Ние се раждаме не по своя воля и умираме не по своя воля ♥ Ивайло ПЕТРОВ
Споделените мисли на един от най-значимите български прозаици от втората половина на ХХ век пред проф. Божидар Кунчев. „ Случи се да го познавам, да беседвам с него. Писателят се съгласи да запиша на магнетофон някои от нашите диалози. Беше от дълго време, през далечната 1997 година Мислите му, които вмъквам тук, са от тези диалози. “
(1923 ~ 2005)
♥ Промисъл за живота и гибелта
Когато си помисля за предишното, ми става тъжно. Защото на млади години човек е бил по-щастлив, по-невеж и е намирал благополучие и наслада в доста дребни и никакви неща. Особено бедният човек, в случай че му дадеш нещо мъничко, и той е към този момент благополучен. От какво ли не се радва едно оскъдно дете? А какво да кажа за упованието? Много постоянно съм го казвал, че инстинктът за живот е доста по-силен и стои над всичко.
***
Като съм бил момче, дете, не съм се страхувал от гибелта. Интересно, нали? После към този момент, като осъзнах, че няма да ме има, започнах да си изяснявам що е гибел. И за какво тя съществува. И в случай че има някакви висши сили, за какво са я основали. Ние се раждаме не по своя воля и умираме не по своя воля. Това са основни въпроси, които постоянно са ме занимавали. Цялата човешка активност съгласно мен е не толкоз осмисляне на живота, колкото похищение на съзнанието от гибелта. Защото тези пристрастености са ни дали опция да се отклоняваме от страшната мисъл. Не, тя не се отсрочва, само че ние си фантазираме, че я отлагаме. Защото хайде това да постигнеш, това да направиш – все да не мислиш за гибелта.
Спасението на индивида от гибелта съгласно мен е примирението. Да можеш да се примириш със гибелта. Но аз не мога да се смиря, към момента не мога да се примиря.
***
Всичко е преходно, тъй като човек е временен. Ако един човек е вечен, не знам какво би станало с него.
***
Човек като узрее – и по тяло, и по дух – стартира да вижда обективно живота. Тези страшни действителности на живота. Те бавно изтласкват неговия идеализъм и обич. Почват да го лъжат, мамят, крадат, да го пращат на войни. И той стартира да става по-мъдър и по-голям песимист.
***
Постиженията на цивилизацията не могат да се отхвърлят, само че има нещо друго – че човек не е дорасъл до такава степен, че да се употребява от демократичния живот и плодовете на личната си цивилизация. Човек не може да употребява цивилизацията си и тя се обръща против него – така както един водач се напива, качва се в хубава кола, със 100 километра в час се удря в дирек и умира на място. Защото не може да ръководи колата, не внимава. Отклонява се от изобретението си и то го убива. Същото е и с цивилизацията. Както ние през днешния ден не можем да бъдем на нивото на демокрацията. Хората – простолюдието, пък и най-умните хора ужким – и те я трансфораха в средство за нещо друго. Анархия.
***
Аз съм пристигнал до едно умозаключение и съм го казвал, не знам дали съм го писал – едно от най-големите несгоди на индивида е, че той не може да се поучи от предишното, че не се учи от него. Всеки човек желае да открие света за себе си и стартира да го открива самичък. Сега в случай че да вземем за пример кажеш на един младеж: „ Слушай момче или момиче, не пуши, не пий, живей нравствено… “. Ако си момиче, да речем, отиваш да се веселиш, радостни се с мярка, прибери се, труди се… не! Всичко това индивидът би трябвало да го изживее, да го преживее и чак когато остарее, тогава към този момент стартира да предава мъдрост и опит на другите. И за мен това е нещастието на човечеството.
***
Все съм си мислил, че всичко идва от жаждата за власт и принуждение. Човек мъчно устоява на властта. Парите и властта са едно и също. Насилието пък ражда принуждение. Липсата на независимост на словото. Обаче пък в последно време си мисля, че доста заплашителен е въпросът за свободата. Неразрешим. Ако приказваме за народа, той си е навалица. Да не го наскърбяваме, да кажем – болшинство. Той не може да бъде единен, не може да мисли еднообразно. Пред него би трябвало да излезе някаква мощ, като вяра, като политика, с цел да сплотява и да му дава опция да има изгода от нещо. Един селяндур, един служащ и всеки жител за какво гласоподава за една партия? Защото тя му дава обещание някакви облаги. Мислиш ли, че някой ще си каже: „ Няма да имам облаги от този режим, само че дай да гласоподавам за него! “. Няма подобен човек! Малко или доста, има една изгода. Нека я назовем благородна изгода. А по отношение на свободата, тя изисква време. Ние не сме дорасли до това.
***
Изкуството е разкош. Трябва да се освободиш от доста други неща в живота, с цел да можеш да имаш желанието или духовната нужда да влезеш в картинна изложба. Това е разкош. Да анализираш една книга, един филм, да слушаш хубава музика, да имаш потребността да се усамотиш и да слушаш да вземем за пример Бетовен… Колко са хората, които имат това предпочитание? Или пък какъв брой имат опция да го създадат? И аз не мога да го върша дори. И аз желая да си купя картини от огромни художници и да им се любувам, тъй като, когато имам картина, непрестанно я уча. За мен това е приятност. Опитвам се да схвана по какъв начин се е получила тази естетика или какофония в картината, само че нямам пари да си я купя…
Източник със съкращения:
Снимка: Ивайло Петров (1923-2005)
