Според българите ниската раждаемост и ниските доходи са причини за

Според българите ниската раждаемост и ниските приходи са аргументи за демографската рецесия, сочи социологическо проучване на " Тренд ". То бе показано от социологът Димитър Ганев на кръгла маса, проведена от евродепутатите социалисти. Темата й е " Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата ".

Възложител на проучването е евродепутатът Сергей Станишев, направени са 1002  изявленията с респонденти над 18 години от 5 до 11 септември 2023 година

На въпроса коя е главната причина за демографската рецесия 25% дават отговор ниската раждаемост, 25 % - ниските приходи, 15% - миграцията, 11% - неналичието на сигурност, 7% - високата смъртност, а 6% - политическата неустойчивост.

76% от запитаните са на мнение, че диските приходи са съществена причина младите да отсрочват раждането на дете. На второ място е неналичието на сигурност - по този начин считат 52 на 100 от запитаните.

Над три четвърти (76%) от българите дефинират ниските приходи като съществена причина за ниската раждаемост.
Малко над една четвърт (27%) заявяват, че биха емигрирали в чужбина.
Приблизително 9 на всеки 10 души в България в никакъв случай не са посещавали профилактичен обзор, обвързван с репродуктивното им здраве и фертилност.
Проучването е направено за конгрес „ Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата “, проведен от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Ниската раждаемост и ниските приходи са двете водещи аргументи за демографската рецесия, които българското общество показва.

Сред групата на най-младите до 30 година ниските приходи се открояват като главен проблем. Те се показват в по-голяма от междинната степен като проблем измежду жителите на дребните градове и селата, където и икономическите индикатори са по-неблагоприятни.

Сред по-съществените фактори за демографската рецесия се подрежда и миграцията, следвана от неналичието на сигурност.

Икономическите действителности се затвърждават като водещ фактор и за отлагането на решението за основаване на деца. Над ¾ от българите дефинират ниските приходи като съществена причина.

Мнозинството (52%) от респондентите дефинира като водеща причина и неналичието на сигурност.

Липсата на правила и правда е посочена като причина от малко над една четвърт от участниците в изследването.

Социалните промени и желанието за кариерно развиване се регистрират като фактор също от почти по една четвърт от респондентите.

Малко над една четвърт от българите (27%) заявяват, че биха емигрирали в чужбина. Това се показва по-често от мъжете, в сравнение с от дамите. Нагласата за емиграция има директна взаимозависимост с възрастта на респондентите – до момента в който при най-възрастните хора над 70 година позитивният дял е пренебрежимо невисок, с понижаване на възрастта делът се усилва. При групата на най-младите болшинството декларира, кардинална настройка да емигрира.

Най-важната причина, която стои в основата за настройките към емиграцията в чужбина, е по-добрата опция за работа. Тя значително изпреварва по значение всички останали тествани аргументи и е водеща измежду всички демографски групи.

Само 16% от българите декларират, че в случай че емигрират, не биха се завърнали повече в родината си. Делът е по-висок от междинни при хората под 50-годишна възраст и при най-ниско образованите.

Висока е отрицателната настройка към вноса на работна ръка от чужбина. Това е обвързвано най-много с обстоятелството, че водеща причина за емиграцията е точно намирането на работа. Икономическите имигранти се възприемат като евентуална конкуренция на пазара на труда.

Приблизително 9 на всеки 10 души в България в никакъв случай не са посещавали профилактичен обзор, обвързван с репродуктивното им здраве и фертилност. Това е малко по-валидно за мъжете (91% от тях), в сравнение с за дамите (83%). Във възрастовата група на хората сред 18 и 29 година делът на визитите остава под междинния.

Важен фактор е образованието – по-високо образованите са посещавали профилактичен обзор по-често, а при групата на хората с главно и по-ниско обучение делът е пренебрежимо невисок.

Регистрира се взаимозависимост и на база обитаемо място на респондентите. В столицата и регионалните градове делът е по-висок от междинния, до момента в който в селата и дребните градове остава по-нисък. Това е евентуално разследване от другия достъп до здравни услуги, само че не е изключено да е резултат и от разлики в здравната просвета.

Сред тези 12% от всички, които настояват, че са посещавали профилактичен обзор, това се е случило най-често сред 20 и 30-годишна възраст.

Все отново при почти една трета това се е случило след 30-годишна възраст и не е изключено да е било при съществуване на проблем, а не като профилактика.

Идеята за обезпечаване на безвъзмездни прегледи за репродуктивно здраве за младежите среща безапелационна поддръжка – 9 от 10 души.

Все отново следва да се има поради, че сходни данни са и израз на обществено допустима и влиятелна алтернатива.

Приблизително половината от българите (46%) постоянно употребяват храни и питиета в пластмасови опаковки.

Около 4 от 10 души постоянно употребяват захарни произведения или пушат цигари.

Сравнително по-малко – една пета от българите, настояват, че постоянно употребяват алкохол. Следва да се има поради, че тази алтернатива е ненапълно непрестижна и е допустимо част от респондентите да укриват действителното равнище на консумация.

Това се отнася в още по-голяма степен за използването на опиати, която в актуалното изследване излиза на незначителни равнища. Следва да се има поради, че в социологическите изследвания този дял постоянно е килнат от непрестижността, както и от незаконността на действието.

Енергийни питиета употребяват трима от 10 души, като 7% признават, че го вършат постоянно. Това, което буди терзание, е, че измежду младежите на възраст до 30 година болшинството използва енергийни питиета, като почти една пета вършат това постоянно. Сред тази група се следи и по-честа от междинната консумация на храни и питиета в пластмасови опаковки и захарни произведения.

Мнозинството от българите дефинира психологичното си здраве в някаква степен като положително. Все отново следва да се има поради, че преобладават умерените отговори. При хората над 50 година се следи по-лоша от междинната самокритика на психологичното здраве.

Приблизително четири от 10 всеки 10 българи са изпитвали меланхолия или мощна тревога през последната година.

Това е по-характерно от междинното за дамите, хората над 40 година, висшистите и живеещите в столицата.

Мнозинството дефинира равнището на стрес, на което е изложено в всекидневието си, като високо до някаква степен. Това е по-често годно за хората в дейна работна възраст сред 30 и 60 година, висшистите и живеещите в столицата.

Приблизително 9 на всеки 10 души в България в никакъв случай не са посещавали психоаналитик/психиатър. Това е малко по-валидно за мъжете (93% от тях), в сравнение с за дамите (89%). Във възрастовата група на хората сред 18 и 29 година делът остава под междинния.

И тук, както и във връзка с репродуктивната профилактика, значим фактор е образованието – по-високо образованите са посещавали експерт по-често, а при хората с главно и по-ниско обучение делът е пренебрежимо невисок.

Приблизително една трета от българите декларират, че не биха потърсили професионална помощ от психоаналитик/психиатър, даже и при психологично разположение. Това демонстрира, че измежду обществото към момента стандартите, свързани с този вид съвещания, са публикувани, а психологичното здраве остава подценено.

Мъжете с по-голяма решителност биха отказали да потърсят помощ при потребност. Същото се отнася и за хората над 70 години.

Образованието е основен фактор – две трети от висшистите биха потърсили професионална помощ при психологично неразположение, до момента в който при хората с главно обучение делът е една четвърт.

Шест от 10 българи признават, че не спортуват. По-често от междинното това са дами, лица над 50 година, попадащите в ниско образованите групи, както и живеещите в дребен град или село.

Една пета от българите спортуват постоянно – от един път седмично до всекидневно. Това е по-характерно за мъжете, хората до 40 година и жителите на столицата.

Като позитивен факт следва да се регистрира, че близо половината от младежите до 30 година спортуват постоянно – от един път седмично до всекидневно.