е належащо, с цел да се резервира психическото богатство трайно.

Епидемиолозите от дълго време знаят, че във всеки миг към 20-25 % от популацията страда от някакво психическо заболяване, което значи, че тези хора изпитват душевен усложнения, задоволително тежки, с цел да нарушат действието им на работното място, в образованието или в персоналните връзки. Обширни национални проучвания, извършени от средата на 90-те години на предишния век до началото на 2000-та демонстрират, че доста по-висок %, близо половината от популацията, ще преживее психическо заболяване в даден миг от живота си.

Тези изследвания са огромни, включват хиляди участници, представителни за СА Щ по възраст, пол, обществена класа и етническа принадлежност. Но в това време са и ретроспективни, което значи, че разчитат на точното припомняне на възприятията и държанието на изследваните лица за месеци, години и даже десетилетия обратно. Човешката памет е неверна и актуалната просвета показва, че хората са известни с непоследователните си мемоари за личната си история на психологичното си здраве.

Новото изследване, оповестено по-рано тази година в списание Journal of Abnormal Psychology (самото име допуска остаряло схващане на разпространяването на психологичните заболявания), употребява друг метод за оценка на тежестта на болестта. Вместо да желаят от хората да си напомнят предишното, се изследват от близко едно потомство от новозеландци, всички родени в един и същи град, от раждането им доникъде на живота. Провежда се задълбочена инспекция на всеки няколко години, с цел да се оценят доказателствата за психологични болести.

Изследването сподели, че в случай че наблюдавате разнообразни хора във времето и ги преглеждате постоянно, употребявайки елементарни, основани на доказателства начини, процентът на хората, които развиват диагностицируемо психологично заболяване по време на живота си, скача до над 80%. В това изследване единствено 17% от участниците не развиват разстройство до междинна възраст.

С други думи, от проучването излиза наяве, че е по-вероятно да развиете душевно заболяване, в сравнение с диабет, сърдечно заболяване или какъвто и да е тип рак. Тази констатация е доказана от данни на други сходни групи в Нова Зеландия, Швейцария и Съединени американски щати.

В случай, че развиете психическо разстройство, множеството хора ще предположат, че ще го имате за цялостен живот. Най-новите проучвания демонстрират, че за най-често срещаните психически недоволства това просто не е правилно.

 „ Същественият съставен елемент на това, което ние назоваваме разстройство, е че е кратковременно, не толкоз тежко и самоограничаващо се “, споделя Джон Хорууд, психиатричен епидемиолог и шеф на Дългосрочно изследване за здраве и развиване в Крайстчърч в Нова Зеландия.

Това звучи като добра вест. Според Джейсън Сийгъл, професор по обществена логика на психиката в университета Клермонт, хората са по-съпричастни и помагащи, когато имат вяра, че здравословните проблеми на другар или сътрудник са краткотрайни.

А хората с психологични болести несъмнено се нуждаят от поддръжка. Дори краткотрайни или самоограничаващи се, разстройствата могат да причинят опустошаване в живота на човек. За да бъде класифицирано като заболяване, „ индивидът нормално би трябвало да дава отговор на много строги критерии за признаци “, споделя Хорууд. „ Трябва да има значително нарушаване на действието. “

За някои новите статистически данни за равнищата на психологичните болести могат да звучат като свръх-медикализация на „ естествения “ човешки живот. Застъпниците хората с „ опасения за психологичното им здраве “, са склонни да отхвърлят това виждане. „ Не съм сюрпризиран от тези констатации “, разяснява Пол Гионфриддо, президент на „ Психичното здраве Америка “, национална група за покровителство. Неговата организация счита, че психологичните болести са постоянно срещани, „ въпреки и не постоянно трайни “. Преди три години организацията му започва уеб основан прийом, който разрешава на хората да се диагностицират за вероятни психически разстройства. Оттогава над два милиона души са го употребявали, като над 3000 души дневно към този момент се записват, с цел да схванат дали положението им може да бъде лечимо.

„ Работната група за превантивни услуги в Съединени американски щати “ понастоящем предлага постоянен обзор за психологично здраве за всички над 11-годишна възраст. „ В момента, в който признахме смисъла на ранната интервенция при рак, диабет или сърдечно-съдови болести, е нужно да признаем, че психологичните също имат потребност от ранна интервенция “, споделя Гионфриддо. „ Това би трябвало да бъде толкоз рутинно за възрастния субект, колкото и инспекцията на кръвното налягане. Да си скриваме главите в пясъка и да чакаме злополуката не е проект за опазване на здравето. “

Друго, което е значимо е, че хората, които в никакъв случай не развиват психологично разстройство, тези които се радват на това, което назоваваме „ трайно психологично здраве “, в действителност са много забележителни. Тези хора могат да бъдат еквивалент на здравето на столетниците: хора, които по някакъв метод съумяват да победят ориста и се радват на положително здраве доста по-дълго, в сравнение с може да се чака. Прекрасно би било да се изследват психологично здравите персони, с цел да се разбере по какъв начин може да се помогне на повече хора да се любуват на живота като тях.

Кои са тези невероятни хора? Изследователите откриват, че хората с трайно психологично здраве се отличават с две неща. Първо, те нямат фамилна история на психологични болести и имат това, което назоваваме „ удобни “ личностни характерности. Още от петгодишна възраст, индивидите, които са се справили доникъде на живота си без епизод на психическо разстройство, са имали наклонността да демонстрират по-малко негативни страсти, да се усещат по-добре измежду връстниците си и имат по-голям самоконтрол. За някои може да е изумително, само че тези хора не са били по-богати, по-умни или повече физически здрави от своите връстници, най-малко не в детска възраст.

В последна сметка, най-важното изобретение от най-новите проучвания демонстрира, че да се опасявате за психологичното си здраве е обикновено. Обществото би трябвало да стартира да гледа на психологичните болести като на строшаване на крак, бъбречна рецесия или елементарна простуда – като част от естественото изхабяване, в следствие от живота. Признаването на тази повсеместност може да ни разреши най-сетне да стартираме да отделяме задоволително запаси за диагностициране, лекуване и попречване на психологичните болести. Това също може да ни помогне да улесним себе си и околните си, когато неизбежно се сблъскаме с този тип компликации по пътя си.

Източник: Scientific American
Картини: Francis Bacon (28 October 1909 ~ 28 April 1992)