София - все по-близо до зелената мечта
София започва планове за велоалеи, зелени покриви, пъмп парк, квартална е-мобилност и ще поеме още задължения за възстановяване на средата. Това се случва около кандидатурата за " Зелена столица на Европа ": тази година градът още веднъж взе участие и би трябвало да потвърди резултати. Най-големият проблем е частната благосъстоятелност в парковете, само че към този момент има решения.
Проливните дъждове през тази пролет още веднъж демонстрираха до какво могат да доведат климатичните промени, които другояче хората не виждат.
Факт е, че градовете са неподготвени за отрицателните последствия от естествените феномени - инфраструктурата не може да се оправи с наводненията, няма системи за напояване при суша, няма задоволително озеленяване за контролиране на температурата през лятото и така нататък Заради това са нужни промени. Да вземем да вземем за пример София. Столицата се задъхва от тапите, мъгливия и нечист въздух през зимата, както и от страшните летни жеги или пролетни наводнения.
Реклама
След като прекара последното десетилетие в безучастие, в този момент общината ще би трябвало да се захване с редица зелени планове, с цел да извърши задачите за климатична индиферентност, които другите европейски градове към този момент следват.
Миналата година София стигна до второ място на състезанието " Зелена столица на Европа " и в този момент към този момент извършва поети задължения за велоалеи, парк за колела, повече споделена подвижност. Мисли и за нови - като да вземем за пример за зелени покриви на постройките, зелени паркинги и дворове, нискоемисионни зони за отопление. По време на конференцията Urban Green през юни, на която събра скъпи препоръки от други градове, общината провежда и първия обществен спор по тематиката за частните паркове - наболял проблем, на който би трябвало да се откри незабавно решение.
Решенията за парковете
Най-голямата заплаха за зеленината в София пристигна с приключването на меморандума, който пазеше частните притежатели да осъществят желанията си върху терените в парковете. А частните терени в зелените клинове, бъдещи и съществуващи паркове са ужасно доста - по думите на основния проектант на Столичната община Здравко Здравков би лишило четири века, с цел да се отчуждят.
Затова, въпреки и със забавяне, в този момент се мислят механизми, по които общината да си върне терените. Първият обществен спор по тематиката събра представители на общината, икономисти и експерти с интернационален опит.
Реклама
На първо място беше изтъкнато, че оценката на зелените площи би трябвало да бъде обективна за притежателя, без значение под каква форма. " Дали това ще е отчуждаване, дали ще е подмяна, дали ще е доход от това, че притежателите ще развиват избран вид действия като спортни или концертни зали, които да носят доход - има разнообразни разновидности. Може вложителят, който ги построява, да заплаща под формата на право на градеж или под формата на това, че употребява земята ", изяснява арх. Елица Панайотова, координатор на план " Зелена София ".
Допуска се и вид парковете да останат частни, само че да бъдат отворени за хората. Често притежателите схващат изгодите от парка и биха се съгласили да ги оставят за общо прилагане против избрани тласъци, като да вземем за пример данъчни такива. Един от образците за подобен вид формула, който беше посочен на конференцията, е върху тази част от частната земя, която е обществено налична, да не се заплащат налози. Тук обаче остава въпросът за поддръжката, като съгласно арх. Панайотова е значимо да се разработят съответните механизми, като някои от тях не изискват данъчни и законодателни промени, а промени в наредби. Близък софийски образец е Бизнес паркът, където земята е напълно частна, само че всеки от квартала може да я употребява (предвид неналичието на паркове в " Младост " това е избавление за множеството жители).
Планирай и инвестирай
Голяма част от проблемите могат да се решат и с правенето на нови подробни устройствени проекти за парковете - доста от тях към този момент са изтекли. Те споделят какво е разрешено върху цялата територия - от заведения за хранене до спортни комплекси и концертни зали. А след това общината може да търси вложителите, като вместо да купува земята им, ги задължи да заплащат такса за използването ѝ, с цел да осъществят желанията си.
" Независимо дали става въпрос за въвеждането на платено паркиране или на велоалея - би трябвало да приказваме с хората, да отделим за това толкоз време, колкото е лишила създаването на плана, даже повече ", споделя арх. Елица Панайотова, координатор на план " Зелена София " Фотограф: Надежда Чипева
Арх. Панайотова дава образец с част от курортите в Алпите, където операторът на пистите заплаща на притежателите на ливади за това, че ги употребява през зимата. А това е образец за публично-частно партньорство, от което София за жалост има неприятни мемоари.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Климат 3 Енергетика 1 Климат 2 Енергетика 3 Компании Реклама
" Всъщност всеки обстоен организационен проект съчетава доста разнообразни ползи, на които би трябвало да се откри пресечна точка. И по тази причина концепцията ни е да стартираме работа по подобен пилотен план. И ще въвлечем необятен кръг от страни, които би трябвало да се включат в този разговор, с цел да се потърси модел, по който това може да се случи ", споделя тя. Този пилотен план е заложен още при предходната кандидатура на София в състезанието " Зелена столица на Европа " и търси решение за частните земи в парк " Лозенец ".
Всичките тези разновидности плюс другите, върху които сега работят основният проектант, " Софияплан " и Институтът за пазарна стопанска система - за въвеждането на квоти за изкупуване при по-високо строителство в други зони, повдигане на разрешението за градеж и нова такса, се постановат, тъй като отчуждаването е мъчно и доста скъпо. Само частните зелени терени в София биха коствали към 5 милиарда лв.. Арх. Панайотова показва, че част от казуса идва от оценката на терена - в случай че притежателят апелира посочената от общината сума, има вид съдът да я вдигне в пъти. Затова съгласно нея би трябвало да се създадат законодателни промени, които да дават таван на допустимото надвишаване и по този начин да се разреши предвидимост.
Покриви и острови - все зелени
Това, което прави София в последно време, е да се учи, като се среща с практиките в разнообразни градове по света и се пробва да ползва парченце от тях тук. За всички по света сега предизвикателство са климатичните промени и София преглежда няколко урбанистични хрумвания, които да ѝ разрешат да се оправи с тях.
Едната такава идва от общинската дирекция " Зелени системи ", която е направила разбор на топлинните острови (така се назовават местата без зеленина и централизация на асфалт, които притеглят топлина). За да се понижи този отрицателен резултат, върху покривите на общинските здания ще се вършат зелени покриви, които съдържат растителен пласт и задържат вода. " Освен че понижава температурите, има и водозадържаща функционалност, което също е доста значимо поради дъждовете, които се изливат ", изяснява арх. Панайотова. От " Зелена София " желаят да доразвият този план, като го пренесат и в жилищните блокове, в случай че има консенсус с домоуправителите.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Проливните дъждове през тази пролет още веднъж демонстрираха до какво могат да доведат климатичните промени, които другояче хората не виждат.
Факт е, че градовете са неподготвени за отрицателните последствия от естествените феномени - инфраструктурата не може да се оправи с наводненията, няма системи за напояване при суша, няма задоволително озеленяване за контролиране на температурата през лятото и така нататък Заради това са нужни промени. Да вземем да вземем за пример София. Столицата се задъхва от тапите, мъгливия и нечист въздух през зимата, както и от страшните летни жеги или пролетни наводнения.
Реклама
След като прекара последното десетилетие в безучастие, в този момент общината ще би трябвало да се захване с редица зелени планове, с цел да извърши задачите за климатична индиферентност, които другите европейски градове към този момент следват.
Миналата година София стигна до второ място на състезанието " Зелена столица на Европа " и в този момент към този момент извършва поети задължения за велоалеи, парк за колела, повече споделена подвижност. Мисли и за нови - като да вземем за пример за зелени покриви на постройките, зелени паркинги и дворове, нискоемисионни зони за отопление. По време на конференцията Urban Green през юни, на която събра скъпи препоръки от други градове, общината провежда и първия обществен спор по тематиката за частните паркове - наболял проблем, на който би трябвало да се откри незабавно решение.
Решенията за парковете
Най-голямата заплаха за зеленината в София пристигна с приключването на меморандума, който пазеше частните притежатели да осъществят желанията си върху терените в парковете. А частните терени в зелените клинове, бъдещи и съществуващи паркове са ужасно доста - по думите на основния проектант на Столичната община Здравко Здравков би лишило четири века, с цел да се отчуждят.
Затова, въпреки и със забавяне, в този момент се мислят механизми, по които общината да си върне терените. Първият обществен спор по тематиката събра представители на общината, икономисти и експерти с интернационален опит.
Реклама
На първо място беше изтъкнато, че оценката на зелените площи би трябвало да бъде обективна за притежателя, без значение под каква форма. " Дали това ще е отчуждаване, дали ще е подмяна, дали ще е доход от това, че притежателите ще развиват избран вид действия като спортни или концертни зали, които да носят доход - има разнообразни разновидности. Може вложителят, който ги построява, да заплаща под формата на право на градеж или под формата на това, че употребява земята ", изяснява арх. Елица Панайотова, координатор на план " Зелена София ".
Допуска се и вид парковете да останат частни, само че да бъдат отворени за хората. Често притежателите схващат изгодите от парка и биха се съгласили да ги оставят за общо прилагане против избрани тласъци, като да вземем за пример данъчни такива. Един от образците за подобен вид формула, който беше посочен на конференцията, е върху тази част от частната земя, която е обществено налична, да не се заплащат налози. Тук обаче остава въпросът за поддръжката, като съгласно арх. Панайотова е значимо да се разработят съответните механизми, като някои от тях не изискват данъчни и законодателни промени, а промени в наредби. Близък софийски образец е Бизнес паркът, където земята е напълно частна, само че всеки от квартала може да я употребява (предвид неналичието на паркове в " Младост " това е избавление за множеството жители).
Планирай и инвестирай
Голяма част от проблемите могат да се решат и с правенето на нови подробни устройствени проекти за парковете - доста от тях към този момент са изтекли. Те споделят какво е разрешено върху цялата територия - от заведения за хранене до спортни комплекси и концертни зали. А след това общината може да търси вложителите, като вместо да купува земята им, ги задължи да заплащат такса за използването ѝ, с цел да осъществят желанията си.
" Независимо дали става въпрос за въвеждането на платено паркиране или на велоалея - би трябвало да приказваме с хората, да отделим за това толкоз време, колкото е лишила създаването на плана, даже повече ", споделя арх. Елица Панайотова, координатор на план " Зелена София " Фотограф: Надежда Чипева
Арх. Панайотова дава образец с част от курортите в Алпите, където операторът на пистите заплаща на притежателите на ливади за това, че ги употребява през зимата. А това е образец за публично-частно партньорство, от което София за жалост има неприятни мемоари.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Климат 3 Енергетика 1 Климат 2 Енергетика 3 Компании Реклама
" Всъщност всеки обстоен организационен проект съчетава доста разнообразни ползи, на които би трябвало да се откри пресечна точка. И по тази причина концепцията ни е да стартираме работа по подобен пилотен план. И ще въвлечем необятен кръг от страни, които би трябвало да се включат в този разговор, с цел да се потърси модел, по който това може да се случи ", споделя тя. Този пилотен план е заложен още при предходната кандидатура на София в състезанието " Зелена столица на Европа " и търси решение за частните земи в парк " Лозенец ".
Всичките тези разновидности плюс другите, върху които сега работят основният проектант, " Софияплан " и Институтът за пазарна стопанска система - за въвеждането на квоти за изкупуване при по-високо строителство в други зони, повдигане на разрешението за градеж и нова такса, се постановат, тъй като отчуждаването е мъчно и доста скъпо. Само частните зелени терени в София биха коствали към 5 милиарда лв.. Арх. Панайотова показва, че част от казуса идва от оценката на терена - в случай че притежателят апелира посочената от общината сума, има вид съдът да я вдигне в пъти. Затова съгласно нея би трябвало да се създадат законодателни промени, които да дават таван на допустимото надвишаване и по този начин да се разреши предвидимост.
Покриви и острови - все зелени
Това, което прави София в последно време, е да се учи, като се среща с практиките в разнообразни градове по света и се пробва да ползва парченце от тях тук. За всички по света сега предизвикателство са климатичните промени и София преглежда няколко урбанистични хрумвания, които да ѝ разрешат да се оправи с тях.
Едната такава идва от общинската дирекция " Зелени системи ", която е направила разбор на топлинните острови (така се назовават местата без зеленина и централизация на асфалт, които притеглят топлина). За да се понижи този отрицателен резултат, върху покривите на общинските здания ще се вършат зелени покриви, които съдържат растителен пласт и задържат вода. " Освен че понижава температурите, има и водозадържаща функционалност, което също е доста значимо поради дъждовете, които се изливат ", изяснява арх. Панайотова. От " Зелена София " желаят да доразвият този план, като го пренесат и в жилищните блокове, в случай че има консенсус с домоуправителите.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ