Опасност и сексапил от Пол Нюман
„ Според мен има две качества, свойствени на всяка звезда, и те нямат нищо общо с актьорското майсторство – заплаха и съблазън. Пол е мъж, безусловно полово животно. Затова е звезда. Хората усещат това, без значение дали го осъзнават или не “, написа режисьорът Мартин Рит, представен в мемоарната книга на огромния американски артист Пол Нюман.Пол Нюман напуща този свят през 2008 година, когато е на 83. Своеобразната му автобиография, включваща и голям брой къси мемоари от негови близки, другари, сътрудници от филмовия бизнес и сполучливата му спортна активност като авто водач, излиза в Америка през 2022 година. Авторските права на книгата са на Джоан Удуърд-Нюман, брачна половинка и огромната обич на Пол, която в този момент е на 93 години. У нас записките се появиха в превод на Емилия Ничева-Карастойчева, издадени от „ Книгомания “. 
Едва ли може да има ранглиста за най-сини очи в киноиндустрията, само че в случай че съществуваше, Пол Нюман щеше да е огромният кандидат за първото място. Погледът му е толкоз шокиращ, че Пайпър Лори, негова партньорка във кино лентата „ Мошеникът “, си спомня, че през първия им ден в репетиционната въобще не могла да го огледа в лицето и чак след две седмици почнала да работи обикновено в негово наличие.Пол си дава сметка, че външността му му е отворила вратата. „ Бях нещо като човек с попечителски фонд, на който не му се постанова да работи. Винаги съм разполагал с тази подплата – външния тип. … Но осъзнах, че с цел да оцелея, ми би трябвало нещо друго. “ Истината е, че това другото той го има по рождение. Неспокойството го съпровожда до последния му ден, макар невероятната му кариера с голям брой награди, в това число „ Оскар “, и любовта на петте му дъщери и Джоан, с която имат половинвековен брак. 
Баща му е евреин, дистанциран и подигравателен човек. Майка му Трес е със словашки корени, католичка, злонравна хубавица, която подлудява сина си с безконечната си сдържаност. Дори когато той е суперзвезда, тя усърдно изрязва отрицателните мнения за работата му от вестници и списания и му ги праща. Ако някой напише, че Пол Нюман работи в сянката на Марлон Брандо, мама ще се погрижи синът ѝ да го научи. („ Една скептична част от мен счита, че сме свободни сътрудници в границите на генетичния си код. И хленчовете: „ Мама в никакъв случай не ме целуваше “, са тъпотии. Но някак си израснах с много гадно мнение за себе си, което би трябвало да е пристигнало отнякъде. “) Затова и в автобиографията си Нюман се дефинира като сирак.Външно е готиният вид, моторът на компанията, който постоянно има по някоя смешка в ръкава, постоянно ужасна, половото животно с рисков сексапил, който прелива от екрана. Отвътре се усеща като нахалник, не има вяра, че е заслужил триумфа си. Пиенето е методът му да изравни външното и вътрешното налягане. В армията – тъй като той взе участие във Втората международна като картечар на аероплан, печели всички надпревари по надпиване. Не умира от алкохол, тъй като с изключение на надарен артист се оказва и талантлив пияница. Просто носи доста. Един съвет от него, заимстван от британците – пийте бирата топла и уискито без лед. Тялото всмуква алкохола, откакто изравни температурата на поетите течности с тази на кръвта.Другият метод да оцелява е да обича Джоан Удуърд, втората си брачна половинка, с която стартира връзка, още до момента в който е женен за Джаки, майка на първите му три деца.
За мощно половата и изпълнена с завършения обич на двамата артисти, за която са написани стотици страници в медиите по целия свят, са фрагментите, които ви предоставяме от записките „ Пол Нюман. Необикновеният живот на един елементарен човек “. БАРАКА ЗА СЛАДОСТРАСТИЕ* Няколко дни откакто заснехме „ Дългото горещо лято “, с Джоан се оженихме във Вегас. Заминахме на къс меден месец в Лондон, след това се върнахме и заживяхме чартърен в Бевърли Хилс. През идващите 10 години се местехме в разнообразни къщи в Лос Анджелис и покрайнините.
Джаки реши да се реалокира с децата в Сан Фернандо Вали, и когато бях в Калифорния, те постоянно бяха край мен.
Една вечер се прибрах у дома. Когато паркирах на алеята начело, Джоан излезе на стълбите. Косата ѝ беше прибрана с лента; носеше престилка, зацапана с багра. Попитах я какво става. Тя ме заведе в стаята до нашата спалня. Когато се нанесохме, стаята беше цялостна с велосипедни помпи, метли и всевъзможни отпадъци. Джоан ги беше изнесла в гаража и на тяхно място имаше на ниска цена двойно легло с нов матрак. До него беше поставила масичка за шампанско с кофа лед в някакъв фрапантен цвят. И очевидно се беше захванала да пребоядисва стените.
– Нарекох я Барака за блъскане – сподели ми гордо.Беше прекрасно; направено с толкоз обич и наслаждение. Дори когато децата ми бяха при нас, по няколко нощи седмично се затваряхме в Бараката и бяхме сладострастни, шумни и без задръжки.С Джоан към момента се влудяваме по най-различни способи. Между нас има страховит баланс. Като конкуренцията във въоръжаването. Асиметрично, само че равностойно. Тя разполага с тежко наземно снаряжение, аз – най-вече с подводници. С годините обаче всички провинения, изменничества и компликации някак си избледняваха, претопяваха се в общото цяло.
Тя беше уязвима, изглеждаше, че няма никакво его, само че в действителност такова не ѝ липсваше По това си приличахме. В един миг беше изпълнена със самочувствие, след това то се сриваше изцяло. Познавах по кое време се разпада, и не я упреквах, разбирах я. Каквото и да е това сред нас, то е прелестно разпределено поравно.
Едва ли може да има ранглиста за най-сини очи в киноиндустрията, само че в случай че съществуваше, Пол Нюман щеше да е огромният кандидат за първото място. Погледът му е толкоз шокиращ, че Пайпър Лори, негова партньорка във кино лентата „ Мошеникът “, си спомня, че през първия им ден в репетиционната въобще не могла да го огледа в лицето и чак след две седмици почнала да работи обикновено в негово наличие.Пол си дава сметка, че външността му му е отворила вратата. „ Бях нещо като човек с попечителски фонд, на който не му се постанова да работи. Винаги съм разполагал с тази подплата – външния тип. … Но осъзнах, че с цел да оцелея, ми би трябвало нещо друго. “ Истината е, че това другото той го има по рождение. Неспокойството го съпровожда до последния му ден, макар невероятната му кариера с голям брой награди, в това число „ Оскар “, и любовта на петте му дъщери и Джоан, с която имат половинвековен брак. Баща му е евреин, дистанциран и подигравателен човек. Майка му Трес е със словашки корени, католичка, злонравна хубавица, която подлудява сина си с безконечната си сдържаност. Дори когато той е суперзвезда, тя усърдно изрязва отрицателните мнения за работата му от вестници и списания и му ги праща. Ако някой напише, че Пол Нюман работи в сянката на Марлон Брандо, мама ще се погрижи синът ѝ да го научи. („ Една скептична част от мен счита, че сме свободни сътрудници в границите на генетичния си код. И хленчовете: „ Мама в никакъв случай не ме целуваше “, са тъпотии. Но някак си израснах с много гадно мнение за себе си, което би трябвало да е пристигнало отнякъде. “) Затова и в автобиографията си Нюман се дефинира като сирак.Външно е готиният вид, моторът на компанията, който постоянно има по някоя смешка в ръкава, постоянно ужасна, половото животно с рисков сексапил, който прелива от екрана. Отвътре се усеща като нахалник, не има вяра, че е заслужил триумфа си. Пиенето е методът му да изравни външното и вътрешното налягане. В армията – тъй като той взе участие във Втората международна като картечар на аероплан, печели всички надпревари по надпиване. Не умира от алкохол, тъй като с изключение на надарен артист се оказва и талантлив пияница. Просто носи доста. Един съвет от него, заимстван от британците – пийте бирата топла и уискито без лед. Тялото всмуква алкохола, откакто изравни температурата на поетите течности с тази на кръвта.Другият метод да оцелява е да обича Джоан Удуърд, втората си брачна половинка, с която стартира връзка, още до момента в който е женен за Джаки, майка на първите му три деца. За мощно половата и изпълнена с завършения обич на двамата артисти, за която са написани стотици страници в медиите по целия свят, са фрагментите, които ви предоставяме от записките „ Пол Нюман. Необикновеният живот на един елементарен човек “. БАРАКА ЗА СЛАДОСТРАСТИЕ* Няколко дни откакто заснехме „ Дългото горещо лято “, с Джоан се оженихме във Вегас. Заминахме на къс меден месец в Лондон, след това се върнахме и заживяхме чартърен в Бевърли Хилс. През идващите 10 години се местехме в разнообразни къщи в Лос Анджелис и покрайнините.
Джаки реши да се реалокира с децата в Сан Фернандо Вали, и когато бях в Калифорния, те постоянно бяха край мен. Една вечер се прибрах у дома. Когато паркирах на алеята начело, Джоан излезе на стълбите. Косата ѝ беше прибрана с лента; носеше престилка, зацапана с багра. Попитах я какво става. Тя ме заведе в стаята до нашата спалня. Когато се нанесохме, стаята беше цялостна с велосипедни помпи, метли и всевъзможни отпадъци. Джоан ги беше изнесла в гаража и на тяхно място имаше на ниска цена двойно легло с нов матрак. До него беше поставила масичка за шампанско с кофа лед в някакъв фрапантен цвят. И очевидно се беше захванала да пребоядисва стените.
– Нарекох я Барака за блъскане – сподели ми гордо.Беше прекрасно; направено с толкоз обич и наслаждение. Дори когато децата ми бяха при нас, по няколко нощи седмично се затваряхме в Бараката и бяхме сладострастни, шумни и без задръжки.С Джоан към момента се влудяваме по най-различни способи. Между нас има страховит баланс. Като конкуренцията във въоръжаването. Асиметрично, само че равностойно. Тя разполага с тежко наземно снаряжение, аз – най-вече с подводници. С годините обаче всички провинения, изменничества и компликации някак си избледняваха, претопяваха се в общото цяло.
Тя беше уязвима, изглеждаше, че няма никакво его, само че в действителност такова не ѝ липсваше По това си приличахме. В един миг беше изпълнена със самочувствие, след това то се сриваше изцяло. Познавах по кое време се разпада, и не я упреквах, разбирах я. Каквото и да е това сред нас, то е прелестно разпределено поравно.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ