Светли петък е - не сърдете св. Петка! На имениците честито!
Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с „ обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се назовава „ Живоприемен източник “, или още „ Балъклъ “. Така е записано при започване на синаксара на празника. На днешния ден има и именици - честват Живка, Живко и Зоя. Честито!
Празникът обаче има своята предистория, обвързвана с знамение, осъществено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до през днешния ден построеният през 1833-1835 година храм „ Живоприемен източник “.
В 450 година край Цариград имало блатиста околност, наречена „ Балаклъ “. В региона имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, с цел да утоли жаждата си. Настигнал го елементарен боец на име Лъв.
Слепецът го помолил да му помогне да откри извор наоколо, с цел да пие. Тогава боецът чул женски глас, който му показал къде наоколо има извор, с който освен ще утоли своята и жаждата на слепеца, само че и ще го излекува странника от слепотата. Войникът чул и порочески думи за своя живот – щял да стане популярен държател, само че първо трябвало да прояви благосклонност към слепеца.
Войникът намерил извора, който му показала Света Богородица, с тиня от него намазал очите на слепеца и той прогледнал. Странникът самичък се запътил към Цариград, разказвайки за чудото и славейки Божията майка. Сбъднали се и думите й – боецът станал император Лъв І Тракиец. На мястото на извора, който съществува и до през днешния ден, издигнал храм в чест на Света Богородица – „ Живоносен източник “. Вярващите описват, че чудесата там не стопират.
Друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство назовава Светли петък, „ отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка “ (вж. Лука. 2:35), при типа на нейния почтено измъчен Син “. „ Затова светата Църква умно отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за прослава на тази, която роди Живата вода Христос “ (Йоан. 4:10, 14).
В Тракийските села петъкът след Великден се назовава летен Петковден и на този ден се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.
Петък е считан за ден на света Петка, настойничката на дамите и на женската домашна работа. Навсякъде имат вяра, че това е тежък и неприятен ден. Всеки петък е постен ден, през който се съблюдава полово табу. В петък дамите не работят с вълна, не перат и не се мият, с цел да не разсърдят света Петка. Смята се, че децата, родени в петък, са нещастни и болнави.
През годината има дванадесет неприятни петъци, през които се не разрешава всякаква домакинска работа, съблюдава се непоколебим пост и полово табу. Това са черните петъци против Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Празникът обаче има своята предистория, обвързвана с знамение, осъществено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до през днешния ден построеният през 1833-1835 година храм „ Живоприемен източник “.
В 450 година край Цариград имало блатиста околност, наречена „ Балаклъ “. В региона имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, с цел да утоли жаждата си. Настигнал го елементарен боец на име Лъв.
Слепецът го помолил да му помогне да откри извор наоколо, с цел да пие. Тогава боецът чул женски глас, който му показал къде наоколо има извор, с който освен ще утоли своята и жаждата на слепеца, само че и ще го излекува странника от слепотата. Войникът чул и порочески думи за своя живот – щял да стане популярен държател, само че първо трябвало да прояви благосклонност към слепеца.
Войникът намерил извора, който му показала Света Богородица, с тиня от него намазал очите на слепеца и той прогледнал. Странникът самичък се запътил към Цариград, разказвайки за чудото и славейки Божията майка. Сбъднали се и думите й – боецът станал император Лъв І Тракиец. На мястото на извора, който съществува и до през днешния ден, издигнал храм в чест на Света Богородица – „ Живоносен източник “. Вярващите описват, че чудесата там не стопират.
Друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство назовава Светли петък, „ отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка “ (вж. Лука. 2:35), при типа на нейния почтено измъчен Син “. „ Затова светата Църква умно отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за прослава на тази, която роди Живата вода Христос “ (Йоан. 4:10, 14).
В Тракийските села петъкът след Великден се назовава летен Петковден и на този ден се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.
Петък е считан за ден на света Петка, настойничката на дамите и на женската домашна работа. Навсякъде имат вяра, че това е тежък и неприятен ден. Всеки петък е постен ден, през който се съблюдава полово табу. В петък дамите не работят с вълна, не перат и не се мият, с цел да не разсърдят света Петка. Смята се, че децата, родени в петък, са нещастни и болнави.
През годината има дванадесет неприятни петъци, през които се не разрешава всякаква домакинска работа, съблюдава се непоколебим пост и полово табу. Това са черните петъци против Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ