Коледарите тръгват в нощта на Бъдни вечер, водени от станеник
Според националния календар в нощта на Бъдни вечер потеглят коледарите, водени от своя станеник.
Коледу̀ването е един от обичайните български традиции, необятно публикуван в страната.
Основните участници в коледуването са коледарите - младежи в предженитбена възраст. Те са облечени празнично, наметнати са с ямурлуци. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени облекла, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки от чимшир или бръшлян, имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С присъединяване си в коледуването момъкът за пръв път се показва пред селското общество.
Те имат лидер – по-възрастен, женен мъж, именуван станеник (цар, кудабашия). Подготовката за коледуването стартира през коледните пости, най-често от Игнажден. Тогава се сформират коледарските групи, нормално по махали, дефинира се станеника. Той разпределя групите, дефинира подстаняниците, които да ги управляват. В неговия дом и с негова помощ момците учат песните.
Коледният песенен цикъл е извънредно богат. Има песни за всяка възраст, фамилно и обществено състояние. Плодородието, здравето, задомяването са съществени тематики. Изпълнението на коледните песни е словесна магия и заради обредна ѝ същина е неразрешено да се пеят коледни песни отвън разучаването им и на самото коледуване. Магическа мощ на словото се приписва и на коледарската благословия, която особено избран благословник (наречняк, мармарин) изрича при коледуването, извърнат на изток, в отговор на даряването.
Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията – от среднощ до изгрев слънце на Коледа. Според националните показа тогава се появяват всякакви свръхестествени същества: караконджули, вампири, таласъми и сходни, а коледарите имат силата да ги прогонват посредством своите песни. С изгрева на слънцето те изгубват тази мощ и стопират да коледуват.
Коледарските песни се извършват, когато коледарите обхождат авансово избрана махала, като потеглят постоянно в източна посока. Пожеланията в тези песни са отдадени на домакините (стопанина). Мотивите са разнообразни, съгласно мястото на осъществяване и лицата, за които се пеят: пастир, ловджия, духовник, невяста, мома, ерген, малко момче или момиче. Най-общо те са обредно благопожелание за здраве в фамилията, придобив в стопанството, задомяване. Специалните обредни песни се пеят по пътя, пред вратата, в къщата.
Коледарите са дарявани непроменяемо с „ вит-превит “ кравай с пара върху него, месо, сланина, брашно, фасул, повесма кълчища и други артикули. В отговор на даряването избраният за „ благословник “ коледар изрича благословии.
Коледуването приключва с общо пиршество, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите по-късно артикули се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, учебното заведение, читалището и други.
Коледуването в България е част от празнично-обредния комплекс на Коледа и е първият ритуал от ергенските традиции в интервала на така наречен Мръсни дни, обвързван мирогледно с тях.
Изследователите преглеждат коледуването като реликт от античните мъжки инициации, оттова произтича и връзката със задгробния свят. В доста от песните момците идват от далечния път, вървят в посока от запад на изток, от срещите си с мъртвите черпят сили, с които прогонват нездравословните същества и с които предопределят бъдещото плодородие; трапезата за тях има поминален темперамент.
С коледните празници, традиции и обреди е обвързван богат и разнороден фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки.
Детско коледуване се среща на Малка Коледа (денят преди Коледа, 24 декември). Прави се денем. Групички от шест- до дванадесетгодишни момченца обикалят с дрянови тояги домове на съседи и сродници и с къси песнички и обичайни формули им желаят изобилие и приплод (в Западна България и Пловдивско чукат с тояжките си върху зърна и назовават за богата реколта). Децата също получават блага.
Обичаи, близки до нашето коледуване се срещат в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Чехия, Словакия и Полша, Северна Македония и Румъния.
