София. УМБАЛ Св. Иван Рилски ще предлага ново изследване за

София. УМБАЛ „ Св. Иван Рилски ” ще предлага ново проучване за нетърпимост към 108 храни при пациенти с автоимунни болести. Това оповестиха от пресцентъра на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски ” . Ново проучване „ Панел хранителен интолеранст – 108 антитела (IgG) ” ще се предлага към този момент в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „ Св. Иван Рилски " (ЛКИ). Това стана ясно по време на полемиката „ Автоимунитет и хранителен интолеранс ”, която се организира в аулата на болничното заведение на 11 януари 2019 година
Тестът „ улавя " IgG антитела в серума на пациентите против 108 разнообразни храни и е особено ориентиран към хора с автоимунни болести. Получените резултати се съпровождат с пояснение, в кои от случаите можем да подозираме интолеранс към дадената храна и по кое време стойностите на IgG антителата към храните не приказват за интолеранс. Това може, от една страна да подкрепи лекуването на пациенти с Ревматоиден артрит (РА), болест на Бехтерев, Улцерозен колит (УК), болест на Крон, систематичен лупус и други, които да заобикалят в менюто си дадена храна, която обостря признаците им, а от друга да им подскаже да не изключват храни, които нямат отношение към положението им. Във втория случай те ще бъдат насочвани от лекарите от лабораторията към експерт, който да открие повода за влошеното им положение.
По време на полемиката „ Автоимунитет и хранителен интолеранс ” лекция изнесе доктор Едуард Рослер, притежател на една от огромните лаборатории в Европа за диагностика на част от човешкия микробиом, голям брой индикатори свързани със смилането и резорбцията на храните, както и маркериq асоциирани с хранителен интолеранс в червата. Д-р Рослер приказва за ролята на микробиома за пациентите с автоимунни болести, като РА, болест на Крон, УК, диабет вид 1 и други Той разяснява аргументите, от страна на гастроинтестиналната система и така наречен ``лоши бактерии ”, за развиване на автоимунна болест. Даде за образец модерни интернационалните изявления за процеса на ``молекулярна мимикрия`` или подобие сред елементи на чревните микроорганизми на индивида и структури на ретината на окото, което води до развиване на автоимунен увеит. Подобни доказателства има и за връзката сред бактериите в червата и кожата и антитела известни като анти-Ro60 при пациенти със Системен лупус еритематозус. Д-р Рослер се спря и на положението известно като „ пропускливи вътрешности ”, което е една от аргументите за развиване на интолеранс при тези пациенти.
С лекция, от името на ЛКИ, се включи доктор Екатерина Иванова-Тодорова, която сложи акцент върху хранителния интолеранс при пациентите с автоимунни болести. Тя обясни разликата сред алергия и интолеранс (непоносимост) към дадена храна. Когато приказваме за алергия към храна се има поради формиране на антитела от клас IgE и признаците след потреблението на тази храна са мигновенни, като могат и да са животозастрашаващи. При хората с нетърпимост към избрана храна се образуват антитела от клас IgG и признаците са отсрочени във времето, като могат да се проявят след седмици и не са животозастрашаващи. Непоносимостта към храните обаче води до чревно инфектиране, което е обвързвано с погрешно мелене и резорбция на питателните субстанции и от време на време до увеличаване на някои от клиничните признаци при пациенти с автоимунно заболяване.
Въпреки че откриването на храните, които обострят признаците при всеки обособен пациент с автоимунно заболяване, може да облекчи положението му, лекарите предизвестяват, че диетата не може да замести медикаментозната терапия.
На полемиката участваха доста имунолози, ревматолози, гастроентеролози, лекари от други специалности, представители на пациентските организации.