Най-Неудобното! Ето Кой Прилапа Планината От 26 Тона Злато На Царство България! Невиждани Снимки, Заради Кехлибарената Стая
Според откриватели е мит, че Съюз на съветските социалистически републики е подпомагал Народна република България и че безплатно е станал суровинен снабдител на цялата социалистическа общественост от Съвет за икономическа взаимопомощ. Всъщност истината е, че огромният руски брат е издоил оптимално страната ни. И в действителност точно с тези 26 тона злато, насъбрани по времето на царете Фердинанд и Борис III, Живкова България се разплаща с Москва за милионите тонове петрол и газ, както и за други първични материали, получени от 1960 до 1989 година
„ До 1962 година две партиди от златния запас на България са продадени, с цел да бъдат покрити падежите по дълга към руските банки в Лондон и Париж. В самия завършек на 1962 година към 21 тона злато си купува против рубли и Централната банка на Съюз на съветските социалистически републики – Госбанк, въпреки две години по-рано да е било обсъждано друго решение, а точно златото да бъде продадено против капиталистическа валута и с обезпечения запас да бъдат погасени българските отговорности. През 1964 година са продадени още 4 тона, съответно подадени авансово като златен залог в Лондон. Операциите са извършени в цялостна секретност, като даже счетоводните процедури се правят с устни нареждания и не се документират по експлицитна заповед на Тодор Живков “, отбелязва екипът от откриватели на архивите на Българска народна банка, представен от „ Дойче веле “. Учени даже считат, че грабежът на царското богатство е в основата на самодейността на Тато България да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики.
Историци настояват, че концепцията на Първия била посредством по-тясно политическо и икономическо доближаване с Москва България да получи финансови привилегии в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ. Тайните до неотдавна архиви на Българска народна банка разкриват, че по времето на социализма Народна република България е била на три пъти на ръба на банкрута точно поради неналичието на валутни запаси, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е ситуацията на родната стопанска система през 70-те години.
Това се дължи на няколко обстоятелството – по заповед на Москва България е принудена да продава на голяма загуба селскостопанските си артикули и храни против неконвертируеми рубли и да се пробва да запълва дефицитите си в твърда валута с развиване на туризма, с изпращане на експерти в Третия свят и с незаконен експорт на оръжие, синтетични опиати и други неразрешени от интернационалните конвенции артикули. Допълнителен удар за България оказва и внезапното повдигане на цените на горивата на интернационалния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „ братска помощ “ на левите битки за независимост в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва така и така ошушканата хазна.
„ Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи неистини и полуистини за „ хубавия “ живот в Народна република България обществено пространство от легендата по какъв начин селският шмекер Живков водел за носа руските водачи, с цел да обезпечи небивало в соцлагера благополучие за българите. Няма и грам истина в притчата по какъв начин към България са текли реки от долари, извоювани от препродажбата на руски петрол “, твърди политологът Антон Тодоров.
„ През най-хубавите години от „ подаръците на Брежнев “ Народна република България годишно е експортирала не повече от 200 хиляди тона модифициран в Бургас руски петрол – основно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на интернационалните пазари български първични материали като цинк, олово и мед, с които Народна република България е можела да си обезпечава част от нужната й твърда валута, е била прибирана от Съюз на съветските социалистически републики против рубли “, акцентира Тодоров, представен от „ Дойче веле “. Според него продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско проваляне на Народна република България, довело в последна сметка до третия, този път финален банкрут на Народна република България, се дължи още веднъж на стопанската политика на Кремъл по отношение на спътниците на Съюз на съветските социалистически републики.
Тодоров цитира протокол от съвещание на Валутната комисия към Централен комитет на Българска комунистическа партия в средата на 80-те. На него се разисква въпросът по какъв начин България да облекчи дълговото си задължение, като се възползва от внезапно падналите цени на нефтопродуктите на интернационалните пазари, вместо да купува доста по-скъпия руски петрол. Това обаче се оказва задача невъзможна, тъй като Народна република България от дълго време се е задължила да изкупува продукцията на Съюз на съветските социалистически републики с петгодишни контракти на твърди цени, открити надалеч преди рухването на международните котировки за течните горива при започване на 80-те.
Грабежът на 26 тона златни кюлчета не е единственото богатство, взето от Съветския съюз. Според историци незабавно след 9 септември Червената войска по заповед от най-високо изнася в Москва скъпоценности от българските дворци, принадлежали на царското семейство. Говори се, че в Москва попадат десетки неповторими картини, купувани още от цар Фердинанд, кристални и порцеланови вази, изрисувани майсторски с пейзажи, полилеи, пердета и персийски килими.
Братушките взимат неповторими документи от нашите архиви
Като съдружник на нацистка Германия Съветският съюз третира България и като страна, която губи Втората международна война и която е длъжна да извърши настояванията на спечелилите. В този смисъл, даже на своя глава София, след 9 септември 1944 година Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с трофейни български документи, които са разпределени в разнообразни съветски архиви. Те са изнесени с влакови композиции и с кораби, отплаващи към Русия от пристанище Лом.
Вече десетина година България публично желае от Москва да й върне въпросните архиви или най-малко да получи копия от тях. Според родни историци необикновен интерес за Съюз на съветските социалистически републики представлявали данните за съветски емигранти, съперници на болшевиките и избягали в България след революцията от 1917 година На базата на тези архиви след 1944 година Сталин и доближените му убийци изискват от Народната република да ги съобщи на Съветския съюз, с цел да ги прати в лагери в Сибир. Властите в Кремъл са се интересували и от всеки документ, обвързван с Освобождението на България от турско иго, Първата и Втората международна война, за връзките сред Царство България и Германия, както и с Англия и Франция.
Скъпоценностите отмъкнати от София поради Кехлибарената стая?
26-те тона злато, откраднати от България, са възмездие от страна на Съюз на съветските социалистически републики поради плячкосаната по време на Втората международна война от нацистите неповторима Кехлибарена стая в Екатерининския замък край Санкт Петербург. Това е една от най-необичайните версии, граничеща с теориите на конспирацията, популяризирана измежду родните откриватели на българо-руските връзки.
Прословутата стая е основана при започване на XVIII век в Прусия. Скоро след изработката й е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съдружник съветския цар Петър I. Тя е изцяло облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята хубост от време на време е била наричана „ Осмото знамение на света “.
Руснаците настояват, че Кехлибарената стая е плячкосана по време на Втората международна война от хитлеристите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Точната й орис към момента остава в загадка. Една от версиите за изгубването на Кехлибарената стая е, че е била унищожена от руските бойци. За Русия обаче и до през днешния ден провинен за изгубването на скъпоценната стая е нацистка Германия, тъй че незабавно след 1944 година Москва счита за заслужено да накаже уместно съдружниците на Хитлер, като отнеме от тях техните благосъстояния.
Tags: ЗЛАТО
„ До 1962 година две партиди от златния запас на България са продадени, с цел да бъдат покрити падежите по дълга към руските банки в Лондон и Париж. В самия завършек на 1962 година към 21 тона злато си купува против рубли и Централната банка на Съюз на съветските социалистически републики – Госбанк, въпреки две години по-рано да е било обсъждано друго решение, а точно златото да бъде продадено против капиталистическа валута и с обезпечения запас да бъдат погасени българските отговорности. През 1964 година са продадени още 4 тона, съответно подадени авансово като златен залог в Лондон. Операциите са извършени в цялостна секретност, като даже счетоводните процедури се правят с устни нареждания и не се документират по експлицитна заповед на Тодор Живков “, отбелязва екипът от откриватели на архивите на Българска народна банка, представен от „ Дойче веле “. Учени даже считат, че грабежът на царското богатство е в основата на самодейността на Тато България да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики.
Историци настояват, че концепцията на Първия била посредством по-тясно политическо и икономическо доближаване с Москва България да получи финансови привилегии в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ. Тайните до неотдавна архиви на Българска народна банка разкриват, че по времето на социализма Народна република България е била на три пъти на ръба на банкрута точно поради неналичието на валутни запаси, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е ситуацията на родната стопанска система през 70-те години.
Това се дължи на няколко обстоятелството – по заповед на Москва България е принудена да продава на голяма загуба селскостопанските си артикули и храни против неконвертируеми рубли и да се пробва да запълва дефицитите си в твърда валута с развиване на туризма, с изпращане на експерти в Третия свят и с незаконен експорт на оръжие, синтетични опиати и други неразрешени от интернационалните конвенции артикули. Допълнителен удар за България оказва и внезапното повдигане на цените на горивата на интернационалния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „ братска помощ “ на левите битки за независимост в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва така и така ошушканата хазна.
„ Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи неистини и полуистини за „ хубавия “ живот в Народна република България обществено пространство от легендата по какъв начин селският шмекер Живков водел за носа руските водачи, с цел да обезпечи небивало в соцлагера благополучие за българите. Няма и грам истина в притчата по какъв начин към България са текли реки от долари, извоювани от препродажбата на руски петрол “, твърди политологът Антон Тодоров.
„ През най-хубавите години от „ подаръците на Брежнев “ Народна република България годишно е експортирала не повече от 200 хиляди тона модифициран в Бургас руски петрол – основно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на интернационалните пазари български първични материали като цинк, олово и мед, с които Народна република България е можела да си обезпечава част от нужната й твърда валута, е била прибирана от Съюз на съветските социалистически републики против рубли “, акцентира Тодоров, представен от „ Дойче веле “. Според него продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско проваляне на Народна република България, довело в последна сметка до третия, този път финален банкрут на Народна република България, се дължи още веднъж на стопанската политика на Кремъл по отношение на спътниците на Съюз на съветските социалистически републики.
Тодоров цитира протокол от съвещание на Валутната комисия към Централен комитет на Българска комунистическа партия в средата на 80-те. На него се разисква въпросът по какъв начин България да облекчи дълговото си задължение, като се възползва от внезапно падналите цени на нефтопродуктите на интернационалните пазари, вместо да купува доста по-скъпия руски петрол. Това обаче се оказва задача невъзможна, тъй като Народна република България от дълго време се е задължила да изкупува продукцията на Съюз на съветските социалистически републики с петгодишни контракти на твърди цени, открити надалеч преди рухването на международните котировки за течните горива при започване на 80-те.
Грабежът на 26 тона златни кюлчета не е единственото богатство, взето от Съветския съюз. Според историци незабавно след 9 септември Червената войска по заповед от най-високо изнася в Москва скъпоценности от българските дворци, принадлежали на царското семейство. Говори се, че в Москва попадат десетки неповторими картини, купувани още от цар Фердинанд, кристални и порцеланови вази, изрисувани майсторски с пейзажи, полилеи, пердета и персийски килими.
Братушките взимат неповторими документи от нашите архиви
Като съдружник на нацистка Германия Съветският съюз третира България и като страна, която губи Втората международна война и която е длъжна да извърши настояванията на спечелилите. В този смисъл, даже на своя глава София, след 9 септември 1944 година Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с трофейни български документи, които са разпределени в разнообразни съветски архиви. Те са изнесени с влакови композиции и с кораби, отплаващи към Русия от пристанище Лом.
Вече десетина година България публично желае от Москва да й върне въпросните архиви или най-малко да получи копия от тях. Според родни историци необикновен интерес за Съюз на съветските социалистически републики представлявали данните за съветски емигранти, съперници на болшевиките и избягали в България след революцията от 1917 година На базата на тези архиви след 1944 година Сталин и доближените му убийци изискват от Народната република да ги съобщи на Съветския съюз, с цел да ги прати в лагери в Сибир. Властите в Кремъл са се интересували и от всеки документ, обвързван с Освобождението на България от турско иго, Първата и Втората международна война, за връзките сред Царство България и Германия, както и с Англия и Франция.
Скъпоценностите отмъкнати от София поради Кехлибарената стая?
26-те тона злато, откраднати от България, са възмездие от страна на Съюз на съветските социалистически републики поради плячкосаната по време на Втората международна война от нацистите неповторима Кехлибарена стая в Екатерининския замък край Санкт Петербург. Това е една от най-необичайните версии, граничеща с теориите на конспирацията, популяризирана измежду родните откриватели на българо-руските връзки.
Прословутата стая е основана при започване на XVIII век в Прусия. Скоро след изработката й е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съдружник съветския цар Петър I. Тя е изцяло облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята хубост от време на време е била наричана „ Осмото знамение на света “.
Руснаците настояват, че Кехлибарената стая е плячкосана по време на Втората международна война от хитлеристите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Точната й орис към момента остава в загадка. Една от версиите за изгубването на Кехлибарената стая е, че е била унищожена от руските бойци. За Русия обаче и до през днешния ден провинен за изгубването на скъпоценната стая е нацистка Германия, тъй че незабавно след 1944 година Москва счита за заслужено да накаже уместно съдружниците на Хитлер, като отнеме от тях техните благосъстояния.
Tags: ЗЛАТО
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ