В Русенския музей обмислят да съхранят Коледуването като живо човешко съкровище
Според шефа на музея проф. Николай Ненов мъжкото пеене по Коледа е изключителна полезност
" Коледуването в 21-и век е извънредно събитие. Но то е като всичко, което сме наследили от фолклора. Дали ще коледуват, дали ще се маскират, дали ще вършат нещо друго - трябват мъже и то млади мъже. Днес е доста мъчно да имаме коледари по селата и в града, тъй като мъчно ще намерим човек, който да образова младите и да бъде техен образец, само че и тъй като като че ли живеем в едно забързано ежедневие, поради което може би нямаме потребност от това. "
Това сподели в изявление за шефът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов, който е и учител по етнология и фолклористика в Русенския университет.
Да коледуваш е комплицирано, тъй като би трябвало да можеш и да пееш
По думите му да коледуваш е още по-сложно, тъй като би трябвало да пееш.
" Не е като да се преоблечеш, да си маскиран и просто да си друг. Естествено, заниманията са много привлекателни. Трябва да кажем, че когато човек е измежду мъжка тайфа, има необикновен адреналин. Това би трябвало да се преживее, с цел да се разбере. Макар че на пръв взор нищо изключително не се случва - едни хора минават по домовете, пеят песни, пият вино, одобряват блага. Но в тях е скрита онази мощ на древността, като посредством песните дефинират бъдещия ред. Определят това, което хората са си начертали към този момент, което са си поискали в текстовете на песните ", споделя професорът.
По думите му в това време виждаме, че има такива мъже, че има коледари в България, които пеят и с помощта на тях сме достигнали до тези секрети от дълбините, идващи до нас през днешния ден.
" Разбира се, има какво да се направи, с цел да съхраним Коледуването. Обмисляме в Русенския музей, като работим и с обособени читалища, да формираме обща кандидатура за Коледуването и мъжкото пеене по Коледа като " Живо човешко богатство ", споделя проф. Ненов.
Според него има потребност от подобен вид поддръжка, тъй като мъжкото пеене по Коледа е изключителна полезност.
" В текстовете се съдържат връзки със старобългарското езичество, с българската митология, с основата на християнството като цяло. Точно тук е скрита онази полезност, която ни е нужна. Превръщането на Коледуването в " Живо човешко богатство " в действителност ще бъде един от методите да го съхраним, тъй като имаме потребност от него ", споделя проф. Николай Ненов.
Липсва коледарският пламък у младите
Според 53-годишния Николай Великов от русенското село Ряхово, който е трето потомство коледар, съществена причина да липсват коледари по селата е миграцията към града.
" Млади хора няма по селата, тъй като няма работа, няма прехранване ", споделя Великов.
Неговият дядо е бил коледар, а татко му, който е бил ръководител на читалището в Ряхово, е коледувал повече от 20 години.
" Бил съм коледар още като дете. Всяко дете си имаше национална носия, калпаче, бяла ризка, пояс, черни панталонки. Организираха ни по класове и обикаляхме къщите. Ходим от къща в къща с гегите, на които да нанизваме кравайчета. Бяхме разучили четири-пет песни. Всички доста ни се радваха ", изяснява Великов, който в този момент работи като основен счетоводител.
Когато възмъжал, също бил коледар, само че не за дълго.
" Събирахме се с другари, обличахме се с национални носии, с калпаци, ризи, елечета, потури, с шуби от агнешка кожа, останали от дядовците ни. Носихме и шарена торбичка, тъкана на стан, в която събирахме даровете ", изяснява Великов.
При коледуването има и комични обстановки
" Когато ходихме по домовете, домакинът ни посреща с кана вино с комат лимон и ябълка. Пийваме, с цел да го уважим, само че напълно малко. Защото си представете, в случай че минем през 50 къщи и във всеки дом пийваме по чаша вино, какво ще се получи - няма да издържим. Така на едно Коледуване на наш приятел-коледар му се услади и се понапи. Влязохме в една къща, а той изпревари лидера на коледарската група и стартира да чука мощно с гегата по един от прозорците, като спука стъклото. Дръпнахме го встрани да се успокои малко, че вместо да славим домакина, можеше да отнесем нещо друго ", смее се Николай Великов.
Той изяснява, че по време на Коледуването изпълнявали и две ряховски песни.
" Песните ги знам от дядо ми, а той от неговия дядо. Едната е " Излязъл е добър левент ", а другата - " Двама братя си приказват ". Пеехме и румънска ария, която споделя за венеца на Христос ", изяснява Николай Великов.
Повече от 10 години той не взе участие в обичая, който в този момент не се извършва в русенското село.
" Много се трансформираха нещата. Заради миграцията към града в село съвсем не останаха младежи, които могат да бъдат коледари. Не виждам и коледарския пламък в днешните младежи. Промениха се доста нещата. Позагубиха се обичаите, традицията, връзката с поколенията - с баби и дядовци, с родители. Много деца са в чужбина и се виждат с майките и бащите си няколко пъти в годината. Те поемат от друга просвета и традиции. Светът се промени ", споделя Николай Великов.
Той е уверен, че Коледуването би трябвало да се възроди като бит във всички села.
" Коледуването в 21-и век е извънредно събитие. Но то е като всичко, което сме наследили от фолклора. Дали ще коледуват, дали ще се маскират, дали ще вършат нещо друго - трябват мъже и то млади мъже. Днес е доста мъчно да имаме коледари по селата и в града, тъй като мъчно ще намерим човек, който да образова младите и да бъде техен образец, само че и тъй като като че ли живеем в едно забързано ежедневие, поради което може би нямаме потребност от това. "
Това сподели в изявление за шефът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов, който е и учител по етнология и фолклористика в Русенския университет.
Да коледуваш е комплицирано, тъй като би трябвало да можеш и да пееш
По думите му да коледуваш е още по-сложно, тъй като би трябвало да пееш.
" Не е като да се преоблечеш, да си маскиран и просто да си друг. Естествено, заниманията са много привлекателни. Трябва да кажем, че когато човек е измежду мъжка тайфа, има необикновен адреналин. Това би трябвало да се преживее, с цел да се разбере. Макар че на пръв взор нищо изключително не се случва - едни хора минават по домовете, пеят песни, пият вино, одобряват блага. Но в тях е скрита онази мощ на древността, като посредством песните дефинират бъдещия ред. Определят това, което хората са си начертали към този момент, което са си поискали в текстовете на песните ", споделя професорът.
По думите му в това време виждаме, че има такива мъже, че има коледари в България, които пеят и с помощта на тях сме достигнали до тези секрети от дълбините, идващи до нас през днешния ден.
" Разбира се, има какво да се направи, с цел да съхраним Коледуването. Обмисляме в Русенския музей, като работим и с обособени читалища, да формираме обща кандидатура за Коледуването и мъжкото пеене по Коледа като " Живо човешко богатство ", споделя проф. Ненов.
Според него има потребност от подобен вид поддръжка, тъй като мъжкото пеене по Коледа е изключителна полезност.
" В текстовете се съдържат връзки със старобългарското езичество, с българската митология, с основата на християнството като цяло. Точно тук е скрита онази полезност, която ни е нужна. Превръщането на Коледуването в " Живо човешко богатство " в действителност ще бъде един от методите да го съхраним, тъй като имаме потребност от него ", споделя проф. Николай Ненов.
Липсва коледарският пламък у младите
Според 53-годишния Николай Великов от русенското село Ряхово, който е трето потомство коледар, съществена причина да липсват коледари по селата е миграцията към града.
" Млади хора няма по селата, тъй като няма работа, няма прехранване ", споделя Великов.
Неговият дядо е бил коледар, а татко му, който е бил ръководител на читалището в Ряхово, е коледувал повече от 20 години.
" Бил съм коледар още като дете. Всяко дете си имаше национална носия, калпаче, бяла ризка, пояс, черни панталонки. Организираха ни по класове и обикаляхме къщите. Ходим от къща в къща с гегите, на които да нанизваме кравайчета. Бяхме разучили четири-пет песни. Всички доста ни се радваха ", изяснява Великов, който в този момент работи като основен счетоводител.
Когато възмъжал, също бил коледар, само че не за дълго.
" Събирахме се с другари, обличахме се с национални носии, с калпаци, ризи, елечета, потури, с шуби от агнешка кожа, останали от дядовците ни. Носихме и шарена торбичка, тъкана на стан, в която събирахме даровете ", изяснява Великов.
При коледуването има и комични обстановки
" Когато ходихме по домовете, домакинът ни посреща с кана вино с комат лимон и ябълка. Пийваме, с цел да го уважим, само че напълно малко. Защото си представете, в случай че минем през 50 къщи и във всеки дом пийваме по чаша вино, какво ще се получи - няма да издържим. Така на едно Коледуване на наш приятел-коледар му се услади и се понапи. Влязохме в една къща, а той изпревари лидера на коледарската група и стартира да чука мощно с гегата по един от прозорците, като спука стъклото. Дръпнахме го встрани да се успокои малко, че вместо да славим домакина, можеше да отнесем нещо друго ", смее се Николай Великов.
Той изяснява, че по време на Коледуването изпълнявали и две ряховски песни.
" Песните ги знам от дядо ми, а той от неговия дядо. Едната е " Излязъл е добър левент ", а другата - " Двама братя си приказват ". Пеехме и румънска ария, която споделя за венеца на Христос ", изяснява Николай Великов.
Повече от 10 години той не взе участие в обичая, който в този момент не се извършва в русенското село.
" Много се трансформираха нещата. Заради миграцията към града в село съвсем не останаха младежи, които могат да бъдат коледари. Не виждам и коледарския пламък в днешните младежи. Промениха се доста нещата. Позагубиха се обичаите, традицията, връзката с поколенията - с баби и дядовци, с родители. Много деца са в чужбина и се виждат с майките и бащите си няколко пъти в годината. Те поемат от друга просвета и традиции. Светът се промени ", споделя Николай Великов.
Той е уверен, че Коледуването би трябвало да се възроди като бит във всички села.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ