История на солта - когато беше по-скъпа от златото
Солта е била най-важната суровина в Древния свят, по-скъпа от златото. Хората към момента не са знаели по какъв начин да добиват натриев хлорид от морска вода и единственият източник на сол идвал от залежите от каменна сол.
Учените не могат да кажат от кой момент тъкмо човечеството познава солта. Знае се, че египетските плебеи работят освен в построяването на митичните пирамиди, само че се занимават и с изпаряването на сол от морската вода. В Китай солта се употребила като платежно средство, търгувало се с монети от сол. Още преди 2000 г.пр.н.е. солта е била облагана с налози. Парите, в които се превръщала солта, се наричали „ salarium ”, отсам носи произхода си и британската дума „ salary “ (заплата).
Със сол се заплащало на бойците. В античен Рим производството на сол се състояло в събиране на съсредоточен разтвор на сол в неговите естествени източници и изпаряването му благодарение на огън. Един от първите пътища в Римската империя е солният, който е от стратегическо значение и е издигнат за превозване на резултата от активността на солниците по Апенинския полуостров. Според историците продължителните войни сред Месембрия (днешен Несебър) и Аполония /днешен Созопол/ се водят за завземане на Анхиало (Поморие) и неговите извънредно скъпи солници. Днес в Поморие се намира единственият Музей на солта в Източна Европа.
Градове като Рим, Залцбург /град на солта/ и Мюнхен били облагодетелствани от съществуването на тази скъпа суровина. За жителите на Северна Европа солта е била същински разкош.
Във Франция е съществувал налог върху солта, единствено царят е можел да купува сол. В антични времена търговията със сол се слага паралелно с търговията с опиат. Срещу 150 солни брикети е можела да се купи булка. Дори и в по-нови времена през 1936 година в етиопска банка наред със златото, се съхраняват солни парчета.
И в двете Америки всички градове се появяват тук-там с достъп до сол. В Колумбия номадските поданици се заселват покрай естествена солена вода. Племето чичба, което живее в планините, реализира господстващо състояние поради изключителната си дарба да готви сол.
Ацтеките не са имали лични източници на сол, по тази причина са я извличали посредством изпаряване на урината. В Боливия има даже хотел, издигнат напълно от сол. Местен майстор забелязал голямото настъпление от туристи, които идват да посетят най-голямата солна мина в света. Така се ражда концепцията за изграждане на хотел от сол през 1993 година Всичко в хотела е от сол – стените, тавана, покрива.
Още от ПОЛЕЗНО:
Учените не могат да кажат от кой момент тъкмо човечеството познава солта. Знае се, че египетските плебеи работят освен в построяването на митичните пирамиди, само че се занимават и с изпаряването на сол от морската вода. В Китай солта се употребила като платежно средство, търгувало се с монети от сол. Още преди 2000 г.пр.н.е. солта е била облагана с налози. Парите, в които се превръщала солта, се наричали „ salarium ”, отсам носи произхода си и британската дума „ salary “ (заплата).
Със сол се заплащало на бойците. В античен Рим производството на сол се състояло в събиране на съсредоточен разтвор на сол в неговите естествени източници и изпаряването му благодарение на огън. Един от първите пътища в Римската империя е солният, който е от стратегическо значение и е издигнат за превозване на резултата от активността на солниците по Апенинския полуостров. Според историците продължителните войни сред Месембрия (днешен Несебър) и Аполония /днешен Созопол/ се водят за завземане на Анхиало (Поморие) и неговите извънредно скъпи солници. Днес в Поморие се намира единственият Музей на солта в Източна Европа.
Градове като Рим, Залцбург /град на солта/ и Мюнхен били облагодетелствани от съществуването на тази скъпа суровина. За жителите на Северна Европа солта е била същински разкош.
Във Франция е съществувал налог върху солта, единствено царят е можел да купува сол. В антични времена търговията със сол се слага паралелно с търговията с опиат. Срещу 150 солни брикети е можела да се купи булка. Дори и в по-нови времена през 1936 година в етиопска банка наред със златото, се съхраняват солни парчета.
И в двете Америки всички градове се появяват тук-там с достъп до сол. В Колумбия номадските поданици се заселват покрай естествена солена вода. Племето чичба, което живее в планините, реализира господстващо състояние поради изключителната си дарба да готви сол.
Ацтеките не са имали лични източници на сол, по тази причина са я извличали посредством изпаряване на урината. В Боливия има даже хотел, издигнат напълно от сол. Местен майстор забелязал голямото настъпление от туристи, които идват да посетят най-голямата солна мина в света. Така се ражда концепцията за изграждане на хотел от сол през 1993 година Всичко в хотела е от сол – стените, тавана, покрива.
Още от ПОЛЕЗНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ