Има сериозна причина да не споделяте с никого радостта си
Споделяйки своята наслада, ние чакаме отклик от нашия събеседник. И той сигурно би трябвало да е ентусиазиран…
Щастието – това е сила, и когато тя ни обземе, е съвсем невероятно да се съдържа. Но в случай че нещо ни е зарадвало, тогава ние считаме, че сигурно би трябвало да го споделим с другите. И колкото по-голяма е тази наслада, толкоз повече имаме потребност да приказваме за това на някого, а по-добре – на целия свят.
Споделяйки своята наслада, ние чакаме отклик от нашия събеседник. И той сигурно би трябвало да е въодушевен. Друга реакция, явно, няма да ни устрои. И в случай че внезапно някой отговори не на 100% по нашата измервателна канара, това може да ни докара до комплициране и даже до яд. В последна сметка приятелят е задължен да се радва, когато ние сме добре! Ако не се зарадва, значи той не ни е другар.
Винаги ли е належащо да споделяте вашата наслада?
Уви, нашият нарцисизъм не регистрира, че би трябвало да мислим освен за себе си, само че и за другите. Може би е по-добре да разберем по какъв начин се усеща нашия другар сега?! Или може би в този момент няма време да показа това, което сме му поднесли?! Или може би предизвикваме злоба?!
Една моя другарка ми сподели един път, че наша обща другарка била на отмора на доста безценен курорт и на въпроса: „ Как е там?! “, тя дала отговор: „ О, нищо изключително! Не ми хареса кой знае какъв брой. „
Аз споделих, че, несъмнено, това е доста добре позната мантра на богати и интелигентни хора. Те знаят какво е злоба не от клюки, и се борят да не я провокират в другите. Това е културно и хуманно във връзка с другите.
Защо да казвате на някоя позната, че новата ви рокля коства повече от целия и месечен бюджет? Може би по-добре е да се каже (ако ви питат за това!): „ Не си припомням “, или нещо друго …
Некултурно е цялостен час да хвалите децата си пред семейство, което не може да има деца.
Съмнявам се, че е хуманно в детайлности да рисувате своето голямо ново жилище на хора, чиито финанси са толкоз дребни, че даже не могат да разрешат да заплащат наем.
Защо да се хвалите със своя брачен партньор, в случай че вашата събеседничка няма семейство или сега тяхното семейство е в рецесия?! Да, това е и рисково:) Ами в случай че момичето реши, че се нуждае безусловно тъкмо от вашия брачен партньор?
Проблемът постоянно е в това, че ние мислим на първо място единствено за себе си, само че не и за другите.
Човек, който се намира на пътя на духовното развиване осъзнава, че всичко в този свят се трансформира доста бързо и ние в никакъв случай не знаем какво положително и какво неприятно може да ни се случи.
Ето и една чудесна алегория за това.
Един мъж срещнал в гората див кон и го повел със себе си.
– Охооо – споделили съседите, какъв прекрасен кон – извади шанс!
– Не знам, шанс ли е или не е … – споделил той,
Неговият наследник се опитал да обязди коня, който бил избухлив и го хвърлил на земята.
Той си счупил и двата крайници.
– Ах! Какво злощастие! – извикали съседите – толкоз е зле!
– Аз не знам добре ли е това или неприятно – отвърнал мъжът.
Скоро избухнала война и всички здрави млади мъже били взети в армията.
Синовете на съседите също се присъединили във войната и починали. А неговият наследник поради двата си счупени крайници не го взели в армията.
– Добре е ти е на теб, – споделили останалите без деца хора: твоят наследник е жив.
– Аз не знам дали това е положително или неприятно – както и преди дал отговор индивидът …
Ние в никакъв случай не знаем какво ни чака зад ъгъла. Ние виждаме единствено тъкмо толкоз, доколкото е допустимо, в сходство с нашето схващане и съответната обстановка.
Но без значение какво се случва с вас, не тръбете наляво и надясно. Добър другар е този, който умее да слуша. Да приказва за себе си всеки може. Ако желаеме да поемем по пътя на развиването, ние би трябвало всякога да се замисляме за това по какъв начин да създадем хората към нас по-щастливи. Не е належащо да се провежда гуляй по време на чума.
Споделяйте най-добре това, което са подготвени да одобряват вашите родственици и другари. Може би нашата огромна наслада ще бъде за някой дребна мъка. И това не значи, че той е неприятен и злорад. Това допуска, че ние сме безчувствени и невъзпитани.
