Нашенският Петко – живее по-добре, забогатява, но ругае Европа
Сподели
Да вземем Петко като сборен облик. Колапсът на Народна република България и на целия Източен блок го заварва като зле просветен млад състезател, по настройка хулиган, обаче другояче нелошо момче с обичайни възгледи и с неопределени, само че енергични упоритости за бъдещето. Петко е ватерполистче, под водата умее да рита, да щипе и да играе мръсно. Когато открива, че от водната топка няма да забогатее, той се захваща с това, за което знае най-малко малко: басейна. Открива компания за поддръжка на басейни, усвоява познания и технологии, бизнесът му последователно потръгва. Петко не постоянно играе почтено, само че нали и другите в бизнеса не се интересуват от феър плей…
Покрай държавни и общински поръчки компанията му укрепва, стартира да строи басейни, в един миг потичат и европейски пари за обществени басейни и всеобщ спорт. Петко си купува апартамент, след това втори, основава семейство, придобива няколко нови европейски автомобила, щерка му приключва с отличие влиятелна гимназия и отива да учи в Западна Европа. Петко се труди крепко, забогатява устойчиво, върви на отмора в Гърция и Италия – и все пак ругае Европа. Защо?
Възможните отговори
На този логически въпрос просто няма логически отговор. Или по-точно – в очи незабавно се набиват няколко вероятни отговора, които вероятно работят в синхрон.
Първо: Петко се съизмерва не с едновремешното безсребърно ватерполистче, не с болния си съсед, който кара на една пенсия, камо ли пък с болшинството хора в Африка. Не, Петко се съизмерва с българските богаташи и с телевизионните випове, а най-много с въображаемия нидерландски или немски „ Петко “, който от негова позиция несправедливо си е надделял на разходвам и продължава да богатее с помощта на българските вноски в бюджета на Европейски Съюз. (Последното без подозрение звучи неуместно и влиза в несъгласие с формалните цифри от бюджета на Европейски Съюз, само че все пак в България постоянно ще чуете сходни изказвания.)
Второ: и Петко живее в своя балон във Facebook и във футболната агитка, където такива нелепици виреят устремно, като плевели. От балона мъжкото момче Петко знае сигурно, че Европа е поробена от гейове и лесбийки, че нидерландският и немският „ Петко “ влачат на гърба си милиони мигранти-безделници и даже нямат право да приказват за цвета на кожата или за религията им. Всичко това провокира у Петко неразбиране, освен това – мощен яд.
И като прибавим третото, картината се окръгля: Петко счита себе си за родолюбец и обича Русия, тъй като по този начин са го учили в учебно заведение. Каква тъкмо е субстанцията на този национализъм и на тази любов – това Петко не знае, пък и не се интересува изключително. Той живее в един черно-бял, мощно емоционализиран свят, където нещата са елементарни и обясними. Не, не тъкмо обясними – в този свят нещата се усещат.
Защото другояче на Петко елементарно може да му се изясни, че той персонално и цялата страна са забогатели в пъти през последните десетилетия – с помощта на труда си, само че и с помощта на Европейски Съюз и опциите за бизнес и разцвет. Ако Петко съпостави днешния си бюджет с бюджета си отпреди 30 години, в случай че България съпостави днешния си Брутният вътрешен продукт с оня отпреди 30 години, в случай че помислим за тези 4,5 милиарда евро задгранични вложения, които ще влязат в страната през тази година и от които несъмнено и Петко ще припечели нещо – повече просто няма какво да се изяснява.
Логични пояснения?
Но очевидно обясненията не работят. И това е тежка обица на ухото за политиците, за основателите на публичното мнение и за по този начин наречените „ елити “, които българите всеобщо не харесват. Защото на такива страсти като завистта, като страха от непознатото и непознатото, като безконечното обезверение и самоокайване, не можеш да се противопоставиш със сухи обстоятелства и с разумни причини. Точно подобен в днешно време е огромният проблем на демократичната народна власт – освен в България, доста повече другаде по света: тя брои бюлетини, само че (вече) не умее да вълнува.
Остава ни единствено с мъка да предупредим Петко, че в случай че събори демокрацията или я прекрои съгласно своите възгледи, скоро няма да има нито жилища, нито коли и басейни. Нито даже опцията да показва гласно възгледите си.
А другояче Петко е позитивен воин и страната върви напред посредством и на хора като него.
*Името и някои биографични елементи са изменени, само че другояче става дума за действително действителен човек.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Да вземем Петко като сборен облик. Колапсът на Народна република България и на целия Източен блок го заварва като зле просветен млад състезател, по настройка хулиган, обаче другояче нелошо момче с обичайни възгледи и с неопределени, само че енергични упоритости за бъдещето. Петко е ватерполистче, под водата умее да рита, да щипе и да играе мръсно. Когато открива, че от водната топка няма да забогатее, той се захваща с това, за което знае най-малко малко: басейна. Открива компания за поддръжка на басейни, усвоява познания и технологии, бизнесът му последователно потръгва. Петко не постоянно играе почтено, само че нали и другите в бизнеса не се интересуват от феър плей…
Покрай държавни и общински поръчки компанията му укрепва, стартира да строи басейни, в един миг потичат и европейски пари за обществени басейни и всеобщ спорт. Петко си купува апартамент, след това втори, основава семейство, придобива няколко нови европейски автомобила, щерка му приключва с отличие влиятелна гимназия и отива да учи в Западна Европа. Петко се труди крепко, забогатява устойчиво, върви на отмора в Гърция и Италия – и все пак ругае Европа. Защо?
Възможните отговори
На този логически въпрос просто няма логически отговор. Или по-точно – в очи незабавно се набиват няколко вероятни отговора, които вероятно работят в синхрон.
Първо: Петко се съизмерва не с едновремешното безсребърно ватерполистче, не с болния си съсед, който кара на една пенсия, камо ли пък с болшинството хора в Африка. Не, Петко се съизмерва с българските богаташи и с телевизионните випове, а най-много с въображаемия нидерландски или немски „ Петко “, който от негова позиция несправедливо си е надделял на разходвам и продължава да богатее с помощта на българските вноски в бюджета на Европейски Съюз. (Последното без подозрение звучи неуместно и влиза в несъгласие с формалните цифри от бюджета на Европейски Съюз, само че все пак в България постоянно ще чуете сходни изказвания.)
Второ: и Петко живее в своя балон във Facebook и във футболната агитка, където такива нелепици виреят устремно, като плевели. От балона мъжкото момче Петко знае сигурно, че Европа е поробена от гейове и лесбийки, че нидерландският и немският „ Петко “ влачат на гърба си милиони мигранти-безделници и даже нямат право да приказват за цвета на кожата или за религията им. Всичко това провокира у Петко неразбиране, освен това – мощен яд.
И като прибавим третото, картината се окръгля: Петко счита себе си за родолюбец и обича Русия, тъй като по този начин са го учили в учебно заведение. Каква тъкмо е субстанцията на този национализъм и на тази любов – това Петко не знае, пък и не се интересува изключително. Той живее в един черно-бял, мощно емоционализиран свят, където нещата са елементарни и обясними. Не, не тъкмо обясними – в този свят нещата се усещат.
Защото другояче на Петко елементарно може да му се изясни, че той персонално и цялата страна са забогатели в пъти през последните десетилетия – с помощта на труда си, само че и с помощта на Европейски Съюз и опциите за бизнес и разцвет. Ако Петко съпостави днешния си бюджет с бюджета си отпреди 30 години, в случай че България съпостави днешния си Брутният вътрешен продукт с оня отпреди 30 години, в случай че помислим за тези 4,5 милиарда евро задгранични вложения, които ще влязат в страната през тази година и от които несъмнено и Петко ще припечели нещо – повече просто няма какво да се изяснява.
Логични пояснения?
Но очевидно обясненията не работят. И това е тежка обица на ухото за политиците, за основателите на публичното мнение и за по този начин наречените „ елити “, които българите всеобщо не харесват. Защото на такива страсти като завистта, като страха от непознатото и непознатото, като безконечното обезверение и самоокайване, не можеш да се противопоставиш със сухи обстоятелства и с разумни причини. Точно подобен в днешно време е огромният проблем на демократичната народна власт – освен в България, доста повече другаде по света: тя брои бюлетини, само че (вече) не умее да вълнува.
Остава ни единствено с мъка да предупредим Петко, че в случай че събори демокрацията или я прекрои съгласно своите възгледи, скоро няма да има нито жилища, нито коли и басейни. Нито даже опцията да показва гласно възгледите си.
А другояче Петко е позитивен воин и страната върви напред посредством и на хора като него.
*Името и някои биографични елементи са изменени, само че другояче става дума за действително действителен човек.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ