Д-р Орлин Колев пред ДЕБАТИ за промените в Конституцията: Риск са текстовете за служебното правителство
Сподели
Орлин Колев е роден на 14.12.1978 година в гр. Видин, където приключва междинното си обучение. Придобива магистърска степен по компетентност „ Право “ през 2004 година Научната и преподавателска активност на Орлин Колев стартират от октомври 2006 година в Академия на Министерство на вътрешните работи, а от май 2009 година е помощник по конституционно право в катедра „ Конституционноправни науки “ в Юридическия факултет на Софийския университет. През октомври 2012 година пази сполучливо и придобива просветителна и научна степен „ лекар “ по право (конституционно право) с дисертационен труд „ Право на политическо сдружаване в Република България “. От 2013 година е основен помощник по конституционно право в право в катедра „ Конституционноправни науки “ в Юридическия факултет на Софийския университет. Обучавал се е и е специализирал в Brighton, UK 2000 година, Copenhagen, Denmark 2000 година, Kincardine, Scotland, UK 2007 година, Washington D.C., USA 2018 година През 2015 година е бил член на експертна група към Народното събрание на Р България за правене на конституционни промени в правосъдната власт, а през 2010 година е взел участие в експертна работна група към Народното събрание на Република България по правене и приемане на Изборния кодекс.
– Г-н Колев, от всички промени в Конституцията, сякаш най-широк отзив откриха тези за двойното поданство и заплахата, което това ще докара във връзка с националната сигурност. Доколко тези текстове в действителност съставляват опасност?
– По отношение на двойното поданство – не го зървам като общоприет проблем на българската Конституция. На фона на някои от, които се реализираха през днешния ден (сряда, бе. ред.), двойното поданство не би следвало да бъде във фокуса на вниманието.
Разбира се, слага се фундаментално въпросът пред кого вероятно бъдещият депутат с двойно поданство или министър-председател или министър, ще бъде предан – дали пред България, или пред някоя друга страна.
Лоялността и предаността на един жител към избрана страна не бих споделил, че зависи толкоз и единствено от поданството.
Може би, в случай че се разровим малко или потърсим, ще излязат разнообразни образци на български жители, които не бихме могли да ги назовем лоялни към страната. В този смисъл, двойното поданство е просто една опция за покана към български жители, които да вземат участие в ръководството.
Аз не планувам да имаме нараснала изборна интензивност от българските жители с двойно поданство, деклариращи предпочитание да станат народни представители.
Общо-взето, тази смяна ще бъде ориентирана към тези съумели български жители, които си развиват своята активност и публично, персонално и икономическо състояние, за които жители, народен представител като специалност може и да не се окаже толкоз атрактивно.
В този смисъл, пасивната изборна интензивност на тези лица за заемането на тези постове не бих определил като прекомерно огромна или пък застрашаваща сигурността.
По отношение на сигурността, що се отнася до редицата закони, при които имаме условие избрани позиции да се заемат от български жители – това е в границите на компетентността на националното заседание. И това зависи от естеството на заеманата служба.
И тук по преценка на самото национално заседание не следва да се придвижва автоматизирано двойното поданство към тези длъжности, а следва да се реши дали то би било съвместимо с упражняването на тези длъжности.
Следва да се разясни, че ние в областта на сигурността от години си сътрудничим с нашите сътрудници от Европа и зад Океана и в този смисъл дали ръководителят на съответната работа ще бъде с българско, двойно или n на брой поданства, той по силата на своята позиция е задължен да споделя всяка една информация, която му е станала известна.
В този смисъл сигурността ни не е застрашена, тъй като ние от години споделяме всяка информация, която знаем.
– Тази смяна, както казвате Вие, може би не е най-важната, само че измежду съперниците ѝ в последните дни интензивно се прокрадва изказванието, че непознати сътрудници ще бъдат инфилтрирани в специфичните ни служби…
– Тези страхове, които се прокарват във връзка с двойното поданство, ми наподобяват на страховете, които ни постановяваха във връзка с земеделската земя с оглед приемането ни в Европейския съюз.
Тогава се твърдеше, че като дадем опция да жителите от Европейски Съюз да изкупуват нашата земеделска земя, те ще дойдат и ще ни изкупят земята. Очевидно нищо сходно не се е случило.
Българската земя си остана българска земя. Тези страхове не се оправдаха и по същия метод ще бъде, коства ми се, и във връзка с двойното поданство.
– Съдебната промяна, която сякаш беше катализаторът за тези конституционни промени, ще се случи ли по метода, по който трябваше да стане – да се реализира самостоятелност на правосъдната система от политиците? Стана ясно да вземем за пример, че Бойко Рашков от ПП-ДБ е дал своя вот „ въздържал се “, тъй като в конструирането на прокурорския съвет в новия Висш съдебен съвет превес ще има парламентарната квота.
– Някак си фокусирането върху извоюването на независимостта на правосъдната власт се трансформира в своего рода самоцел. Идеята за независимостта на правосъдната власт следваше да бъде подчинена на една по-голяма цел.
А точно – тя да служи за обективното и заслужено решение на разногласия и да служи на жителите, на обществото като цяло.
И в този смисъл, нашите политици, фокусирайки се върху независимостта, направиха следното: разделиха Висш съдебен съвет на две – Висш съдийски и Висш прокурорски съвет, където преобладаващата професионална квота е при съдиите, което концептуално е вярно.
А по-голямата част от гражданската квота или политическото присъединяване е в прокурорския съвет.
Това разделяне е вярно, само че въпросът е в съотношението. И в случай че съотношението и в двата съвета е задоволително, че да взема независимо решения, то тогава този орган ще бъде зависещ на съответната воля.
Какво имам поради – в случай че гласовете на професионалната квота в съвета са задоволителни да вземат решение, това ще докара до едно капсулиране на правосъдния съвет.
В този смисъл надали едно капсулиране би било в интерес на жителите и на обществото, тъй като рискуваме да превърнем Висш съдебен съвет в една страна в страната, от което никой няма нужда.
И противоположното – въпросът с политическото въздействие, във връзка с прокурорите.
Отварям тук една скоба и споделям – надали би имало система в света, която да ограничи изцяло политическото въздействие. Политическото въздействие може да се ограничи само и единствено от политиците, като се научат да не подвигат телефона, с цел да търсят някой арбитър или прокурор и да се разпореждат с избрани претенции.
В този смисъл, като приказваме за Висшия прокурорски съвет – в случай че гражданското присъединяване, или така наречен „ политическа “ квота е задоволително да взема решения в границите на този съвет, то тогава фактически би могло да се приказва, че този съвет ще бъде зависещ напълно на политическата воля на неговите участници.
Въпрос на конкретизация към този момент в Закона за правосъдната власт е по какъв начин и с какво болшинство ке се вземат съответните решения.
Но сякаш доста въпроси останаха за решение от бъдещия Закон за съдебната власт. Някак си конституционният законодател, в лицето на сегашните политици, трябваше да ограничи този голям поток от въпроси, който следва да се уреди в Закон за съдебната власт.
– Виждате ли във всички тези промени някоя, която би могла да падне в Конституционния съд, в случай че се стигне до там. Вече опозицията, а и президентът обявиха, че имат желание да създадат това.
– Въпросът със служебното държавно управление е един много сериозен въпрос и изобщо орязването на пълномощията на президента.
Следва да имаме поради, че президентът разполага с пълномощия, дадени му от Великото национално заседание. Тоест – с приемането на в този момент настоящата ни Конституция, макар неколкократното ѝ изменение.
В този смисъл Обикновено национално заседание не може да лишава пълномощия на президента, дадени му от Велико народно събрание. В тази посока са и решенията на Конституционния съд – №3 от 2003 година и №8 от 2005 година.
Конструкцията на служебното държавно управление на процедура буди съществени опасности и подозрения за конституционосъобразността.
Има и нещо друго. Субектите, всред които президентът може да избира за служебни министър председатели, лимитират неговата независимост за установяване на служебното държавно управление, каквото е замислено по начало от Велико народно събрание.
Можем да създадем прилика с Търновската конституция, където търновският парламентарен законодател е изброил изчерпателно министерствата и по този метод е ограничавал изпълнителната власт на монарха, което, от своя страна, е довело до прекратяване на конституцията.
В този случай, изчерпателното изброяване на субектите, които могат да заемат министър-председателския пост при служебно държавно управление, някак си лимитира президента в неговите пълномощия и нека не се стигне до своего рода суспендирне на Конституцията от страна на Конституционен съд в този случай към този момент. Това е един от сериозните опасности.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Орлин Колев е роден на 14.12.1978 година в гр. Видин, където приключва междинното си обучение. Придобива магистърска степен по компетентност „ Право “ през 2004 година Научната и преподавателска активност на Орлин Колев стартират от октомври 2006 година в Академия на Министерство на вътрешните работи, а от май 2009 година е помощник по конституционно право в катедра „ Конституционноправни науки “ в Юридическия факултет на Софийския университет. През октомври 2012 година пази сполучливо и придобива просветителна и научна степен „ лекар “ по право (конституционно право) с дисертационен труд „ Право на политическо сдружаване в Република България “. От 2013 година е основен помощник по конституционно право в право в катедра „ Конституционноправни науки “ в Юридическия факултет на Софийския университет. Обучавал се е и е специализирал в Brighton, UK 2000 година, Copenhagen, Denmark 2000 година, Kincardine, Scotland, UK 2007 година, Washington D.C., USA 2018 година През 2015 година е бил член на експертна група към Народното събрание на Р България за правене на конституционни промени в правосъдната власт, а през 2010 година е взел участие в експертна работна група към Народното събрание на Република България по правене и приемане на Изборния кодекс.
– Г-н Колев, от всички промени в Конституцията, сякаш най-широк отзив откриха тези за двойното поданство и заплахата, което това ще докара във връзка с националната сигурност. Доколко тези текстове в действителност съставляват опасност?
– По отношение на двойното поданство – не го зървам като общоприет проблем на българската Конституция. На фона на някои от, които се реализираха през днешния ден (сряда, бе. ред.), двойното поданство не би следвало да бъде във фокуса на вниманието.
Разбира се, слага се фундаментално въпросът пред кого вероятно бъдещият депутат с двойно поданство или министър-председател или министър, ще бъде предан – дали пред България, или пред някоя друга страна.
Лоялността и предаността на един жител към избрана страна не бих споделил, че зависи толкоз и единствено от поданството.
Може би, в случай че се разровим малко или потърсим, ще излязат разнообразни образци на български жители, които не бихме могли да ги назовем лоялни към страната. В този смисъл, двойното поданство е просто една опция за покана към български жители, които да вземат участие в ръководството.
Аз не планувам да имаме нараснала изборна интензивност от българските жители с двойно поданство, деклариращи предпочитание да станат народни представители.
Общо-взето, тази смяна ще бъде ориентирана към тези съумели български жители, които си развиват своята активност и публично, персонално и икономическо състояние, за които жители, народен представител като специалност може и да не се окаже толкоз атрактивно.
В този смисъл, пасивната изборна интензивност на тези лица за заемането на тези постове не бих определил като прекомерно огромна или пък застрашаваща сигурността.
По отношение на сигурността, що се отнася до редицата закони, при които имаме условие избрани позиции да се заемат от български жители – това е в границите на компетентността на националното заседание. И това зависи от естеството на заеманата служба.
И тук по преценка на самото национално заседание не следва да се придвижва автоматизирано двойното поданство към тези длъжности, а следва да се реши дали то би било съвместимо с упражняването на тези длъжности.
Следва да се разясни, че ние в областта на сигурността от години си сътрудничим с нашите сътрудници от Европа и зад Океана и в този смисъл дали ръководителят на съответната работа ще бъде с българско, двойно или n на брой поданства, той по силата на своята позиция е задължен да споделя всяка една информация, която му е станала известна.
В този смисъл сигурността ни не е застрашена, тъй като ние от години споделяме всяка информация, която знаем.
– Тази смяна, както казвате Вие, може би не е най-важната, само че измежду съперниците ѝ в последните дни интензивно се прокрадва изказванието, че непознати сътрудници ще бъдат инфилтрирани в специфичните ни служби…
– Тези страхове, които се прокарват във връзка с двойното поданство, ми наподобяват на страховете, които ни постановяваха във връзка с земеделската земя с оглед приемането ни в Европейския съюз.
Тогава се твърдеше, че като дадем опция да жителите от Европейски Съюз да изкупуват нашата земеделска земя, те ще дойдат и ще ни изкупят земята. Очевидно нищо сходно не се е случило.
Българската земя си остана българска земя. Тези страхове не се оправдаха и по същия метод ще бъде, коства ми се, и във връзка с двойното поданство.
– Съдебната промяна, която сякаш беше катализаторът за тези конституционни промени, ще се случи ли по метода, по който трябваше да стане – да се реализира самостоятелност на правосъдната система от политиците? Стана ясно да вземем за пример, че Бойко Рашков от ПП-ДБ е дал своя вот „ въздържал се “, тъй като в конструирането на прокурорския съвет в новия Висш съдебен съвет превес ще има парламентарната квота.
– Някак си фокусирането върху извоюването на независимостта на правосъдната власт се трансформира в своего рода самоцел. Идеята за независимостта на правосъдната власт следваше да бъде подчинена на една по-голяма цел.
А точно – тя да служи за обективното и заслужено решение на разногласия и да служи на жителите, на обществото като цяло.
И в този смисъл, нашите политици, фокусирайки се върху независимостта, направиха следното: разделиха Висш съдебен съвет на две – Висш съдийски и Висш прокурорски съвет, където преобладаващата професионална квота е при съдиите, което концептуално е вярно.
А по-голямата част от гражданската квота или политическото присъединяване е в прокурорския съвет.
Това разделяне е вярно, само че въпросът е в съотношението. И в случай че съотношението и в двата съвета е задоволително, че да взема независимо решения, то тогава този орган ще бъде зависещ на съответната воля.
Какво имам поради – в случай че гласовете на професионалната квота в съвета са задоволителни да вземат решение, това ще докара до едно капсулиране на правосъдния съвет.
В този смисъл надали едно капсулиране би било в интерес на жителите и на обществото, тъй като рискуваме да превърнем Висш съдебен съвет в една страна в страната, от което никой няма нужда.
И противоположното – въпросът с политическото въздействие, във връзка с прокурорите.
Отварям тук една скоба и споделям – надали би имало система в света, която да ограничи изцяло политическото въздействие. Политическото въздействие може да се ограничи само и единствено от политиците, като се научат да не подвигат телефона, с цел да търсят някой арбитър или прокурор и да се разпореждат с избрани претенции.
В този смисъл, като приказваме за Висшия прокурорски съвет – в случай че гражданското присъединяване, или така наречен „ политическа “ квота е задоволително да взема решения в границите на този съвет, то тогава фактически би могло да се приказва, че този съвет ще бъде зависещ напълно на политическата воля на неговите участници.
Въпрос на конкретизация към този момент в Закона за правосъдната власт е по какъв начин и с какво болшинство ке се вземат съответните решения.
Но сякаш доста въпроси останаха за решение от бъдещия Закон за съдебната власт. Някак си конституционният законодател, в лицето на сегашните политици, трябваше да ограничи този голям поток от въпроси, който следва да се уреди в Закон за съдебната власт.
– Виждате ли във всички тези промени някоя, която би могла да падне в Конституционния съд, в случай че се стигне до там. Вече опозицията, а и президентът обявиха, че имат желание да създадат това.
– Въпросът със служебното държавно управление е един много сериозен въпрос и изобщо орязването на пълномощията на президента.
Следва да имаме поради, че президентът разполага с пълномощия, дадени му от Великото национално заседание. Тоест – с приемането на в този момент настоящата ни Конституция, макар неколкократното ѝ изменение.
В този смисъл Обикновено национално заседание не може да лишава пълномощия на президента, дадени му от Велико народно събрание. В тази посока са и решенията на Конституционния съд – №3 от 2003 година и №8 от 2005 година.
Конструкцията на служебното държавно управление на процедура буди съществени опасности и подозрения за конституционосъобразността.
Има и нещо друго. Субектите, всред които президентът може да избира за служебни министър председатели, лимитират неговата независимост за установяване на служебното държавно управление, каквото е замислено по начало от Велико народно събрание.
Можем да създадем прилика с Търновската конституция, където търновският парламентарен законодател е изброил изчерпателно министерствата и по този метод е ограничавал изпълнителната власт на монарха, което, от своя страна, е довело до прекратяване на конституцията.
В този случай, изчерпателното изброяване на субектите, които могат да заемат министър-председателския пост при служебно държавно управление, някак си лимитира президента в неговите пълномощия и нека не се стигне до своего рода суспендирне на Конституцията от страна на Конституционен съд в този случай към този момент. Това е един от сериозните опасности.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ