Пистата на Летище София е напълно компрометирана
Според член 63, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), всяка от страните по контракта би трябвало да извършва отговорностите си по него тъкмо и добросъвестно, с грижата на добър собственик. Тези "условности " се отнасят с цялостна мощ и за договорите за ръководство на дребното останали у нас държавни компании, множеството от които са структуроопределящи или са част от така наречен сериозна инфраструктура, тъй като са изключително значими за цялото общество.
Като сдружение от сериозната инфраструктура „ Летище София “ ЕАД би трябвало да е изрядно във всяко едно отношение, като се стартира от пистите и се стигне до терминалите за пасажерите. Затова е повече от учудващо, че неговото управление не извършва „ с грижата на добър собственик “ своите отговорности по поддръжка на полосата за политане и кацане, пътеките за рулиране и останалите уреди, директно влияещи върху сигурността на полетите.
Новата полоса за политане и кацане беше въведена в употреба на 31 август 2006 година. Според последните нормативни промени, гаранцията на полосите е удължена от 10 на 12 години. Поради тази причина през 2017-та чиновници, ангажирани с поддръжката на аеропорта, задават на новото по това време управление сакралния въпрос: "Кога ще стартира процедурата по обновяването й? "
Поради започващото на 1 януари 2018 година европредседателство на България обаче отговорът се забавя с половин година. Напълно разумно, тъй като на хоризонта се задава безразсъден трафик и още по-безумен (в положителния смисъл на думата, естествено) пътникопоток. И няма по какъв начин летището да посрещне и изпрати стотиците "евро " самолети, до момента в който по полосите щъкат багери и валяци, а вместо песни се лее бетон и асфалт.
В края на август 2018-та, по едно и също време с приключването на 12-годишния гаранционен период на пистата, управлението на "Летище София " афишира социална поръчка за правене на разбор на нейното положението. Тя е извоювана от известната инженерингова компания „ Рутекс “, основана преди 26 години и изпълнила над 426 контракта за планиране, строителен контрол и съвещания в региона на пътното и летищното строителство. В това число и планът за рационализация на летището край село Граф Игнатиево - по стандартите на НАТО - през 2001 година.
При правенето на разбора, компанията прави проучване и изпитване на две еднокилометрови зони на двата прага на остарялата към този момент полоса за политане и кацане – 09 (Изток) и 27 (Запад). Резултатите са систематизирани в двете "скомни " таблици, които публикуваме:
Таблица 1:
Таблица 2:
Изводът за положението на полосата обаче нито е "скромен ", нито може да бъде подминат просто по този начин - горният слой на покритието е изцяло злепоставен, регистрирано е и занижаване на носимоспособността на настилката .
А крайното умозаключение гласи: „ Трябва да се планува ремонт на обследваните зони: незабавно запълване на всички отворени пукнатини и замяна на материала за запълване на пукнатини на местата, на които е в неприятно положение, и - без значение от това - в най-близко време (2019-2020 г.) - замяна на износващия слой " .
Резултатите са предопределени от стареенето на битума в износващия слой и забележителния експлоатационен интервал след полагането му - 13 години към април 2019-та, когато е направен разбора, 14 години - към днешна дата.
Освен това в отчета се предлага почистването на пистата от гумени отлагания да се прави с химически реагенти, а не със сбит въздух, тъй като потреблението на въздух под налягане ще докара до разрушение на износващия слой. Достатъчно детайлно е разказано и по какъв начин би трябвало да бъдат осъществени строителните действия, по какви способи, с какви машини и така нататък
Колкото и необичайно да наподобява, до през днешния ден - година и половина след приемането на въпросния отчет - управлението на „ Летище София “ ЕАД съумява да извърши единствено първата част от рекомендациите на „ Рутекс “ – да избере външна компания, която да запълни пукнатините и фугите на полосата.
По предварителни експертни калкулации, подмяната на износващия слой ще коства сред 15 и 20 млн. лв.. Като цена - нищо кой знае какъв брой смущаващо. Като технология за събиране на нужните средства - повече от притеснително.
Основната част от приходите на "Летище София " идват от летищните такси, които то събира от самолетните компании. Размерът им наложително е разходно насочен и се дефинира за всяка последваща година - след дълга съгласувателна процедура с авиопревозвачите, пред които летището потвърждава какви разноски ще направи и какъв самолетен трафик чака, с цел да калкулира тъкмо такива такси.
По незнайни аргументи обаче през 2019 година разноските по рехабилитацията на износващия слой на полосата
не са били заложени в летищните такси,
които държавната компания е оповестила, че ще събира през 2020 година. И то - макар че гаранционният период на полосата е изминал, горният й пласт е изцяло злепоставен, а 2019 година беше рекордна по брой на обслужените пасажери и самолети.
Нещо повече! Вместо да увеличи леко таксите, с цел да събере нужните средства за рехабилитацията на пистата, управлението на летището прави тъкмо противоположното - понижава ги! От 5.50 евро на заминаващ пасажер през 2017 и 2018 година - на 3.36 евро през идващите две години.
Причината за това понижаване е, че откогато встъпи в служба през май 2017-та, настоящето управление на софийския аеропорт не влага в съвсем нищо. И, откакто няма разноски - с какъв претекст би могло да обоснове пред самолетните компании, в случай че не увеличението, то най-малко запазването на такса „ Сигурност “ на равнище 5.50 евро на заминаващ пасажер?
И с парадокса е като с белята - в никакъв случай не идва самичък! Тъй като не влага както в повишение, по този начин и в задържане равнищата на сигурността, управлението е насила
да връща на самолетните компании част от към този момент събраните такси!
Ако това е ръководство „ с грижата на добър собственик “ - здраве да му кажем!
Крайният резултат е... объркващ, меко казано. През 2019-та рехабилитацията на полосата за кацане и политане е отсрочена за 2021 година. По последна информация обаче - поради колапса на международната стопанска система, включително и на авиотранспорта, средствата за рехабилитацията не са включени в тазгодишните летищни такси.
Както към този момент „ БАНКЕРЪ “ писа, приходите на аеропорта към този момент не стигат даже за заплатите на чиновниците. Камо ли някой да мисли за "странични разноски " от рода на вложения, директно свързани с сигурността на полетите? Така действителната замяна на компрометирания горен пласт на пистата е отсрочен най-рано за 2022 година - 16 години от стартирането й в употреба и 4 години от приключването на гаранционния й период!
Оттук нататък разновидностите са два. Или рехабилитацията се "връчва " на бъдещия към момента концесионер - "сделка ", която умерено може да го откаже да подписва каквито и да било контракти, да не приказваме за предплатеното превеждане на 550 млн. лв.. Или държавното управление - в лицето на транспортното министерство - да отупа бюджетния чувал, да извади едни 15-20 милиона и да разпореди ремонта на някой "наш човек ".
И това, в случай че е грижа на добър собственик...
Бисер Липов
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
Като сдружение от сериозната инфраструктура „ Летище София “ ЕАД би трябвало да е изрядно във всяко едно отношение, като се стартира от пистите и се стигне до терминалите за пасажерите. Затова е повече от учудващо, че неговото управление не извършва „ с грижата на добър собственик “ своите отговорности по поддръжка на полосата за политане и кацане, пътеките за рулиране и останалите уреди, директно влияещи върху сигурността на полетите.
Новата полоса за политане и кацане беше въведена в употреба на 31 август 2006 година. Според последните нормативни промени, гаранцията на полосите е удължена от 10 на 12 години. Поради тази причина през 2017-та чиновници, ангажирани с поддръжката на аеропорта, задават на новото по това време управление сакралния въпрос: "Кога ще стартира процедурата по обновяването й? "
Поради започващото на 1 януари 2018 година европредседателство на България обаче отговорът се забавя с половин година. Напълно разумно, тъй като на хоризонта се задава безразсъден трафик и още по-безумен (в положителния смисъл на думата, естествено) пътникопоток. И няма по какъв начин летището да посрещне и изпрати стотиците "евро " самолети, до момента в който по полосите щъкат багери и валяци, а вместо песни се лее бетон и асфалт.
В края на август 2018-та, по едно и също време с приключването на 12-годишния гаранционен период на пистата, управлението на "Летище София " афишира социална поръчка за правене на разбор на нейното положението. Тя е извоювана от известната инженерингова компания „ Рутекс “, основана преди 26 години и изпълнила над 426 контракта за планиране, строителен контрол и съвещания в региона на пътното и летищното строителство. В това число и планът за рационализация на летището край село Граф Игнатиево - по стандартите на НАТО - през 2001 година.
При правенето на разбора, компанията прави проучване и изпитване на две еднокилометрови зони на двата прага на остарялата към този момент полоса за политане и кацане – 09 (Изток) и 27 (Запад). Резултатите са систематизирани в двете "скомни " таблици, които публикуваме:
Таблица 1:
Таблица 2:
Изводът за положението на полосата обаче нито е "скромен ", нито може да бъде подминат просто по този начин - горният слой на покритието е изцяло злепоставен, регистрирано е и занижаване на носимоспособността на настилката .
А крайното умозаключение гласи: „ Трябва да се планува ремонт на обследваните зони: незабавно запълване на всички отворени пукнатини и замяна на материала за запълване на пукнатини на местата, на които е в неприятно положение, и - без значение от това - в най-близко време (2019-2020 г.) - замяна на износващия слой " .
Резултатите са предопределени от стареенето на битума в износващия слой и забележителния експлоатационен интервал след полагането му - 13 години към април 2019-та, когато е направен разбора, 14 години - към днешна дата.
Освен това в отчета се предлага почистването на пистата от гумени отлагания да се прави с химически реагенти, а не със сбит въздух, тъй като потреблението на въздух под налягане ще докара до разрушение на износващия слой. Достатъчно детайлно е разказано и по какъв начин би трябвало да бъдат осъществени строителните действия, по какви способи, с какви машини и така нататък
Колкото и необичайно да наподобява, до през днешния ден - година и половина след приемането на въпросния отчет - управлението на „ Летище София “ ЕАД съумява да извърши единствено първата част от рекомендациите на „ Рутекс “ – да избере външна компания, която да запълни пукнатините и фугите на полосата.
По предварителни експертни калкулации, подмяната на износващия слой ще коства сред 15 и 20 млн. лв.. Като цена - нищо кой знае какъв брой смущаващо. Като технология за събиране на нужните средства - повече от притеснително.
Основната част от приходите на "Летище София " идват от летищните такси, които то събира от самолетните компании. Размерът им наложително е разходно насочен и се дефинира за всяка последваща година - след дълга съгласувателна процедура с авиопревозвачите, пред които летището потвърждава какви разноски ще направи и какъв самолетен трафик чака, с цел да калкулира тъкмо такива такси.
По незнайни аргументи обаче през 2019 година разноските по рехабилитацията на износващия слой на полосата
не са били заложени в летищните такси,
които държавната компания е оповестила, че ще събира през 2020 година. И то - макар че гаранционният период на полосата е изминал, горният й пласт е изцяло злепоставен, а 2019 година беше рекордна по брой на обслужените пасажери и самолети.
Нещо повече! Вместо да увеличи леко таксите, с цел да събере нужните средства за рехабилитацията на пистата, управлението на летището прави тъкмо противоположното - понижава ги! От 5.50 евро на заминаващ пасажер през 2017 и 2018 година - на 3.36 евро през идващите две години.
Причината за това понижаване е, че откогато встъпи в служба през май 2017-та, настоящето управление на софийския аеропорт не влага в съвсем нищо. И, откакто няма разноски - с какъв претекст би могло да обоснове пред самолетните компании, в случай че не увеличението, то най-малко запазването на такса „ Сигурност “ на равнище 5.50 евро на заминаващ пасажер?
И с парадокса е като с белята - в никакъв случай не идва самичък! Тъй като не влага както в повишение, по този начин и в задържане равнищата на сигурността, управлението е насила
да връща на самолетните компании част от към този момент събраните такси!
Ако това е ръководство „ с грижата на добър собственик “ - здраве да му кажем!
Крайният резултат е... объркващ, меко казано. През 2019-та рехабилитацията на полосата за кацане и политане е отсрочена за 2021 година. По последна информация обаче - поради колапса на международната стопанска система, включително и на авиотранспорта, средствата за рехабилитацията не са включени в тазгодишните летищни такси.
Както към този момент „ БАНКЕРЪ “ писа, приходите на аеропорта към този момент не стигат даже за заплатите на чиновниците. Камо ли някой да мисли за "странични разноски " от рода на вложения, директно свързани с сигурността на полетите? Така действителната замяна на компрометирания горен пласт на пистата е отсрочен най-рано за 2022 година - 16 години от стартирането й в употреба и 4 години от приключването на гаранционния й период!
Оттук нататък разновидностите са два. Или рехабилитацията се "връчва " на бъдещия към момента концесионер - "сделка ", която умерено може да го откаже да подписва каквито и да било контракти, да не приказваме за предплатеното превеждане на 550 млн. лв.. Или държавното управление - в лицето на транспортното министерство - да отупа бюджетния чувал, да извади едни 15-20 милиона и да разпореди ремонта на някой "наш човек ".
И това, в случай че е грижа на добър собственик...
Бисер Липов
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ