„София 92“ или как Витоша се размина на косъм от Зимната Олимпиада
София на косъм губи семейството на Зимната Олимпиада през 1992 година. Политическото разделяне на света дава тогава преимущество на френския курорт Албервил, който печели на балотаж против българската столица. При първото гласоподаване обаче София е предпочетена от най-вече членове на МОК.
И е имало за какво. Проектът, показан от тогавашния началник на Българския олимпийски комитет Иван Славков е величествен. Предвижда се създаване на същински пръстен от спортни обекти в южната част на града. Олимпийският стадион „ София-92 “ е плануван наоколо до Околовръстното шосе в подножието на Витоша и трябвало да одобри надпреварите по хокей на лед и фигурно пързаляне, споделя за проектите от преди рухването на Желязната завеса „ Труд “.
В Бояна е предвиждан другият огромен център, който да включва профилираните уреди за бобслей и ски скокове.
Северните скатове на Витоша са избрани да одобряват надпреварите по ски – алпийските дисциплини са с край на „ Алеко “, а към Златните мостове имало проекти за създаване на нов хотел.
Идеята била в региона на настоящия комплекс „ Малинова котловина “ да се построи олимпийското село. То щяло да съставлява поредност от блокчета по 3-5 етажа, които след края на игрите да бъдат превърнати в жилищен квартал.
Само на 200 метра от него пък щял да потегля кабинковия въжен превоз.
Идеите за инфраструктурни промени са още по-мащабни. Комитетът по кандидатурата дава обещание, че до 1990-а в София ще има метро. Според по-късни планове доста от надпреварите, да вземем за пример алпийските ски, трябвало да бъдат изнесени на Боровец. До него пък трябвало да води автомагистрала от София.
Основна тежест на кандидатурата ни въпреки всичко била Витоша. Наличието на планина до огромен град е неповторимо преимущество на българския план, а възможното й консолидиране в градоустройството би основало нещо, невиждано в целия свят, добавя „ Труд “.
Един от неофициалните девизи на плана бил „ От Витоша по-високо нема! “.
През 1984-а Зимната олимпиада се организира в Сараево, а 2 години по-късно 91-ата сесия на МОК в Лозана (Швейцария) преглежда българския план наред с още 6 в жестока борба.
Конкуренти на София са Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ), Лилехамер (Норвегия) и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е показана от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската се води от властелина в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските номинации лобират даже кралете им – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.
И все пак София е същинският победител при първото гласоподаване. Българската столица получава най-голяма поддръжка – 25 гласа, а Албервил е втори с 19.
Нашата делегация се води от зам.-председателя на Министерски съвет Георги Йорданов, който е и ръководител на Съвета за духовно развиване. Присъстват още членът на МОК ген. Владимир Стойчев – почетен ръководител на БОК, ръководителят на БОК Иван Славков, ръководителят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, ръководителят на Българската федерация по ски Васил Попов и българската горделивост в ски спорта по това време – Петър Попангелов.
След първия тур следва втори – с с напрежение скрито гласоподаване. Заради политическото разделяне в света и пренасочването на гласовете на изгубили кандидатури към френската взема решение вота в интерес на Албервил. Той печели с 51 против 25 гласа за София.
Тогава се приказва се за тънки сметки при гласуването – Албервил взима Зимните Игри, а Барселона – Летните. Тогава МОК взема решение да размине двете събития и по този начин „ бялата олимпиада “ за първи и единствен път се организира два пъти за 2 години.
По-късно, откакто Олимпиадата в Албервил към този момент е предходна, Игрите там се правят оценка като цялостен организацоинен неуспех.
Надпреварата за домакинство на Игрите, летни или зимни, постоянно е голяма. Освен реклама, и доходи, тя коства доста на уредниците. Но по-късно издигнатото остава.
Сега чакаме игрите в Токио…
Вижте още:
