17 Януари – Антоновден
Според националният календар празника Антоновден се уважава за предотвратяване от заболявания. В този ден на дамите е неразрешено да предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят шарката, чумата, така наречен синя пъпка.
Според националните поверия се меси содена питка, намазана с петмез, която се раздава за здраве на близки и съседи. Една се оставя на тавана, с цел да не се „ разсърди “ чумата.
Св. Антоний Велики се е родил към 251 година египетско село, Среден Египет в богато и знатно семейство. Той расъл безшумно и умерено дете.
Още от ранна детска възраст било видно, че той не приемал статуквото, по този начин както другите деца, а бил податлив към усамотение и безмълвно съзерцаване на природата към себе си. Това момче даже не обичало да излиза от у дома. Единственото нещо, което той на драго сърце предписание, било да посети локалната черква.
Но безпощадното време минавало. Родителите на Антоний умряли и се отдръпнали към безконечния живот. След тяхната гибел 18-годишният им правоприемник останал най-големият в фамилията.
Той усетил голямата разлика сред живота в суетност и усамотения метод на живот в едно с Бога.
Антоний следвал апелите на душата си: той раздал фамилните парцели, поверил сестра си на грижите на благочестиви християнки и напуснал бащината къща, с цел да живее в усамотение.
Според раннохристиянския историк Созомен „ Храната му беше самун и сол, питието му беше вода, а времето за вечеря беше по залез. Той беше безсънен през цялата нощ, посрещайки денят в молитва. “
Такъв аскетичен метод на живот, несъмнено, не могъл да мине без изкушения. Врагът на човешкия жанр се стремил по всевъзможен метод да разклати непоколебимостта на праведника.
Впоследствие Господ заповядал на Светецът да излезе от пустинята, с цел да служи на вярващите. С какви ли не блага го бе наградил Всевишният за неговата лоялност!
Освен това Създателят надарил правилния Антоний да може да утеши тези, които били в отчаяние, да успокои гневните, да сдобри воюващите и да даде душевни директиви на всеки, който пристигна при него.
На мястото, където посветил последните си 44 години от благочестивия си живот, през 4 век е издигнат добре познатият през днешния ден манастир „ Св. Антоний Велики “ в Египет.
Осъзнатите хора знаят, че физическото здраве на човек постоянно е тясно обвързвано с духовното равнище на развиване.
Самият Спасител учи, че хората се разболяват заради греховете си, а в православните манастири към момента живеят чудати хора, които имат способността да плануват по каква виновност е изпратено едно или друго тестване или тежка болест на човек.
Молитвите на неверните хора не постоянно биват изпълнявани. За да бъдат думите й ефикасни, човек би трябвало на първо място да разбере живота си, деликатно да го обмисли и да осъзнае какво е направил, кое е срещу заповедите на Господ.
Този вътрешен разбор е последван от смирение и от неговите почтени плодове. Този развой е комплициран, нескончаем, от време на време лишава целият човешки живот, за жалост. Затова се обръщаме за помощта към светиите – доста по-съвършени хора, които с най-тежките си земни писания и подвизи са заслужили правото да застанат пред Божия Престол и имат дързостта да застанат до нас.
Антоний Велики е настойник на всички миротворци и проповедници, които избавят изгубените човешки души със слово. Той утешава безнадеждните и е умен ментор за всеки, който се стреми към търсене и намиране на духовните истини.
