Даниел Смилов за ДЕБАТИ: За партиите ще бъде усилие да поставят експертизата пред политическата лоялност при избора на ВСС
Сподели
Даниел Смилов е политолог и експерт по относително конституционно право. Програмен шеф на Центъра за демократични тактики, годишен гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра „ Политология ” на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица университетски изявления на британски език в региона на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и голям брой публикации в българския щемпел и периодически издания.
– Г-н Смилов, във връзка с препоръчаните кандидатури за конституционни съдии има известно напрежение в правната общественост – „ Правосъдие за всеки “ излязоха с апел за отдръпването на претендентите и по-конкретните им рецензии са към номинацията на Десислава Атанасова. Какво мислите за тези номинации?
– Кандидатурата на арбитър Белазелков е безспорна и ми се коства, че това е по-добрият метод на Демократична България и Политическа партия. Става дума за арбитър, против чиято известност няма възражения – и от позиция на самостоятелност, и от позиция на подготвеност.
Десислава Атанасова е по-рискована кандидатура, защото има въпроси във връзка с юридическия ѝ стаж. Вярно е, че тя е дълго време в Народното събрание и също по този начин е правилно, че тя е високо в йерархията на ГЕРБ и те считат, че политическият ѝ опит в Народното събрание е задоволителен, с цел да компенсира неналичието или дефицита на юридически опит.
По принцип не е невероятно политици да намират място в Конституционния съд. И преди този момент се е случвало. Не постоянно опитът в това отношение е бил положителен, както в тази ситуация с Георги Марков, да вземем за пример.
Така че, всичко това повдига въпроси и ГЕРБ би трябвало да обяснят добре за какво са създали подобен асортимент.
Мен ме тормози този метод да не бъде общопризнат и по-нататък, когато ще се попълнят парламентарните квоти във Висшия правосъден и Висшия прокурорски съвет, само че и в регулаторите. По-добре е да се схване методът, при който се назначават експерти, които са доказвали своята самостоятелност, в сравнение с партийни назначения, при които партийният политически опит да е отплата за неналичието на други качества.
– Ако госпожа Атанасова бъде определена за парламентарен арбитър, първото дело, което най-вероятно тя ще гледа, ще бъде това за измененията в Конституцията, на които пък тя е съвносител. И това беше регистрирано като спор на ползи, при който тя би трябвало да си направи отвод…
– Тук не съм склонен. Чисто юридически няма причини за отказ, пък и същото би било – да речем Янаки Стоилов, който пък е взел участие по един или различен метод при приемането на Конституцията, да си даде отказ в този момент. Не ми се коства, че тези причини са значими.
По-важно е в действителност какви са качествата на претендента и дали в тази обстановка в този момент би трябвало да се сортират претенденти въз основата на техния политически опит, а не на база на професионални качества.
Струва ми се, че тук ГЕРБ вършат неточност, като дават преимущество на политическия опит пред чисто професионалните качества и самостоятелност.
– Какви са упованията Ви за изхода от делото в Конституционния съд, кои от текстовете са уязвими и биха паднали?
– Не мога да направя такава прогноза, само че мисля, че ще най-сериозните причини от страна на Конституционния съд ще бъдат ориентирани към избора на длъжностен министър председател от страна на президента.
Той би трябвало да избира от седем длъжности, които са планувани в новата уредба, до момента в който в предходната на процедура нямаше ограничавания в кръга от хора, от които той би могъл да избере длъжностен министър председател.
Това би трябвало да се реши – дали е толкоз сериозна смяната в салдото във управляващите, че да се приказва за смяна във формата на държавно ръководство.
Моето мнение е, че тук не става въпрос за смяна на държавното ръководство. В последна сметка, в нито една конституционна доктрина това по какъв начин се избира служебното държавно управление не визира такива фундаментални въпроси – от рода на това дали страната е парламентарна, президентска, полупрезидентска… Това даже не визира и по-фини салда във управляващите.
В този смисъл, не би трябвало Конституционен съд да разчита на толкоз необятно схващане на формата на държавно ръководство. В последна сметка, не всяко прекачване на пълномощия, не всяка смяна в пълномощията можа да засегне по-важни въпроси, като този за формата на държавно ръководство.
Това е схващане, което е съобразено и с теорията, и със здравия разсъдък. Не мога да направя прогнози по какъв начин тъкмо ще подходи Конституционен съд, само че това ще бъде един от значимите въпроси.
Може би Конституционен съд ще се произнесе по парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет. Има някакъв мотив, от позиция на независимостта на правосъдната власт, само че също по този начин проблемите, които се бяха натрупали в предходни години пък бяха свързани с отчетността и безконтролността на прокурорската институция като цяло и най-много основният прокурор, и в случай че се подсигурява болшинство на прокурори в този прокурорски съвет, безконтролността на основния прокурор значително се резервира и това е сериозен мотив.
Друг мотив е, че парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет се избира с 2/3 болшинство, което при нашите фрагментирани парламенти, е задоволителна гаранция за доста необятно посланичество вътре в нея. И най-много, в случай че политическите партии изпращат не партийно оцветени претенденти, а претенденти, които са потвърдили своята самостоятелност, сходни възражения ще отпаднат.
От тази позиция ми се коства, че образецът с госпожа Атанасова не е добър. ГЕРБ биха могли и с избора си на претендент за Конституционен съд да показват, че няма да разчитат на политическия опит, колкото на професионални качества и самостоятелност. В този смисъл тази номинация на Десислава Атанасова наподобява на провал.
– Наистина ли може да се приказва за опазване на статуквото във Висш съдебен съвет до избирането на нови органи, за които в конституционните промени са планувани много дълги периоди?
– Не го считам за проблем, само че считам, че с цел да има същинска и смислена правосъдна промяна, би трябвало да бъдат признати промени в Закона за правосъдната власт, съобразени с новата конституционна уредба и да бъдат осъществени дейностите по назначение на новите правосъден и прокурорски препоръки.
В този смисъл конституционната промяна дава опция, тя отваря вратата и би трябвало оттук насетне да забележим по какъв начин ще работи парламентарното болшинство и какви тъкмо законови промени ще бъдат готови от изпълнителната власт, какви закони ще бъдат признати, тъй че да бъде свястно това, което ще последва.
Надеждата ми е, че освен ще бъдат заменени конституционните правила, само че ще бъдат заменени и парламентарните практики и в действителност ще бъде изработен опит да се изпратят хора, които са самостоятелни в своето мислене и са експерти.
За политическите партии ще бъде изпитание да слагат експертизата и независимостта пред политическата преданост, пред политическия опит.
Това че има процедурно време, в което това би трябвало да стане, не е толкоз огромен проблем. Проблем би било, в случай че не се случва това и в случай че продължи практиката да се избират хора поради партийна и политическа преданост.
– Очаквате ли да има някакви разтърсвания измежду ръководещото болшинство, в случай че част от тези конституционни промени бъдат отхвърлени от Конституционен съд?
– Това ми се коства сложен въпрос за предугаждане към този миг. Не чакам ориста на обединението да бъде решена на база на решението на Конституционен съд.
Напрежение може да възникне, само че има задоволително други въпроси към обединението. И въпреки всичко би трябвало да се каже, че тези конституционни промени, които бяха признати, в огромната си част са потребни.
Това беше един от триумфите на тази коалиция. В този смисъл не чакам Конституционен съд да преобърне оценката за това, което е реализирано до тук.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Даниел Смилов е политолог и експерт по относително конституционно право. Програмен шеф на Центъра за демократични тактики, годишен гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра „ Политология ” на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица университетски изявления на британски език в региона на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и голям брой публикации в българския щемпел и периодически издания.
– Г-н Смилов, във връзка с препоръчаните кандидатури за конституционни съдии има известно напрежение в правната общественост – „ Правосъдие за всеки “ излязоха с апел за отдръпването на претендентите и по-конкретните им рецензии са към номинацията на Десислава Атанасова. Какво мислите за тези номинации?
– Кандидатурата на арбитър Белазелков е безспорна и ми се коства, че това е по-добрият метод на Демократична България и Политическа партия. Става дума за арбитър, против чиято известност няма възражения – и от позиция на самостоятелност, и от позиция на подготвеност.
Десислава Атанасова е по-рискована кандидатура, защото има въпроси във връзка с юридическия ѝ стаж. Вярно е, че тя е дълго време в Народното събрание и също по този начин е правилно, че тя е високо в йерархията на ГЕРБ и те считат, че политическият ѝ опит в Народното събрание е задоволителен, с цел да компенсира неналичието или дефицита на юридически опит.
По принцип не е невероятно политици да намират място в Конституционния съд. И преди този момент се е случвало. Не постоянно опитът в това отношение е бил положителен, както в тази ситуация с Георги Марков, да вземем за пример.
Така че, всичко това повдига въпроси и ГЕРБ би трябвало да обяснят добре за какво са създали подобен асортимент.
Мен ме тормози този метод да не бъде общопризнат и по-нататък, когато ще се попълнят парламентарните квоти във Висшия правосъден и Висшия прокурорски съвет, само че и в регулаторите. По-добре е да се схване методът, при който се назначават експерти, които са доказвали своята самостоятелност, в сравнение с партийни назначения, при които партийният политически опит да е отплата за неналичието на други качества.
– Ако госпожа Атанасова бъде определена за парламентарен арбитър, първото дело, което най-вероятно тя ще гледа, ще бъде това за измененията в Конституцията, на които пък тя е съвносител. И това беше регистрирано като спор на ползи, при който тя би трябвало да си направи отвод…
– Тук не съм склонен. Чисто юридически няма причини за отказ, пък и същото би било – да речем Янаки Стоилов, който пък е взел участие по един или различен метод при приемането на Конституцията, да си даде отказ в този момент. Не ми се коства, че тези причини са значими.
По-важно е в действителност какви са качествата на претендента и дали в тази обстановка в този момент би трябвало да се сортират претенденти въз основата на техния политически опит, а не на база на професионални качества.
Струва ми се, че тук ГЕРБ вършат неточност, като дават преимущество на политическия опит пред чисто професионалните качества и самостоятелност.
– Какви са упованията Ви за изхода от делото в Конституционния съд, кои от текстовете са уязвими и биха паднали?
– Не мога да направя такава прогноза, само че мисля, че ще най-сериозните причини от страна на Конституционния съд ще бъдат ориентирани към избора на длъжностен министър председател от страна на президента.
Той би трябвало да избира от седем длъжности, които са планувани в новата уредба, до момента в който в предходната на процедура нямаше ограничавания в кръга от хора, от които той би могъл да избере длъжностен министър председател.
Това би трябвало да се реши – дали е толкоз сериозна смяната в салдото във управляващите, че да се приказва за смяна във формата на държавно ръководство.
Моето мнение е, че тук не става въпрос за смяна на държавното ръководство. В последна сметка, в нито една конституционна доктрина това по какъв начин се избира служебното държавно управление не визира такива фундаментални въпроси – от рода на това дали страната е парламентарна, президентска, полупрезидентска… Това даже не визира и по-фини салда във управляващите.
В този смисъл, не би трябвало Конституционен съд да разчита на толкоз необятно схващане на формата на държавно ръководство. В последна сметка, не всяко прекачване на пълномощия, не всяка смяна в пълномощията можа да засегне по-важни въпроси, като този за формата на държавно ръководство.
Това е схващане, което е съобразено и с теорията, и със здравия разсъдък. Не мога да направя прогнози по какъв начин тъкмо ще подходи Конституционен съд, само че това ще бъде един от значимите въпроси.
Може би Конституционен съд ще се произнесе по парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет. Има някакъв мотив, от позиция на независимостта на правосъдната власт, само че също по този начин проблемите, които се бяха натрупали в предходни години пък бяха свързани с отчетността и безконтролността на прокурорската институция като цяло и най-много основният прокурор, и в случай че се подсигурява болшинство на прокурори в този прокурорски съвет, безконтролността на основния прокурор значително се резервира и това е сериозен мотив.
Друг мотив е, че парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет се избира с 2/3 болшинство, което при нашите фрагментирани парламенти, е задоволителна гаранция за доста необятно посланичество вътре в нея. И най-много, в случай че политическите партии изпращат не партийно оцветени претенденти, а претенденти, които са потвърдили своята самостоятелност, сходни възражения ще отпаднат.
От тази позиция ми се коства, че образецът с госпожа Атанасова не е добър. ГЕРБ биха могли и с избора си на претендент за Конституционен съд да показват, че няма да разчитат на политическия опит, колкото на професионални качества и самостоятелност. В този смисъл тази номинация на Десислава Атанасова наподобява на провал.
– Наистина ли може да се приказва за опазване на статуквото във Висш съдебен съвет до избирането на нови органи, за които в конституционните промени са планувани много дълги периоди?
– Не го считам за проблем, само че считам, че с цел да има същинска и смислена правосъдна промяна, би трябвало да бъдат признати промени в Закона за правосъдната власт, съобразени с новата конституционна уредба и да бъдат осъществени дейностите по назначение на новите правосъден и прокурорски препоръки.
В този смисъл конституционната промяна дава опция, тя отваря вратата и би трябвало оттук насетне да забележим по какъв начин ще работи парламентарното болшинство и какви тъкмо законови промени ще бъдат готови от изпълнителната власт, какви закони ще бъдат признати, тъй че да бъде свястно това, което ще последва.
Надеждата ми е, че освен ще бъдат заменени конституционните правила, само че ще бъдат заменени и парламентарните практики и в действителност ще бъде изработен опит да се изпратят хора, които са самостоятелни в своето мислене и са експерти.
За политическите партии ще бъде изпитание да слагат експертизата и независимостта пред политическата преданост, пред политическия опит.
Това че има процедурно време, в което това би трябвало да стане, не е толкоз огромен проблем. Проблем би било, в случай че не се случва това и в случай че продължи практиката да се избират хора поради партийна и политическа преданост.
– Очаквате ли да има някакви разтърсвания измежду ръководещото болшинство, в случай че част от тези конституционни промени бъдат отхвърлени от Конституционен съд?
– Това ми се коства сложен въпрос за предугаждане към този миг. Не чакам ориста на обединението да бъде решена на база на решението на Конституционен съд.
Напрежение може да възникне, само че има задоволително други въпроси към обединението. И въпреки всичко би трябвало да се каже, че тези конституционни промени, които бяха признати, в огромната си част са потребни.
Това беше един от триумфите на тази коалиция. В този смисъл не чакам Конституционен съд да преобърне оценката за това, което е реализирано до тук.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ