София. БФ Бокс продължава с представянето на големите таланти, които

София. БФ Бокс продължава с представянето на огромните гении, които в близко бъдеще ще са част от мъжкия ни народен тим. Тази седмица идва ред на Радослав Росенов. На 18 години той към този момент е троент европейски първенец при младежите и юношите. Роден в Русе, огромната ни вяра при 60-килограмовите споделя за първите си стъпки и огромните си упоритости.

Радо, здравей. Как се чувстваш две седмици преди старта на международното състезание в Полша?
- Благодаря, добре съм. Смятам, че съм изцяло подготвен. Правим доста мощна подготовка, акцентираме на тежки, изтощителни тренировки, които обаче ще ни оказват помощ доста, с цел да осъществим задачите си на това международно състезание.
Спечели злато на „ Емил Жечев ”. Това носи ли ти в допълнение убеденост преди шампионата в Киелце?
- Честно казано, преди шампионата „ Емил Жечев ” бях много изтощен, тъй като имах да смъквам и килограми, само че се показах доста добре. В първия ден играх с италианец, по-късно имах и край с молдовец, само че реализирах хубави победи. Доволен съм от това, което направих и мачовете, които изиграх.
Трудно ли е да се поддържаш в тази категория, поради и че към момента растеш?
- Не е елементарно, по този начин е. Признавам си, че от време на време има едно разпределяне от моя страна и качвам бързо килограми, само че в този момент се оправям доста по-добре, тъй като влязох в един добър темп, отказал съм всевъзможни сладки неща и други хранителни изкушения. Целта пред мен е доста сериозна и всяка жертва си коства. В това число и ограничение на излизане с другари. За мен сега боксът е преди всичко. След международното състезание, ще отделя време и на тях, само че в този момент нямам време за друго.
Постигнатите триумфи дотук, допускам, че ти демонстрират, че има смисъл от тези ограничения?
- Да, безусловно. Резултатите приказват, че всяко изпитание не е било на вятъра. С всяко последващо състезание виждам напредъка си и това ме радва.
Колко значима е за теб международната купа?
- Много е значима. За пръв път ще вземам участие на такова международно състезание. Важно е да се върна от Полша със златен орден, това ще ознаменува напъните, вложени дотук. Все отново съм и троент европейски първенец, имам нужното самочувствие. Лягам и ставам единствено с мисълта за този златен миг сега.
Оттам нататък, Олимпиадата в Париж ли е идната огромна цел?
- Категорично. След международното състезание имаме и европейско, след което към този момент ще мисля вероятно и за преход при мъжете. Определено олимпийското злато е това, в което съм се прицелил и Париж е мястото, на което мога да го печеля.
Има ли боксьори, на които подражаваш?
- Имам обичан боксьор, който виждам от известно време. Това е международният първенец от Украйна Олександър Хижняк. Много ми харесва, че е твърд, корав боксьор, влага цялото си сърце във всеки мач.
Как се стигна до твоето качване на кръга?
- Преди аз да стартира да упражнявам, моят брат тренираше. Имаше едно съревнование в Русе, на което отидохме с татко ми да го гледаме. Тогава той игра с най-хубавия ни боксьор в леките категории – Даниел Асенов и загуби. Аз бях доста сърдит, че брат ми загуби и това ме стимулира. Казах си, че ще стартира и аз да упражнявам, ще се раздам оптимално, с цел да удрям всички. Така се възпламених, около загубата на брат ми. Преди мен бокс тренираше и Иван, по-големият ми брат. Аз не съумях първоначално да стартира в залата, тъй като бях на 8-9 години и ми споделиха, че би трябвало да порасна още една година, с цел да мога да упражнявам пълноценно. И още на първото си съревнование завоювах при 32-килограмовите. Така стартира всичко.
Помагат ли ти братята ти в този момент?
- Да, те стопираха с бокса, отпътуваха в чужбина при роднините ми, а аз останах с баба и дядо в Русе. Но фамилията ми оказва помощ доста, дават ми препоръки, успокояват и стимулират ме.
Каза, че брат ти e изгубил от Даниел. Виждаш ли се и ти като него, шесткратен европейски първенец?
- Да, уповавам се, че това ми следва. Сега вършим спаринги с мъжете и се усещам добре. Много съм удовлетворен от тези тренировки. Играя с кубинеца Хавиер Ибаниес, който е олимпийски и международен първенец за младежи. И почтено казано, считам че се представям даже по-добре от него. Успявам да го излъжа на кръга. Те ни оказват помощ, както и ние на тях.
Пожелавам ти триумф, както на международното, по този начин и по пътя към олимпиадата.
- Благодаря. Вярвам, че откакто печеля на идните шампионати, ще мина при мъжете и там ще печеля златен олимпийски орден.