Наско Сираков: Такива като Трифон се раждат веднъж на 50-100 години
Собственикът на Левски - Наско Сираков, даде искрено и прочувствено изявление, което нямаше нищо общо с актуалните му проблеми и задания в " синия " клуб.
Пред " България Днес ", именитият нападател си спомни за друго емблематично име от златното ни футболно потомство, това на Трифон Иванов.
Преди съвсем месец се навършиха пет години от гибелта на Иванов, а по този мотив излезе и биографичната книга " Трифон Иванов - Железния ".
Именно това бе мотивът Наско да си спомни за Туньо, като той описа за занимателните случки с националния тим и яростните им дуели на терена, които обаче в никакъв случай не са прекрачвали феърплея.
Сираков изрази любопитно мнение, че от това наше златно потомство, той и Туньо са хората, които по този начин и не са достигнали оптималния си капацитет в Европа. Според него, Трифон Иванов е бил бранител от най-високо международно равнище, а такива в една страна се раждат на 50 или 100 години.
" Трифон е по-малък от мен с 3 години, по тази причина не се познаваме от юношеските години. Спомням си един мач на " Герена " през 1986 година. Бях почнал да играя като централен нападател и трябваше да се изправя против него. Тогава ми направи доста мощно усещане. За първи път срещнах в България бранител, който да може да ми опонира на физиката и най-много на бързината, тъй като това беше най-силното ми оръжие. Така се появи Трифончо. Аз безусловно към този момент съм минал около него, излизам самичък против вратаря и отнякъде той пуска един шпагат 6 метра с тея леко криви крачета и клъвне топката в последния миг. И по този начин няколко пъти в мача. Виках си: " Това кривокракото от кое място го откриха, мамата си трака ". Централните бранители тогава постоянно се опитваха да играят жестоко, да ме задържат, футболът просто беше подобен. А той от първия миг постоянно се е отнасял с необикновен почит към мен и като необикновен състезател. Никога няма да те хване непосредствено за фланелката, нещо, което ме изкарваше постоянно от равновесие. Моята игра с лакти беше издигната на невероятни небеса. Разбира се, от време на време му вкарвах по един лакът, а той споделяше: " Бат Наско, апелирам ти се, не по тоя метод ". " Извинявай, за пръв и за финален път ", отвръщах му аз. Винаги когато съм играл против него по-късно, персоналните ни дуели са били безусловно в границите на феърплея и спортсменството. Който е по-добър в дадена обстановка, да завоюва. С никой различен централен бранител не съм имал такива връзки на терена, както с Трифон.
В един мач завършихме 0:0 на " Герена ", а ни трябваше непременно да спечелим. Тогава се борехме с ЦСКА за купата, а те ни водеха в класирането. На живот и гибел ни трябваха тези две точки, колкото се даваха тогава за победа. Дефакто Трифон измъкна това тъждество за " Етър ". Той беше приказен футболист. С такава лекост играеше на терена, че беше наслаждение да го гледаш. В 99% от случаите обстановките на терена постановяваха той да ме пази.
Никога не ми е влизал жестоко и аз съм се отнасял по същия метод с него. Затова и в националния тим по-късно завързахме едно същинско другарство. Помня дебюта му за мъжкия тим на България против Германска демократична република в Бургас. Завършихме 1:1 и той вкара гола за нас. Една от първите повиквателни за Трифон в националния бе през 1988 година в Холандия. Тогава победихме посред Ротердам огромния си противник, в чийто редици блестяха имената на Гулит, Рийкард. Това бе една седмица преди европейското състезание, на което след това станаха първенци. Любо Пенев вкара победния гол за 2:1. Преди мача обядваме, а Трифон се нахранил пръв. Отстрани домакините поставили плодове. Виждам го по какъв начин става, отива и стартира да си бута по джобовете банани. Викнах му: " Ей, менте кривокрако! Тук има опитни футболисти, ще изчакаш малко! Какво ми пристигна тук от Търново да пълниш джобовете! ". Повече не посмях да му се карам. Впоследствие той доста бързо се трансформира в главен състезател в националния тим въз основата на всичките тези качества, които имаше - чисто футболни и физически.
Помня, че играем една контрола в Швейцария. Мачът тече, тъкмо беше почнало да вали дъжд. Получихме директен свободен удар на над 30 метра от вратата на съперника. Трифон идва при мен и ми споделя: " Бат " Наско, дай аз да удрям ". Викам му: " Менте, бегай на центъра и чакай да ме прегръщаш ". И като я лепнах в мрежата! Аз подобен гол в никакъв случай не съм вкарвал през живота си толкоз отдалеко. Понеже тревата мокра и топката се хлъзна пред вратаря. Веднага отидох при Трифон и се обърнах първо към него: " Казах ли ти аз да ме чакаш! "
Пред " България Днес ", именитият нападател си спомни за друго емблематично име от златното ни футболно потомство, това на Трифон Иванов.
Преди съвсем месец се навършиха пет години от гибелта на Иванов, а по този мотив излезе и биографичната книга " Трифон Иванов - Железния ".
Именно това бе мотивът Наско да си спомни за Туньо, като той описа за занимателните случки с националния тим и яростните им дуели на терена, които обаче в никакъв случай не са прекрачвали феърплея.
Сираков изрази любопитно мнение, че от това наше златно потомство, той и Туньо са хората, които по този начин и не са достигнали оптималния си капацитет в Европа. Според него, Трифон Иванов е бил бранител от най-високо международно равнище, а такива в една страна се раждат на 50 или 100 години.
" Трифон е по-малък от мен с 3 години, по тази причина не се познаваме от юношеските години. Спомням си един мач на " Герена " през 1986 година. Бях почнал да играя като централен нападател и трябваше да се изправя против него. Тогава ми направи доста мощно усещане. За първи път срещнах в България бранител, който да може да ми опонира на физиката и най-много на бързината, тъй като това беше най-силното ми оръжие. Така се появи Трифончо. Аз безусловно към този момент съм минал около него, излизам самичък против вратаря и отнякъде той пуска един шпагат 6 метра с тея леко криви крачета и клъвне топката в последния миг. И по този начин няколко пъти в мача. Виках си: " Това кривокракото от кое място го откриха, мамата си трака ". Централните бранители тогава постоянно се опитваха да играят жестоко, да ме задържат, футболът просто беше подобен. А той от първия миг постоянно се е отнасял с необикновен почит към мен и като необикновен състезател. Никога няма да те хване непосредствено за фланелката, нещо, което ме изкарваше постоянно от равновесие. Моята игра с лакти беше издигната на невероятни небеса. Разбира се, от време на време му вкарвах по един лакът, а той споделяше: " Бат Наско, апелирам ти се, не по тоя метод ". " Извинявай, за пръв и за финален път ", отвръщах му аз. Винаги когато съм играл против него по-късно, персоналните ни дуели са били безусловно в границите на феърплея и спортсменството. Който е по-добър в дадена обстановка, да завоюва. С никой различен централен бранител не съм имал такива връзки на терена, както с Трифон.
В един мач завършихме 0:0 на " Герена ", а ни трябваше непременно да спечелим. Тогава се борехме с ЦСКА за купата, а те ни водеха в класирането. На живот и гибел ни трябваха тези две точки, колкото се даваха тогава за победа. Дефакто Трифон измъкна това тъждество за " Етър ". Той беше приказен футболист. С такава лекост играеше на терена, че беше наслаждение да го гледаш. В 99% от случаите обстановките на терена постановяваха той да ме пази.
Никога не ми е влизал жестоко и аз съм се отнасял по същия метод с него. Затова и в националния тим по-късно завързахме едно същинско другарство. Помня дебюта му за мъжкия тим на България против Германска демократична република в Бургас. Завършихме 1:1 и той вкара гола за нас. Една от първите повиквателни за Трифон в националния бе през 1988 година в Холандия. Тогава победихме посред Ротердам огромния си противник, в чийто редици блестяха имената на Гулит, Рийкард. Това бе една седмица преди европейското състезание, на което след това станаха първенци. Любо Пенев вкара победния гол за 2:1. Преди мача обядваме, а Трифон се нахранил пръв. Отстрани домакините поставили плодове. Виждам го по какъв начин става, отива и стартира да си бута по джобовете банани. Викнах му: " Ей, менте кривокрако! Тук има опитни футболисти, ще изчакаш малко! Какво ми пристигна тук от Търново да пълниш джобовете! ". Повече не посмях да му се карам. Впоследствие той доста бързо се трансформира в главен състезател в националния тим въз основата на всичките тези качества, които имаше - чисто футболни и физически.
Помня, че играем една контрола в Швейцария. Мачът тече, тъкмо беше почнало да вали дъжд. Получихме директен свободен удар на над 30 метра от вратата на съперника. Трифон идва при мен и ми споделя: " Бат " Наско, дай аз да удрям ". Викам му: " Менте, бегай на центъра и чакай да ме прегръщаш ". И като я лепнах в мрежата! Аз подобен гол в никакъв случай не съм вкарвал през живота си толкоз отдалеко. Понеже тревата мокра и топката се хлъзна пред вратаря. Веднага отидох при Трифон и се обърнах първо към него: " Казах ли ти аз да ме чакаш! "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ