Юрий Асланов: Политическа нестабилност ще се прилее в икономическа и остро ще се усетят социалните последици
Социологът Юрий Асланов в изявление обзорното предаване на Радио " Фокус " на тематика " Избори "
За година и 8 месеца в България се смениха 4 Народни събрания – 45-ото, 46-ото, 47-ото и актуалното 48-ото Народно заседание, ориста на което е неразбираема и нови избори чукат на вратата ни още веднъж. Видяхме какво ли не. Г-н Асланов, за какво след 44-ото Народно заседание депутатите като че ли не желаят или не могат да ръководят дружно?
Нека да уточним, че в изброените от вас 4 случая в 2 от случаите Народното събрание след учредяването си не създаде власт. Дали ще се случи за трети път в лицето на актуалното Народно заседание още не знаем, само че е доста евентуално да се повтори. Неведнъж сме говорили за главната причина за рецесията, за тази политическа рецесия, е, че е по-скоро рецесия на партийната система, съмнение в партиите, което се удостоверява от спадащата изборна интензивност, по тази причина, че те се стремят към Народното събрание, само че настанят ли се там, стартират да образуват процеси, които по-скоро дезинтегрират напъните за сформиране на болшинство и за постоянно държавно управление, мъчейки се да отхвърлен от себе си виновността за това състояние, те я трансферират ту на президента, ту на външни фактори, ту на себе си в лицето на политическия съперник. И следим и сега такава пиеса, че двете водещи политически сили, имащи право на първо и втори мандат, на думи сякаш вършат всичко допустимо, с цел да предложат състав на държавно управление, само че доста добре схващат, че тези опити са обречени по метода, по който се пробват да го създадат, и че в действителност те на процедура се стремят към нови избори, а не към съгласие, само че с това, което вършат на думи, проформа, се пробват да вменят виновност на своя политически конкурент. Защото са наясно и с друго, че хората няма да им простят следващия неуспех на следващото Народно заседание и на идващите избори ще ги санкционират с още по-ниска изборна интензивност. Като че ли на партийните елити това не ги вълнува изключително, това ги устройва, тъй като те се възпроизвеждат навръх база тази спадаща изборна интензивност в един и същи тип. Трябва да признаем, че в настоящия си тип политическата система е атрофирала, тя става все по-неприятна в очите и на възходящ брой български жители, рано или късно ще сложи на дневен ред въпроса за по-радикални, по-смели решения и промени в политическата система, които сигурно ще са провокирани от тази рецесия, само че като резултат няма да донесат нещо по-добро и по-надеждно.
Ние би трябвало да сме наясно, че през миналата година имаше единствено веднъж избори за разлика от предходната, когато изборите за парламент бяха 3 и 1 за президент. Но истината е, че през тази година се резервира всеобщото чувство за политическа неустойчивост, и че всичко, което ни се случва, продължава да е краткотрайно, даже и във времето когато действаше постоянният кабинет на Кирил Петков хората не се отърваха от чувството, че това е за малко поради метода, по който се сформира поддържащото го парламентарно болшинство от разностранни, разноидейни, даже разноезични политически обединения, и както се оказа то бързо се разпадна и държавното управление загуби въздействието си. Пак споделям, че това чувство за продължаващата политическа рецесия, което беше през предходната година, се резервира и през актуалната, и се опасявам, че ще продължи и в идната.
Г-н Асланов, по какъв начин се отразяват на страната тези краткосрочни ръководства на няколко подред държавни управления?
Към този миг данните сочат, че към момента не се отразяват отрицателно на макроикономическата обстановка, тя продължава да бъде постоянна, поради инфлацията и поради други конюнктурни процеси, които се развиват, от справедлив темперамент стопанската система е във фаза на напредък. Засега загубата на работни места не е толкоз сензитивна, както в други европейски страни и по света. Има проблем с равнището на цените, с равнището на инфлацията, само че той не е толкоз трагичен предвид на това, че в страната енергийната рецесия се усеща надалеч не по-неосезаемо колкото в редица други европейски страни, поради войната в Украйна несъмнено. Но рано или късно тази политическа неустойчивост ще се прилее в икономическа, а тогава към този момент ще почнат доста остро да се усещат обществените последствия от политическата рецесия. И това ще се случи в обозримо бъдеще, в околните месеци. Предполагам, че ще го усетим още през сегашния зимен сезон.
Имаме ли обаче някакви изгоди от промяната на водещите ръководещи? Защото с изключение на негативи, сигурно има и някакви позитиви от обстановката, в която се намира страната.
Ако има, те не се виждат или най-малко аз не мога да ги откроя. Всъщност ние не можем да приказваме за честа промяна на ръководството, тъй като отдавна ни ръководят служебни кабинети, назначени от президента, като се изключи половин година през актуалната година при започване на годината, когато имаше постоянно държавно управление. А това може да продължи и през идната година. Но в късната есен ще се проведат постоянни локални избори, които по разбираеми аргументи притеглят доста по-сериозен запас и интерес от страна на политическите играчи, и резултатите от тях ще предопределят дали ще продължим да се развиваме по същия метод, в случай че те потвърдят настоящето разположение на силите в Народното събрание. Но в случай че има радикална смяна, политическият развой ще поеме в нова посока. И ми се коства, че парламентарно показаните партии сега тупкат топката, изчаквайки, готвейки се точно за локалните избори, не за друго, изчаквайки хипотетичните резултати от тяхна позиция, с цел да втвърдят позициите или да изберат нови позиции . Дотогава аз не чакам основни промени в обстановката, относима към централната власт в страната.
Немалко обаче ремонти се направиха, в това число и в по този начин добре ухажвания от депутатите Изборен кодекс. Кое надвива, господин Асланов: разсъдъкът или партийният егоизъм?
Честно казано надвива нелепостта, първо тъй като някой си фантазира, че посредством промени на регламента може да промени поддръжката, която получава за себе си. Това не се е случвало в никакъв случай между другото в най-новата българска история, няма да се случи и в този момент. Но част от политическите играчи, пробвайки да оправдаят спадащото доверие към себе си, трансферират топката към това поле, смятайки че това ще им донесе някакви по-минимални загуби, а то няма да е по този начин по никакъв метод. Беше неуместно да се вършат промени в Изборния кодекс за следващ път по конюнктурни основание тъкмо в този момент, когато не е ясно този парламент ще оцелее или не, дали ще сме пред следващите предварителни избори или не, само че по този начин или другояче се направиха, и стана допустимо най-лошият вид – остана така наречен " смесена система “. Ако не се удостовери наложеното несъгласие на президента и остане този вид, това ще докара до чудовищни неразбории на вероятно идни парламентарни избори, което ще отврати в допълнение огромни групи от български гласоподаватели, и ние ще гледаме продължаващ развой на отлив от доверие към всичко политическо. Казвам го това с убеждението, вие знаете, аз съм обществено прочут съперник на машинното гласоподаване, само че това не трябваше да става по този метод. Трябваше напълно различен спор, по-спокоен, по експертен да се води, по-продължителен, с цел да се стигне до решения, които специалистите от години оферират, само че политиците са глухи за тях, водейки се от личните си тяснопартийни ползи. По този метод си мислят, че ще надхитрят по някакъв метод системата, и ще могат да излъжат избрани групи от гласоподавателите посредством промени в регламента, то това няма да се случи по този начин или другояче, и ние ще продължаваме да гледаме един и същи филм без това да усъвършенства доверието в изборния развой, в противен случай, ще докара до нови, още по-уродливи нарушавания и настроения.
А какво съгласно вас би могло да ускори желанието на жителите да отидат до урните и да гласоподават? Защото както знаем, изборната интензивност, и вие казахте няколко пъти към този момент, а по време на последните няколко избори, които направихме, е извънредно ниска.
В очите на болшинството от българските жители политическите партии, които в действителност сега се изчерпват със своите политически върхушки, са едни и същи, няма разлика. Това, което може да промени отношението и към политиката въобще и към изборния развой, е, в случай че по някакъв метод се появят нови, по-смели новаторски хрумвания, стартирани от част от политическите партии, тъй като сега чувството е, че всички политически играчи се пробват да се приспособяват към една обстановка, която продължава, и тя ще продължи, а не старания към това да се трансформира ситуацията на хората. Истината е, че за това способстват и това равнище на политическа борба в Народното събрание, в доста случаи от които жителите го възприемат като фасада, като някаква завеса, която прикрива действителните им планове, и са съвсем уверени, най-малко огромна част от хората, че в случай че се предложи някаква комфортна за всички страни договорка за власт, тези разправии ще престанат и всички ще се прегърнат заедно, с цел да ръководят взаимно. Но към този миг ние не виждаме такава алтернатива, най-малко съдейки по държанието и посланията на главните политически играчи. Те искрено се стремят към нови предварителни избори, което съгласно мен ще се случи в околните месеци. И в действителност са прави тези, които настояват, че това политическо време беше изгубено и нямаше потребност толкоз да се протака отлагането на следващите предварителни избори, въпреки че всички са наясно, че те няма да доведат най-малко за момента до някакво коренно разбъркване, и евентуално ще се влачим от поредност сред предварителни избори и служебни кабинети до момента в който локалните избори в края на идната година не подредят пъзела по друг метод.
Да чакаме ли ролята на служебно държавно управление да бъде основна още веднъж и след Нова година?
Да, би трябвало да чакаме, само че в това време трябваше да се чака, че рано или късно и това ще се случи. Междувременно стартира да се развива ерозия в доверие и към служебното държавно управление, и към президента по индиректен път – нещо, което до момента стабилизираше ненапълно политическата система, по тази причина, че и на президента, и на служебните кабинети се гледаше като на стабилизиращ фактор. Ако те изгубят този статус, в действителност ще навлезем в доста по-масивна рецесия, която към този момент ще има доста тежки измерения във всички останали области отвън политиката.
А по какъв начин се отразиха последните избори у нас, изборите на 2 октомври, на огромните политически играчи?
Както сами може да прецените, по никакъв метод не постъпи някаква смяна, с изключение на в нюансите при подреждането на политическите сили в Народното събрание, с изключение на в нюансите несъмнено. Сега също ще има някакви дребни промени, само че не в главното. Основната класификация ще остане почти същата, поради което не може да се чака и някаква смяна в държанието и на идващите парламентарно показани политически сили – те ще продължат да се държат по същия метод, и няма по какъв начин това да увеличи доверието в системата от страна на хората. Напротив, ще следим спадаща и спадаща изборна интензивност, до момента в който не ни светне като общество алената сигнална лампа, че по този начин не трябва да продължаваме.
Чуват ли обаче, съгласно вас, тревожния звън депутатите? Осъзнават ли, че би трябвало да търсят взаимни отстъпки между тях?
Не мога да синтезирам за всички. Вероятно има и такива, които чуват, само че като цяло държанието на парламентарно показаните сили се дефинира от техните върхушки, а те са водени от авансово възприети свои тактики, на които няма да променят и няма да правят отстъпка от тях.
И защото политиката у нас е много динамична, и в този момент с вас можем да предположим какво ще се случи след Нова година в политиката, господин Асланов, да създадем една прогноза след Нова година с вас, къса прогноза, какво очаквате – избори и по кое време?
Не мога да кажа по кое време, тъй като Конституцията не е доста точна по този въпрос. Но разумно е през март да чакаме следващите предварителни избори, защото вероятността този парламент да сътвори нещо, въпреки и несигурно и краткотрайно, е доста ниска и тя продължава да спада. Вторият мандат, който следва да бъде връчен след Нова година, той няма да бъде сбъднат сполучливо, това е ясно. Надеждите за хипотетичния трети мандат ми се костват също илюзорни, и той ще се провали. Така че ние ще имаме предварителни избори може би някъде в средата на март. Може би споделям, тъй като както споделих, тези периоди не са доста ясни в Конституцията, и може да се провлачваме, въпреки и безсмислено, още малко. Оттам нататък какво може да се случи? Ако има огромна изненада, има доста сериозна смяна в идващия парламент, в което аз персонално нямам доверие, тогава можем да чакаме, че в идващия парламент ще има някакво постоянно държавно управление и някакво друго, друго от хипотетичните в този момент болшинства, само че ми се коства, че по-реалистично е да се влачим по тил, нагледно казано, до локалните избори и по-късно да стартира да настава същинска смяна.
За година и 8 месеца в България се смениха 4 Народни събрания – 45-ото, 46-ото, 47-ото и актуалното 48-ото Народно заседание, ориста на което е неразбираема и нови избори чукат на вратата ни още веднъж. Видяхме какво ли не. Г-н Асланов, за какво след 44-ото Народно заседание депутатите като че ли не желаят или не могат да ръководят дружно?
Нека да уточним, че в изброените от вас 4 случая в 2 от случаите Народното събрание след учредяването си не създаде власт. Дали ще се случи за трети път в лицето на актуалното Народно заседание още не знаем, само че е доста евентуално да се повтори. Неведнъж сме говорили за главната причина за рецесията, за тази политическа рецесия, е, че е по-скоро рецесия на партийната система, съмнение в партиите, което се удостоверява от спадащата изборна интензивност, по тази причина, че те се стремят към Народното събрание, само че настанят ли се там, стартират да образуват процеси, които по-скоро дезинтегрират напъните за сформиране на болшинство и за постоянно държавно управление, мъчейки се да отхвърлен от себе си виновността за това състояние, те я трансферират ту на президента, ту на външни фактори, ту на себе си в лицето на политическия съперник. И следим и сега такава пиеса, че двете водещи политически сили, имащи право на първо и втори мандат, на думи сякаш вършат всичко допустимо, с цел да предложат състав на държавно управление, само че доста добре схващат, че тези опити са обречени по метода, по който се пробват да го създадат, и че в действителност те на процедура се стремят към нови избори, а не към съгласие, само че с това, което вършат на думи, проформа, се пробват да вменят виновност на своя политически конкурент. Защото са наясно и с друго, че хората няма да им простят следващия неуспех на следващото Народно заседание и на идващите избори ще ги санкционират с още по-ниска изборна интензивност. Като че ли на партийните елити това не ги вълнува изключително, това ги устройва, тъй като те се възпроизвеждат навръх база тази спадаща изборна интензивност в един и същи тип. Трябва да признаем, че в настоящия си тип политическата система е атрофирала, тя става все по-неприятна в очите и на възходящ брой български жители, рано или късно ще сложи на дневен ред въпроса за по-радикални, по-смели решения и промени в политическата система, които сигурно ще са провокирани от тази рецесия, само че като резултат няма да донесат нещо по-добро и по-надеждно.
Ние би трябвало да сме наясно, че през миналата година имаше единствено веднъж избори за разлика от предходната, когато изборите за парламент бяха 3 и 1 за президент. Но истината е, че през тази година се резервира всеобщото чувство за политическа неустойчивост, и че всичко, което ни се случва, продължава да е краткотрайно, даже и във времето когато действаше постоянният кабинет на Кирил Петков хората не се отърваха от чувството, че това е за малко поради метода, по който се сформира поддържащото го парламентарно болшинство от разностранни, разноидейни, даже разноезични политически обединения, и както се оказа то бързо се разпадна и държавното управление загуби въздействието си. Пак споделям, че това чувство за продължаващата политическа рецесия, което беше през предходната година, се резервира и през актуалната, и се опасявам, че ще продължи и в идната.
Г-н Асланов, по какъв начин се отразяват на страната тези краткосрочни ръководства на няколко подред държавни управления?
Към този миг данните сочат, че към момента не се отразяват отрицателно на макроикономическата обстановка, тя продължава да бъде постоянна, поради инфлацията и поради други конюнктурни процеси, които се развиват, от справедлив темперамент стопанската система е във фаза на напредък. Засега загубата на работни места не е толкоз сензитивна, както в други европейски страни и по света. Има проблем с равнището на цените, с равнището на инфлацията, само че той не е толкоз трагичен предвид на това, че в страната енергийната рецесия се усеща надалеч не по-неосезаемо колкото в редица други европейски страни, поради войната в Украйна несъмнено. Но рано или късно тази политическа неустойчивост ще се прилее в икономическа, а тогава към този момент ще почнат доста остро да се усещат обществените последствия от политическата рецесия. И това ще се случи в обозримо бъдеще, в околните месеци. Предполагам, че ще го усетим още през сегашния зимен сезон.
Имаме ли обаче някакви изгоди от промяната на водещите ръководещи? Защото с изключение на негативи, сигурно има и някакви позитиви от обстановката, в която се намира страната.
Ако има, те не се виждат или най-малко аз не мога да ги откроя. Всъщност ние не можем да приказваме за честа промяна на ръководството, тъй като отдавна ни ръководят служебни кабинети, назначени от президента, като се изключи половин година през актуалната година при започване на годината, когато имаше постоянно държавно управление. А това може да продължи и през идната година. Но в късната есен ще се проведат постоянни локални избори, които по разбираеми аргументи притеглят доста по-сериозен запас и интерес от страна на политическите играчи, и резултатите от тях ще предопределят дали ще продължим да се развиваме по същия метод, в случай че те потвърдят настоящето разположение на силите в Народното събрание. Но в случай че има радикална смяна, политическият развой ще поеме в нова посока. И ми се коства, че парламентарно показаните партии сега тупкат топката, изчаквайки, готвейки се точно за локалните избори, не за друго, изчаквайки хипотетичните резултати от тяхна позиция, с цел да втвърдят позициите или да изберат нови позиции . Дотогава аз не чакам основни промени в обстановката, относима към централната власт в страната.
Немалко обаче ремонти се направиха, в това число и в по този начин добре ухажвания от депутатите Изборен кодекс. Кое надвива, господин Асланов: разсъдъкът или партийният егоизъм?
Честно казано надвива нелепостта, първо тъй като някой си фантазира, че посредством промени на регламента може да промени поддръжката, която получава за себе си. Това не се е случвало в никакъв случай между другото в най-новата българска история, няма да се случи и в този момент. Но част от политическите играчи, пробвайки да оправдаят спадащото доверие към себе си, трансферират топката към това поле, смятайки че това ще им донесе някакви по-минимални загуби, а то няма да е по този начин по никакъв метод. Беше неуместно да се вършат промени в Изборния кодекс за следващ път по конюнктурни основание тъкмо в този момент, когато не е ясно този парламент ще оцелее или не, дали ще сме пред следващите предварителни избори или не, само че по този начин или другояче се направиха, и стана допустимо най-лошият вид – остана така наречен " смесена система “. Ако не се удостовери наложеното несъгласие на президента и остане този вид, това ще докара до чудовищни неразбории на вероятно идни парламентарни избори, което ще отврати в допълнение огромни групи от български гласоподаватели, и ние ще гледаме продължаващ развой на отлив от доверие към всичко политическо. Казвам го това с убеждението, вие знаете, аз съм обществено прочут съперник на машинното гласоподаване, само че това не трябваше да става по този метод. Трябваше напълно различен спор, по-спокоен, по експертен да се води, по-продължителен, с цел да се стигне до решения, които специалистите от години оферират, само че политиците са глухи за тях, водейки се от личните си тяснопартийни ползи. По този метод си мислят, че ще надхитрят по някакъв метод системата, и ще могат да излъжат избрани групи от гласоподавателите посредством промени в регламента, то това няма да се случи по този начин или другояче, и ние ще продължаваме да гледаме един и същи филм без това да усъвършенства доверието в изборния развой, в противен случай, ще докара до нови, още по-уродливи нарушавания и настроения.
А какво съгласно вас би могло да ускори желанието на жителите да отидат до урните и да гласоподават? Защото както знаем, изборната интензивност, и вие казахте няколко пъти към този момент, а по време на последните няколко избори, които направихме, е извънредно ниска.
В очите на болшинството от българските жители политическите партии, които в действителност сега се изчерпват със своите политически върхушки, са едни и същи, няма разлика. Това, което може да промени отношението и към политиката въобще и към изборния развой, е, в случай че по някакъв метод се появят нови, по-смели новаторски хрумвания, стартирани от част от политическите партии, тъй като сега чувството е, че всички политически играчи се пробват да се приспособяват към една обстановка, която продължава, и тя ще продължи, а не старания към това да се трансформира ситуацията на хората. Истината е, че за това способстват и това равнище на политическа борба в Народното събрание, в доста случаи от които жителите го възприемат като фасада, като някаква завеса, която прикрива действителните им планове, и са съвсем уверени, най-малко огромна част от хората, че в случай че се предложи някаква комфортна за всички страни договорка за власт, тези разправии ще престанат и всички ще се прегърнат заедно, с цел да ръководят взаимно. Но към този миг ние не виждаме такава алтернатива, най-малко съдейки по държанието и посланията на главните политически играчи. Те искрено се стремят към нови предварителни избори, което съгласно мен ще се случи в околните месеци. И в действителност са прави тези, които настояват, че това политическо време беше изгубено и нямаше потребност толкоз да се протака отлагането на следващите предварителни избори, въпреки че всички са наясно, че те няма да доведат най-малко за момента до някакво коренно разбъркване, и евентуално ще се влачим от поредност сред предварителни избори и служебни кабинети до момента в който локалните избори в края на идната година не подредят пъзела по друг метод.
Да чакаме ли ролята на служебно държавно управление да бъде основна още веднъж и след Нова година?
Да, би трябвало да чакаме, само че в това време трябваше да се чака, че рано или късно и това ще се случи. Междувременно стартира да се развива ерозия в доверие и към служебното държавно управление, и към президента по индиректен път – нещо, което до момента стабилизираше ненапълно политическата система, по тази причина, че и на президента, и на служебните кабинети се гледаше като на стабилизиращ фактор. Ако те изгубят този статус, в действителност ще навлезем в доста по-масивна рецесия, която към този момент ще има доста тежки измерения във всички останали области отвън политиката.
А по какъв начин се отразиха последните избори у нас, изборите на 2 октомври, на огромните политически играчи?
Както сами може да прецените, по никакъв метод не постъпи някаква смяна, с изключение на в нюансите при подреждането на политическите сили в Народното събрание, с изключение на в нюансите несъмнено. Сега също ще има някакви дребни промени, само че не в главното. Основната класификация ще остане почти същата, поради което не може да се чака и някаква смяна в държанието и на идващите парламентарно показани политически сили – те ще продължат да се държат по същия метод, и няма по какъв начин това да увеличи доверието в системата от страна на хората. Напротив, ще следим спадаща и спадаща изборна интензивност, до момента в който не ни светне като общество алената сигнална лампа, че по този начин не трябва да продължаваме.
Чуват ли обаче, съгласно вас, тревожния звън депутатите? Осъзнават ли, че би трябвало да търсят взаимни отстъпки между тях?
Не мога да синтезирам за всички. Вероятно има и такива, които чуват, само че като цяло държанието на парламентарно показаните сили се дефинира от техните върхушки, а те са водени от авансово възприети свои тактики, на които няма да променят и няма да правят отстъпка от тях.
И защото политиката у нас е много динамична, и в този момент с вас можем да предположим какво ще се случи след Нова година в политиката, господин Асланов, да създадем една прогноза след Нова година с вас, къса прогноза, какво очаквате – избори и по кое време?
Не мога да кажа по кое време, тъй като Конституцията не е доста точна по този въпрос. Но разумно е през март да чакаме следващите предварителни избори, защото вероятността този парламент да сътвори нещо, въпреки и несигурно и краткотрайно, е доста ниска и тя продължава да спада. Вторият мандат, който следва да бъде връчен след Нова година, той няма да бъде сбъднат сполучливо, това е ясно. Надеждите за хипотетичния трети мандат ми се костват също илюзорни, и той ще се провали. Така че ние ще имаме предварителни избори може би някъде в средата на март. Може би споделям, тъй като както споделих, тези периоди не са доста ясни в Конституцията, и може да се провлачваме, въпреки и безсмислено, още малко. Оттам нататък какво може да се случи? Ако има огромна изненада, има доста сериозна смяна в идващия парламент, в което аз персонално нямам доверие, тогава можем да чакаме, че в идващия парламент ще има някакво постоянно държавно управление и някакво друго, друго от хипотетичните в този момент болшинства, само че ми се коства, че по-реалистично е да се влачим по тил, нагледно казано, до локалните избори и по-късно да стартира да настава същинска смяна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ