Сондата Паркър се доближи до Слънцето. Учените са шокирани
Сондата " Паркър " (Parker Solar), която бе изстреляна предходната година, приближи короната на Слънцето и откри един " учудващо безреден свят " съгласно учените. Апаратът с размери на автомобил е на НАСА и е първият апарат, който е доближил звездата толкоз доста. Целта на сондата е да бъде открит отговор на въпроса какво затопля слънчевата корона. В момента " Паркър " се намира в най-външния пласт от атмосфератата на Слънцето. Данните от проучванията разгласява американската галактическа организация НАСА.
Най-външният пласт от атмосферата на Слънцето е 200 пъти по-топъл от повърхността му. Тази топлота не може да е генерирана от звездата, тъй като в сходство с естествените закони колкото повече се отдалечаваме от източника на топлота, толкоз повече температурата спада.
" Следователно слънчевата корона намира метод сама да се затопли ", разясни Алексис Руяр от Френския център за научни проучвания.
С авангардни научни принадлежности за премерване на околната среда към галактическия транспортен съд, слънчевата сондата е направила три от 24 планувани прекосявания през в никакъв случай не изследвани елементи от атмосферата на Слънцето - короната.
" От десетилетия се надяваме да разкрием тези загадки ", съобщи ръководителката на задачите на НАСА за проучване на Слънцето Никола Фокс.
Първите наблюдения на сондата са употребявани в четири проучвания, резултатите от които са оповестени на 4 декември в сп. " Nature ". Те разкриват свят, който учени от университета на Мичиган окачествиха като извънредно " безреден ".
" Установихме напълно непредвидени неща - съобщи един от ръководителите на проучването Матийо Бертомие от Френската лаборатория за физика на плазмата пред " Франс прес ". " Оказа се, че скоростта на слънчевия вятър се трансформира. Понякога се усилва със 100-150 км/сек. Това е доста необичайно. "
Слънчевият вятър е изхвърлените от звездата частици, които по-късно се разпръскват в цялата Слънчева система. Това е йонизиран газ, наименуван плазма, носи със себе си магнитното поле на звездата, простирайки го на повече от 10 милиарда благи.
Динамичният безоблачен вятър
Наблюдаван наоколо до Земята, слънчевият вятър е относително постоянен поток от плазма, с инцидентни бурни прояви. По-близо до източника, сондата видя доста по-различна картина: комплицирана, дейна система.
„ Сложността беше изумителна, когато за първи път започнахме да преглеждаме данните “, споделя Стюарт Бейл от Калифорнийския университет в Бъркли, " на 15 благи мили от Слънцето слънчевият вятър е доста по-импулсивен и неустойчив от това, което виждаме покрай Земята. "
Данните от " Паркър " демонстрират бързи промени в магнитното поле и неочаквани, по-бързо движещи се струи материал - всички характерности, които вършат слънчевия вятър по-бурен. Тези детайлности са от основно значение за разбирането по какъв начин вятърът разпръсква слънчевата сила. Оказва се още, че слънчевият вятър прекатурва посоката на магнитоното поле, което обикаля Слънцето. Тези обръщания се случват за няколко секунди, а от време на време и за минути.
" Вълните са били следени в слънчевия вятър от началото на галактическата ера и ние предположихме, че по-близо до Слънцето вълните ще се засилят, само че не чакахме да ги забележим да се провеждат в тези съгласувани структурирани скоростни скокове ", сподели Джъстин Каспър, основен откривател на SWEAP в Мичиганския университет. Това към този момент дава пояснение по какъв начин се самонагрява короната на Слънцет, изясни Каспър.
Учените допускат, че тези събития стават още по-чести по - покрай Слънцето. Следващата слънчева среща на задачата е на 29 януари 2020 година ще придвижи галактическия транспортен съд по-близо до Слънцето от всеки път и може да хвърли нова светлина върху този развой.
Прах покрай Слънцето
Друга мистерия, която ще бъде развенчана с данните от Сондата " Паркър " е съществува ли зона без прахуляк край звездата? За първи път на фрагментите, изпратени от " Паркър " се вижда, че галактическият прахуляк стартира да се изтънява.
Слънчевата ни система е затрупана от прахуляк - галактическите трохи от конфликти, образували планети, метеорити, комети и други небесни тела преди милиарди години. Учените от дълго време подозират, че наоколо до Слънцето този прахуляк се нагрява до високи температури от мощна слънчева светлина, трансформирайки го в газ и създавайки зона без прахуляк към Слънцето. Но никой не го беше следил.
WISPR - инструментът за обрисуване на Паркър Соларна сонда, управителен от Военноморската изследователска лаборатория - в действителност гледа в профил на галактическия транспортен съд. Така той може да вижда необятни области на короната и слънчевия вятър, в това число региони, по-близки до Слънцето.
Как наподобява короната на Слънцето от фрагментите, предадени от уредите на сондата Паркър, вижте в идващото видео.
Тези изображения демонстрират, че прахът стартира да се изтънява на малко над 7 милиона благи от Слънцето и това понижаване на праха продължава устойчиво до последните данни от WISPR на малко над 4 милиона благи от Слънцето.
" Бяхме шокирани, когато констатирахме доколко слънчевата корона е друга при наблюденията й от близко ", означи Джъстин Каспър от университета на Мичиган.
Откритията от сондата " Паркър " занапред стартират, нетърпеливо потъркват ръце учените. Предвидено е апаратът да продължи проучването на Слънцето до 2025 година Данните, които ще се получават на Земята, ще са от все по - близо и по-близо разстояние до звездата. Очаква се най-близката точка, до която ще стигне сондата да бъде единствено на 3,83 милиона благи (6,16 милиона км) от слънчевата повърхнина.Тогава апаратът ще има оптималната скорост от към 430 000 благи / час (690 000 км / ч) и за последно ще съобщи научни данни до НАСА.
Най-външният пласт от атмосферата на Слънцето е 200 пъти по-топъл от повърхността му. Тази топлота не може да е генерирана от звездата, тъй като в сходство с естествените закони колкото повече се отдалечаваме от източника на топлота, толкоз повече температурата спада.
" Следователно слънчевата корона намира метод сама да се затопли ", разясни Алексис Руяр от Френския център за научни проучвания.
С авангардни научни принадлежности за премерване на околната среда към галактическия транспортен съд, слънчевата сондата е направила три от 24 планувани прекосявания през в никакъв случай не изследвани елементи от атмосферата на Слънцето - короната.
" От десетилетия се надяваме да разкрием тези загадки ", съобщи ръководителката на задачите на НАСА за проучване на Слънцето Никола Фокс.
Първите наблюдения на сондата са употребявани в четири проучвания, резултатите от които са оповестени на 4 декември в сп. " Nature ". Те разкриват свят, който учени от университета на Мичиган окачествиха като извънредно " безреден ".
" Установихме напълно непредвидени неща - съобщи един от ръководителите на проучването Матийо Бертомие от Френската лаборатория за физика на плазмата пред " Франс прес ". " Оказа се, че скоростта на слънчевия вятър се трансформира. Понякога се усилва със 100-150 км/сек. Това е доста необичайно. "
Слънчевият вятър е изхвърлените от звездата частици, които по-късно се разпръскват в цялата Слънчева система. Това е йонизиран газ, наименуван плазма, носи със себе си магнитното поле на звездата, простирайки го на повече от 10 милиарда благи.
Динамичният безоблачен вятър
Наблюдаван наоколо до Земята, слънчевият вятър е относително постоянен поток от плазма, с инцидентни бурни прояви. По-близо до източника, сондата видя доста по-различна картина: комплицирана, дейна система.
„ Сложността беше изумителна, когато за първи път започнахме да преглеждаме данните “, споделя Стюарт Бейл от Калифорнийския университет в Бъркли, " на 15 благи мили от Слънцето слънчевият вятър е доста по-импулсивен и неустойчив от това, което виждаме покрай Земята. "
Данните от " Паркър " демонстрират бързи промени в магнитното поле и неочаквани, по-бързо движещи се струи материал - всички характерности, които вършат слънчевия вятър по-бурен. Тези детайлности са от основно значение за разбирането по какъв начин вятърът разпръсква слънчевата сила. Оказва се още, че слънчевият вятър прекатурва посоката на магнитоното поле, което обикаля Слънцето. Тези обръщания се случват за няколко секунди, а от време на време и за минути.
" Вълните са били следени в слънчевия вятър от началото на галактическата ера и ние предположихме, че по-близо до Слънцето вълните ще се засилят, само че не чакахме да ги забележим да се провеждат в тези съгласувани структурирани скоростни скокове ", сподели Джъстин Каспър, основен откривател на SWEAP в Мичиганския университет. Това към този момент дава пояснение по какъв начин се самонагрява короната на Слънцет, изясни Каспър.
Учените допускат, че тези събития стават още по-чести по - покрай Слънцето. Следващата слънчева среща на задачата е на 29 януари 2020 година ще придвижи галактическия транспортен съд по-близо до Слънцето от всеки път и може да хвърли нова светлина върху този развой.
Прах покрай Слънцето
Друга мистерия, която ще бъде развенчана с данните от Сондата " Паркър " е съществува ли зона без прахуляк край звездата? За първи път на фрагментите, изпратени от " Паркър " се вижда, че галактическият прахуляк стартира да се изтънява.
Слънчевата ни система е затрупана от прахуляк - галактическите трохи от конфликти, образували планети, метеорити, комети и други небесни тела преди милиарди години. Учените от дълго време подозират, че наоколо до Слънцето този прахуляк се нагрява до високи температури от мощна слънчева светлина, трансформирайки го в газ и създавайки зона без прахуляк към Слънцето. Но никой не го беше следил.
WISPR - инструментът за обрисуване на Паркър Соларна сонда, управителен от Военноморската изследователска лаборатория - в действителност гледа в профил на галактическия транспортен съд. Така той може да вижда необятни области на короната и слънчевия вятър, в това число региони, по-близки до Слънцето.
Как наподобява короната на Слънцето от фрагментите, предадени от уредите на сондата Паркър, вижте в идващото видео.
Тези изображения демонстрират, че прахът стартира да се изтънява на малко над 7 милиона благи от Слънцето и това понижаване на праха продължава устойчиво до последните данни от WISPR на малко над 4 милиона благи от Слънцето.
" Бяхме шокирани, когато констатирахме доколко слънчевата корона е друга при наблюденията й от близко ", означи Джъстин Каспър от университета на Мичиган.
Откритията от сондата " Паркър " занапред стартират, нетърпеливо потъркват ръце учените. Предвидено е апаратът да продължи проучването на Слънцето до 2025 година Данните, които ще се получават на Земята, ще са от все по - близо и по-близо разстояние до звездата. Очаква се най-близката точка, до която ще стигне сондата да бъде единствено на 3,83 милиона благи (6,16 милиона км) от слънчевата повърхнина.Тогава апаратът ще има оптималната скорост от към 430 000 благи / час (690 000 км / ч) и за последно ще съобщи научни данни до НАСА.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ