Бурята Антони разби сватбата ми – и тя беше великолепна
Пометени от чистата мощ на природата, ние се сгушихме в по-плътна група. Като обществени животни ние оцеляваме единствено като общественост
През август се омъжих за момчето, което обичам от 17-годишна възраст. Срещнахме се в националния парк Дартмур, тренирайки за събитието Ten Tors със съответните ни учебни заведения. Никога няма да схвана по какъв начин е имало привличане, когато всички изглеждахме най-зле. Но допускам, че това е хубостта на блатата.
Той е израснал във плантация в Девън и в доста връзки израснахме дружно там. Никога не съм желал женитба с някаква чудатост и избягвах вниманието, което означаваше. Но с течение на месеците светът ставаше по-горещ, хората ставаха по-болни и животът се усещаше краен и непосреден. Скоро разбрах, че да откажа на хората, които обичах най-вече на света, разсейването освен на единството – само че и на самата възмо...
Прочетете целия текст »
